Стихи и поэзия современных авторов
Полюси 🇧🇬
от две велики чувства.
С тях си непразен.
Душата не е пуста.
Обичам с болка омразата, ...
Научих 🇧🇬
в момент безкраен под синьото небе.
За теб написах първия си ред,
последният ми, знаех - пак за теб ще е.
Дъхът ми секна за секунда, ...
На... 🇧🇬
по трънливите пътеки на моите любови.
Накървяха се нозете ми
... и се сковаха.
Натъжих се, насълзих се, наплаках се ...
Ревнувам вятъра в косите ти притихнал... 🇧🇬
на Звездичката ми...
Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал
и слънцето ухажващо плътта ти...
Света намразих, че не ме е питал ...
Орисница 🇧🇬
при яловото ми начало?
От търсене загубих смисъла
с мотива, че съм полудяла.
Дъхът ми скача по седенките ...
Някъде във тъмното 🇧🇬
ръцете ти се вплитат във косите ми,
издишвам те... отварям те... изгубвам се
в дълбокото изпълващо очите ти.
Разливаме се... някъде по края си ...
Гробище 🇧🇬
снимките за спомен
и увехнали венци.
Входът е свободен.
Тука гроб до гроб стърчи ...
Неприлично 🇧🇬
Докосни ме! Недей да трепериш,
от внезапната страст онемял!
Да възбуждам мъжете умея –
като всички и аз съм жена. ...
Ако има любов... (2) 🇧🇬
бил би светът по-добър и красив.
Ако има любов, в непрогледната зима
лъч светлина би ме направил щастлив.
Ако има любов, бих намерила себе си – ...
Дъждовен рай 🇧🇬
Не коленича и не падам духом.
След краха идва новото начало.
Не си горя крилете напусто.
Благославям слънце за мен огряло. ...
Буря 🇧🇬
когато в теб злото е сила могъща,
когато сърцето ти болка изгаря
и с теб си съдбата без милост играе.
Когато за помощ ръцете протягаш, ...
А може някога пък той да ми помогне 🇧🇬
ни на скайпа, ни дори на лични.
Не се обаждам, защото ми горчи
за теб, за мен, изобщо за живота
и за това, че все напред върви ...
Усмивката на дъщеря ми 🇧🇬
като мъгла от пролетни ухания...
Родена от любов и от жена,
от Божи дъх... и от желание.
Разпръсква нощната умора ...
Изворът... 🇧🇬
Внезапно:
както бликва светлина
във изгрева от слънчевият огън
и както мъж се влюбва във жена, ...
Студентска 🇧🇬
Ненагледна моя, моя малка ненаситнице,
знаеш ли защо съм тъй унил?
Свършиха се, миличка, париците,
а два дни стана вече глътчица не съм отпил. ...
В Очите ти... 🇧🇬
красива...; но белязана
(тя) бавно тегли лъка.
В очите ти... си вихри мъгла
В която лежи отровна (като змия) ...
Споменът 🇧🇬
Спомен след спомен...
Сълза след сълза...
Защо стана така?!
Защо замина си сега?! ...
Душевен изблик 🇧🇬
Звездите затанцуваха в небето.
Луната, уморено се прозя
и хвърли ми заразата в лицето.
Някаква любов загъделичка ...