Стихи и поэзия современных авторов
Късна есен 🇧🇬
късна любов…
се превръща в песен,
спомен за любов…
Вече отминал, ...
На сбогуване 🇧🇬
Сбогувам се със тебе, скъпо училище!
Дойдох при тебе, като в храм, да се пречистя…
Не знам защо аз тъй възторжено мълча?!
И на раздялата какво да ти реча? ...
Нощта е джаз 🇧🇬
музиката минава през цялата ми душа
повиква онзи, най-тихия вътрешен глас,
и от сърцето ми прокапва бистра сълза
ромоли като малки перли по голото рамо ...
Репортаж 🇧🇬
Глупостта си изцапа ръцете
до ушите с мастило
и щастлива ги вдигна високо и двете
сякаш размахва пред всички кандило ...
Хай-ху 24 🇧🇬
е времето.
Брои ни всяка секунда.
Не спира за дъх
и не дреме, то – ...
Молитви 🇧🇬
Пролет е, и птиците са влюбени...
Сред себе си, в отчаяна молитва,
се молиш, да не се изгубя...
И аз го знам! И знам, че ти си тази, ...
Сълза 🇧🇬
всяка лоша мисъл.
Но една се сълза отрони,
никой я не искал.
Тя излезе от окото ...
Слънце-Любов 🇧🇬
сресваш с твоите нежни ръце,
ти си слънце в моето лято,
а аз вълна съм в бурно море.
Всяка нощ изпращаш звездите, ...
Стрелки 🇧🇬
на стрелките
на часовник
телата им
застават ...
....... 🇧🇬
като червей ще разяжда
къс по къс от мойто покаяние.
С усмивка ще те унижавам,
а искрена ще бъде гордостта, ...
За татко 🇧🇬
Пред тебе, татко, коленича,
с дълбок поклон ти благодаря.
Ти ме научи да обичам
и да се боря за справедливостта! ...
Балкона 🇧🇬
Той е светът ù малък - два на два.
Копнежи няма. И мечти не гони.
Замислено склонила е глава.
Балконът е последната ù радост. ...
Загадъчната 🇧🇬
Тя е с очи черешови,
има вежди гайтанови,
а снагата- яворова,
и със всички тя лудува! ...
Безсилие 🇧🇬
Мелницата на живота
Не пожалва любовта
Къса цвят по цвят от нея
И го тъпче във калта ...
Съпоставка 🇧🇬
и Лондон не заспива под мъгла.
Далеч в снега, до бащината стряха
кокиченцата пръскат белота.
Отдавна тука пойни птички пеят, ...
Предизвикателство 🇧🇬
И какво от това, че светът е голям?
Ти си толкова малък и жалък!
От коричките хляб построил си си храм -
да се молиш, да падаш, да страдаш!.... ...
Сянка на Трона 🇧🇬
Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная ...