Живот назаем - 7
В лоното на уморената Памет
полягат искрящи, блестящи шедьоври
от музика, мисъл, поезия, багри,
зестра за Великата Сватба на всички народи. ...
В разнищеното крайче на небето,
безсъние втъкава нежен стих
и кръстопътят води докъдето
стоя си между бих или не бих.
Сама съм, нощни птици няма даже, ...
Кой не иска топлина, любов, уют,
топла гозба, къшей хляб във скут...
нежна песен и спокойна реч,
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч...
под небесен купол кротко да заспи ...
МОКЪР СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... мъкне се мъгла през Варна със подгизнали поли,
димна, лепкава и сярна – вдъхнеш ли я, чак боли,
минувачите са мокри – в шапки, суичърти, палта,
и от хлъзгавия покрив – кап-кап! – капе пролетта, ...
Безсънните клепачи на човека
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство, ...
ПОДИР НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –
не смогнах нито дума да река – жив кроманьонец в пещерни галерии, ...
ЗОГРАФИСВАНЕ НА РАЗДЯЛАТА
Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.
Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.
Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.
А без теб се обричам да тлея в безумна жарава. ...
Пази се гълъбице чиста, бяла,
укрита в скалните пукнатини.
На Царят свой, ти вярна остани,
сърцето си докрай отдала.
Пази се гълъбице, вярна Му бъди, ...
СВЯТ БЕЗ ЧЕРНОВА
... а Бог е всъде, в стръкчето трева, във камъка, в мравунячето, в хляба,
създавал е света без чернова – единствен! – и такъв, какъвто трябва,
боклука смел – за по-голям уют, в неделята поседнал е на бира –
след седем дни усилен кърски труд! – труда си да огледа под Всемира, ...
В живота си, е важно да усетиш
чии обятия лекуват ти душата...
чии очи с радост те изпълват
и кой с устни попива ти сълзата.
Със изгреви и залези препълнен ...
Сред мрака на лиричната ми същност
все още има малък светъл процеп,
през който на надеждата лъча
е тънък малко повече от косъм.
Не исках да броя по пътя крачките, ...
ЕДНО СМЕШНО СТАРЧЕ
... о, колко ми е смешно, че не съм сега на тридесет и три години,
като ударен от внезапен гръм на плажа – сред жени по монокини,
да им изплувам 200 метра кроул и Майкъл Фелпс дори да ми завиди! –
нос Галата да стигна – сам и гол, в пасажите скумрии и сафриди, ...
И шоуто върви си, до припадък,
се забавлява и крещи светът,
какво, че мозъкът е все по-гладък?
С изкуствен интелект ще заменят,
сърцатата ни душите... Вече слепи, ...