Стихи и поэзия современных авторов
Сиротни душици 🇧🇬
Те поглеждат към мен със очите си искрено тъжни
и протягат със плаха надежда безсилни ръце.
Не разпалват ли, Боже, малко съчувствие всъщност,
тези тлеещи въглени върху нежното детско лице?! ...
"Продължение" на първата ми книга 🇧🇬
Не беше само да съм там!
И със отбора да се влача,
да спя с отбора и да ям!
Бях пръв помощник на треньора ...
Гърбът ми 🇧🇬
която ще ти дам да видиш последна.
Но не защото ще си тръгна от теб.
Не.
Щом видиш го, ще е като проглеждане. ...
На моя дядо с поклон 🇧🇬
да е попарена душата ми жилава
със компреси от ледена коприва.
Самоотлъчена, спомням си тогава,
че Бог на никого нищо не отказва. ...
Розови очила 🇧🇬
по нормите ви за нормалност... съм си луда,
не скачам никога от роля в нова роля,
не съм гъсеница, а странна пеперуда.
Не виждате ли? Хлопа ми дъската! ...
Любовен миг 🇧🇬
Чакаха ме две блеснали очи.
Прегърнаха ме горещи ръце.
Пламнаха две длани едва докоснати.
Лети вятъра и гони пожълтелите листа. ...
Ако ме беше страх... 🇧🇬
от мъглите мистични,
ако не търсех в тях
ъгли́ симетрични,
ако не пиех грях ...
Послания 🇧🇬
Да говориш,
но кой ли чува?
Послания, останали без почва,
нито имащи си бряг. ...
Клошарка 🇧🇬
Тя вече е старица бедна
и често рови в кофите за смет.
Не един с погнуса я погледне,
и благославя своя си късмет, ...
Че кой у нас пък днес чете?... 🇧🇬
Ще срещна някой баш-поет...
Ми аз пред него ще издишам
кат` спукан плондер - от съклет.
Ще ме погледне тъй, накриво, ...
*** 🇧🇬
и времето потъна,
думите нанизах,
но душата отмира;
капчица любов ...
Пред всяка дума 🇧🇬
се трепери, за да се
СТИХЪТ намери...
на всяка дума
уповава(т) се и в (с)ТИ(х) ...
Тъга 🇧🇬
и разказва с мъничко тъга,
за любовта между двама
и за болката им най-голяма!
Падат две парещи сълзи ...
Пораснало дете 🇧🇬
макар и веч пораснало дете,
посребрените коси да галят,
любимите ми майчини ръце.
В уморените ти длани пак притихвам, ...
Вътрешна хирургия 🇧🇬
Не разбрах дори кога ме отвори.
Но ги извади всички от мен.
Без да ме разтревожиш.
Докосна ги. ...
Да се завърна в моята Родина 🇧🇬
Скоро пак с любими хора ще се смея и ще споря.
Скоро знам, че пак ще видя родината си милна.
Ще го дочакам, защото знам, че аз съм силна.
Ще ходя пак по улиците свои, ще кача Балкана наш. ...
Конското 🇧🇬
предизвиквам в отсрещния кълбенца от чувства...
Но очите не виждат привидно невидимото,
а именно – колко наясно съм, колко буйствам...
Изковани в пламък на вечно съмнение, ...
Нежелани издънки 🇧🇬
те са свише калени за житейските рани.
И търкалят безцелно – между има и няма,
своя кръст на безделник, свойта болка голяма.
И по право са криви, и са криви нагледно, ...
Миг блажен 🇧🇬
и себе си загубих в теб.
И как да се намеря?
Как ръката ти да пусна?
Да се отдалеча от дланта гореща. ...