Стихи и поэзия современных авторов
Благоверна съдба... 🇧🇬
Благоверна съдба... в живота покълнах,
обич, любов във милувка прегърнах -
бляскаво, бисерно в роза червена.
Дълбоко впита в същността ми... ранена. ...
* * * 🇧🇬
Докато си набера букет
с кокичета -
цъфнаха минзухарите.
Докато си откъсна ...
Февруари 🇧🇬
Февруари дойде в твойто робско съзнание.
Проблесна, че в лето господне, там някъде
един човек е надал вик за въстание.
Плачи, народе, плачи за Апостола, ...
Така прости и Апостола 🇧🇬
Да отнемеш вярата в свободата,
на един народ иконата да изгориш,
трябва да си с душа на Сатаната,
за чиято лошотията е фетиш. ...
Левски 🇧🇬
идеше да помогне на сиромаси!
Раите бяха безсилни, тъгуваха,
за лъч, за светлината жадуваха!
Народе, загина твой велик син, ...
Пижама на детелини 🇧🇬
Не знаех колко си красив,
когато сутрин се събуждаш…
Очите ти – искри,
усмивка в мен възбуждаш! ...
Пътем по кафе 🇧🇬
>
> това е сигурен знак,
>
> че трябва да излезеш от филма..." ...
Ненарочено избълбукване 🇧🇬
Дочувам колелетата, Яшаре...
Агнета заблели. Вакли.
Бродница съм. Твоята кошара
все ме мами. Мръкне ли - очаквам... ...
Посветено на Васил Левски 🇧🇬
Идваш ти сред моите безсъници.
Светъл ангел и среднощен гост.
Да напомняш някак си за тръните,
впити във главата на Христос. ...
Съботата на Бриз 🇧🇬
Ако ви дойдат на гости една дебела
и една тънка от разнояйчни близначки,
целувате се на входа. Истински топло.
Чувате пулса им. Ухаят на сладко. ...
Ще има 🇧🇬
книгата е оставена самотна.
Деградация пълна и наши
смеят се на смешка неграмотна.
Татковината не могат да покажат ...
Красота... 🇧🇬
ще мъчи ума ми.
Една вечна искра
ще гори сърцето ми.
Една самотна душа ...
Морските мъже 🇧🇬
Морските мъже - тия подводни скали,
тия чакащи гларуси гладни
пеперудите нощни, хрисими и добри,
да долетят за приключения жадни. ...
Писмо до Апостола 🇧🇬
Пиша ти, Дяконе. Преглъщам и пиша.
Задавям се. Плача без сълзи.
В гърдите присяда. Не мога да дишам.
Сънувам зли примки и възли. ...
Песента на тетивата 🇧🇬
Подло скрит из гънките на мрака,
аз жертвите си дебнех насаме...
И всеки своя скръбен миг дочака,
пред портите на Господ, да се спре! ...