В очите ти се вижда гняв и болка.
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.
В очите ти се вижда ярост тъпа. ...
Очаквах те, ох, как те чаках...
поглеждах час след час навън,
а там валеше ситен сняг самотно,
когато чух забравения звън.
Емоцията бликна безвъзвратно, ...
Къде ме пращате насам-натам?
В Канада, в Гърция или Испания?...
Не сте познали! Аз съм луд талант,
да оцелявам именно в България,
където всичките скали са връх ...
Чувам как маршируват секундите,
чувам всяка стаена подвижност,
утаена на времето в блатото,
чувам днешни раздели до виждане,
чувам бъдещи утрешни бягства, ...
Защо поисках аз със теб да се познавам?
И аз направих всичко, ти да си до мен.
И смело срещу всички в този свят въстанах,
затуй, че чувствата напираха във мен!
Аз смело срещу този свят жесток застанах! ...
И сметище, и купища от думи…
От четвърт век – шизофреничен преход.
В сърцето ти – съсиреци, зулуми.
И няма цяр за тебе, ни утеха.
Инфаркт и удар! Бедствие, прокоба ...
Кошмар безпощаден, съня ми отрови,
бягах от някого през изсъхнали тръни,
дъхът ми улавяше мисли сурови,
а тръните раздираха жадно плътта ми.
Нещо забравено в мрака ехтеше, ...
Разголвай ме със думи и с очи,
със стих и музика - по твоя начин,
Вселената дори да замълчи,
когато аз за тебе всичко знача.
Извий ме като пролетна дъга, ...
Пиша само за теб,
а писмото... писмото ми всъщност,
като всички останали - няма да го прочетеш.
Искам само едно - да потрепне в теб някакво чувство,
искам само едно... искам само... да ме разбереш. ...
Вода и хляб. И кръстът. До пищова.
Едно е верую. А друго свободата.
Не бяха само черните гробове,
нито на майка ми сълзата свята.
Защото мойте нощи са тревожни, ...
Луната се показа в пълен кръг,
загадъчно забулена в мъглата.
Предлагаше любов, като на търг
и дълго предизвикваше съдбата.
На масата сервираха храна ...
Любовта е изпит. Всеки ден.
Конспектът – безпощадно сложен.
Не е за слаби. За сами – съвсем.
Назубрянето – невъзможно.
Трябва да изстрадаш. Всеки отговор. ...
Изписаха се тонове хартия
за българският син на Господ-Бог.
Обаче истината някъде се крие
и робът продължава да е роб.
От делото МУ свято - само думи... ...
Красотата никога не е била така категорична,
както я открих притихнала в очите ти.
Осъзнах, че имам истинска причина, лична
да те запленя завинаги – с обичане!
Да те омагьосам до побъркване, ...
През гъстата мъгла със тебе се надбягваме.
Това е като лутане по пладне.
На метър от ръба, на крачка от пропадане
опитваме съдбата да откраднем.
И в този кратък миг - ефирна безтегловност, ...
Умът те забрави, Дяконе,
времето, времето безмилостно те затри.
Никой вече не помни твоето име,
сърцето, сърцето за свободата не тупти…
Тук светът е друг, Дяконе, ...
Прощавайте горчивата ми същност!
Тя често вами ще присяда.
И точно туй аз искам всъщност...
... сърцето си да изповядам.
Че млада съм още, а вече тежи ми... ...
Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...
Покорно от свистене на камшици,
присвива плахо кучето уши,
а кучката не става за вълчица,
щом кротко до стопанина лежи.
Не носят те от вълчата омая ...
Не беше ли последен онзи път,
във който си „простихме” (за последно)?
Не си ли казахме „На добър път”
или лъжата е била поредна?
Не сложихме ли край на тази болка, ...
ПРЕДПРОЛЕТНО
През прозореца навън гледам, Пролет пуква,
а във мен и край мен - нищо не се случва.
И защо ли, питам аз, всичко е по старо,
а сърцето в този час как е полудяло! ...
Един ден.. ще имам смелост да те погледна във очите,
един ден ще съм чиста като роса.
Ще спра да крия в джоба си мечтите,
ще спра да те каня само във съня.
Един ден, незнайно кой, ...
Кажи ми
Прекалено ли е да искаш да си щастлив?!
Да обичаш, да си за малко жив?!
Несломим да се чувстваш, да се довериш?!
Да подариш сърцето си, на нечие рамо да се успокоиш?! ...
(цикъл „Забавно за известните”)
Един млад автор твърде горделиво
поискал пред Волтер да прочете
творбата си. Изслушал търпеливо
писателят надутото конте ...
Не искам мъже да усещам до себе си,
не искам да чувствам ръцете им.
Изпепеляващи тялото в мрака
и кожата ми до болка раняващи.
Аз искам сам сама да остана ...