Секс услуга
Ега ти тарифата - за два сеанса,
прибра ми аванса. Да го поеме в устата,
иска цяла заплата. Ми то за задна прашка
и спестяванията ми ще офрашка! ...
И ще напишем книга
Да, мили, точно като книга съм...
Със всяка дума, с всеки следващ ред,
със всеки прочит все по-твоя съм
и все по-жива, не портрет... ...
Изгубен между мрак и тишина…
За мене спряха думите да значат…
Защо съм станал толкоз’ мнителен, кога сърцето лед скова?
… когато в огледалото видях очите си да плачат!
Качулката ми дава нов визьор… ...
Червено е. Небето е презряло
и гасне от ръжда. Пристига дъжд.
Нощта е като топло одеало
и жълта е разсърдената ръж.
Звездите закопчават стари тайни, ...
Наследник на Вятъра...
Във вечерта замислен си мечтая
във морската безбрежност поглед впил,
но в тази вечер аз ще осъзная,
че просто: Вятърът съм наследил!... ...
Да се видиме казваш, на кафе или чай?
Да побъбрим, животът бил кратък.
Ала нямаме време и двамата май...
Ще се видим навярно оттатък.
Ще поръчам за двама щом вече съм там. ...
Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –
подкупват по света да се запилееш,
встрани от коловоза да покривнеш,
да си посвирукаш, дори да попееш
за нещо свое и още любимо, ...
Дървото „Довчера“ в дъжда ме погледна
през всичките, охрави, свои листа.
Покани ме, сякаш, под него да седна -
на мократа пейка, с железни крака.
То имаше толкова да ми говори - ...
Кога храмът на душата се отваря?
С неспирните си, въздигащи вълни,
влива се в на знанието океана -
с Ренесансова органна музика,
с трепетен финес и колоритни лъчи... ...
Трещя, гърмя и се срути небето.
Земята заплака горчиво с дъжда.
До дете се смалих, след което
разбрах, че водата оставя ръжда.
Отворих очи, бях в някакъв свят, ...
Тръгваш към мен и изчезваш.
Опитвайки се да те хвана се губя в дима от цигарата ти.
Иска ми се времето да беше спряло и да те целуна за довиждане.
Просто не искам да се сбогувам с някой, току що появил се в живота ми.
И вярвам в нищото, защото то ще ме избави. ...
За всичко, което имаме и нямаме,
за всички откраднати мигове,
за всичките сълзи изплакани,
за спомените ми индигови,
за болката в душата ми погребана, ...
Случайността е моят цар и моят бог,
във напрежение пред нея коленича,
тя ме отблъсква с отказа си строг
или е моят храбър рицар.
Не чужда воля, не приятелска ръка ...
Различни сме, пораснали момичета -
принцеси, феи, вещици, сирени,
жестоки, силни, крехки, безразлични и
отдадени, корави и сломени...
Не са еднакви също и съдбите ни - ...
Понякога забравяме кои сме,
не можем пътя да намерим в мрака.
Изгубваме най-смелите си мисли,
ключа от дом, където все ни чакат.
Приятели, неща, привички, думи ...
ПИСМО ДО ЕВРОПА ОТ ПЪКЪЛА
Дали не те обидих, извини ме!
Нарекох те във мъката стръвница.
Ти посрещни децата с пълно виме,
за да забравят празните паници. ...
Едва ли с тебе дом ще създадем,
във който детски смях ще забълбука,
където след безкрайно дълъг ден
на прага ще ме срещаш с "Тук съм, скъпа".
За всичките банални нещица ...
Присламчиха ми се две душички
със светли играещи очички.
На стоп ги возех поне два часа,
в пепелника ми оставиха над десет фаса.
Оплакаха ми се от „лошите” съпрузи. ...