Няма да има в "Белене" атомен блок.
Следователно ще са високи цените на ток.
"Няма за това пари в държавния бюджет."
Туй ни каза генералът, бивш кмет.
Обаче има пари да вози бистришките тигри със самолет. ...
Вълкът е ранен и бавно умира,
не спи, не яде и болка го мъчи.
Мракът жесток е, денят е коварен,
времето бавно върви, но не спира.
Вълкът е ранен и бавно умира, ...
Спомен
Така и не напуснах спомена за онзи майски ден,
макар, че зрелостта вгорчаваше мечтите му.
Тя мислеше за бъдещето. И за теб и мен.
И трупаше върху изгубеното придобитото. ...
В парламента ни велик,
всеки там е "политик",
нищо, че не знае що е Конституция,
нали успял е да се шмугне в тази институция.
Политиците наши без срам ни лъжат, ...
Живей достойно, бавно и полека,
не искай и не вземай наведнъж.
Това, което на теб е отредено,
все някога и то ще ти се случи.
Предостатъчно ще имаш време ...
Нарисувах ти цвете в снега!
Подарих ти го с топла целувка!
Ти прегърна ме, с глас се засмя
и отвърна ми с нежна милувка!
Утре този сняг ще се стопи, ...
Ето тръгваш... затворена страница
ще са чувствата, само след миг.
Гордостта, тази нагла безсрамница,
в мен заключи и вопъл и вик.
Ще разголя пред тебе душата си, ...
Любовта - какво всъщност е тя?
Една искрица любов е способна на толкова много неща,
отвежда ни в една нова страна -
на красота, нежност, доброта,
всичко, що мечтае всяка истинска душа. ...
ПРИКАЗКА ЗА ДРАКОНА
Живеел нявга дракон в дни далечни
в една дълбока пещера в скалите.
Бил стар почти като самата вечност,
от ноздрите му пламъци излитали, ...
Не можеш да забиеш свойте нокти
в гръдта ми - тлее там пожар
от залези във мен долюбили
най-жаркото си с чар и плам.
Защото сам ще изгориш във пламъци ...
Срещнах Паднал Ангел. Прекрасно явление.
С кристално чисти очи. Белокрило видение.
Демон черен, а отвътре е светло създание.
Влюбих се в прокълнат! Съдба или наказание?
Докосна Сърцето ми с безплътна, горестна нежност. ...
Толкова съм странен, луд, различен.
Трудно ми е сам да се позная.
На наивник някакъв приличам,
който с любовта игра играе.
Тя не може все да ме намери. ...
Гори... догаря поредната цигара
и времето лети, събрало пепелта
на дни, отдавна изгубени,
носещи духа на младостта.
Пътуващите спомени през времето, ...
дълго креташе със своите заблуди
и те дълго те караха да си повярваш...
и дълго мислеше, че твоето е правилното
и дълго се опитваше да заблудиш и мен,
а аз отдавна знаех, ...
Моя крехка и малка, с лика на иконата чудна!
Ти, която тук люлката-конче до късно си юрвала,
ме посрещаш на прага с усмивка в нощта, полубудна
и палтото ми – тежко от грижи – закачваш на щурвала.
Да държи курс на изток, към утро – платно избеляло, ...
Студено е... И сипе на парцали...
По устните снегът вали, вали, вали...
Дали с очите си, когато ги погаля
ще се стопи мълчанието в тях? Дали...
Дали ще се стане капчица дъждовна, ...
Страхът е равносилен на затвор,
страхът сковава мозъка и волята!
Страхът е във очите ти – позор!
Но спри да се страхуваш, моля те!
Страхът убива всеки порив, ...
Да бъдеш воин в живота е трудно,
минаваш през бури, окопи, войни
и падаш, и ставаш, и тръгваш отново
по светлия път на божествени дни.
Изтупваш праха от обиди и злоба, ...
Камбанки златисти тихо звънят,
щом чуя ги отново за тебе се сещам,
към мен се протяга усмихнат сънят,
магическо място, където те срещам.
Ах, колко неща си казахме, знам, ...
Вятърът докосва лицето ми,
каква прохладна и чувствена ласка!
За миг забравям болката
и всичко потъва в тишина...
Толкова е красиво!... Макар и само ...
Защо се нараняваме, приятели,
със спорове ненужни, смешни,
доказваме си колко сме влиятелни,
находчиви и умни, безпогрешни.
Защо уверени, че винаги сме прави, ...
Намирам себе си на стъпки две след залеза
и само глътка преди полунощ се губя пак,
щом престъпленията лунни отпечатат с палец
върху челòто на съня ми своя неспокоен знак.
И някъде далеч от кожата си изгрева посрещам, ...
Счупи ли се като изпусната чаша
на малки парченца сърцето ти?
Пръсна ли се от напъни тежки,
от викове, от любови грешни?
Изгуби ли се сред хора всякакви ...