Тя няма на кого да се оплаче,
няма рамо, на което да положи своята глава.
Няма на кого да подари сълзите си,
сълзи от мъка и неволя - сълзите на една жена.
С откраднотото щастие не можеш
да върнеш на живота радостта:
болезненото чувство ще тревожи,
в душата пак ще има празнота!
Отхапваше от чувствата с охота - ...
Посърнал и загубен, през октомври
самотният ни август се сбогува.
Дали през май отново ще си спомни
че устните ми юлски е жадувал?
Над релсите увисва тишината. ...
Аз болката всеки миг очаквах,
макар да ме отмине се надявах.
На теб всичко бих простила, дори да не го заслужаваш.
Всяка твоя дума, с която неволно ме раняваш.
За тебе спомена ще пазя, ...
КРАЙМОРСКИ ВЕЧЕРИ
Покрай брега вървят тълпа младежи -
без съвест, без морал и без контрол.
Размахали шишета алкохол,
реват, крещят, залитат и повръщат, ...
И ВСЕ ПАК...
Подобно на ято от гарвани черни,
обгърнат във мрак е вековният град.
Разхождат се сенките в рокли вечерни,
от пристана лъха заплаха и хлад. ...
Нежни слънчеви лъчи плахо докосват кожата ми.
Светлината сякаш е сменила блясъка си.
Но какво е това чувство?
Всичко е забравено, всичко започва отначало.
Целият свят се превръща в едно цяло. ...
Жива съм! Не вярваш ли? Жива.
С открито Сърце и Душа!
За някои - странна, за други – красива,
но истинска. Аз съм – това!
Първо маска захвърлих. Ненужна е. ...
Недей се влюбва ти във женен мъж,
защото, знай - ще съжаляваш,
ще разбереш, че всичко изведнъж
напразно ти на някого даряваш.
Любовта ти, знай, не е взаимна ...
МРАВКА
В полето аз видях мравчица малка
как мъкне сламчица - за нея цяла греда.
Щях да я смачкам, таз точица жалка,
сред тази висока и избуяла трева. ...
Не се предавай никога - бори се всеки ден!
Доказвай на Живота, че ненапразно си роден!
Заслужил си да бъдеш тук, сега,
но не за да си нечий роб или слуга,
а да си себе си - дори и грозничък, ...
САМОТАТА
Кое е по-страшно от С а м о т а т а?
Който не я е изпитал, той не знае.
Двама да се обичат – това е красотата!
Необходимост е, иначе не се трае. ...
Докато се срещнем отново, ще ми липсваш, скъпо.
Hощитe ми ще бъдат малко по-студени,
дните ми - малко по-дълги...
Докато се срещнем...
Знам, че ръцете ми ще бъдaт празни. ...
(След Освобождението майката на Христо Ботев мизерства. Министър от българското правителство по онова време – който не е достоен да спомена името му – отказва пенсия на вдовицата, защото синът ú бил „вагабонтин”...)
В тъмата на робството
сякаш изгнил е
юнашкият корен на хан Аспарух,
та БЪЛГАРИН ...
... А слънцето свети в оранжево,
галейки вятъра с дланите -
в моя свят с разкъсана цялостност -
силно боли. И разтапя се.
Изчезва там, горе - във синьото. ...
Петдесет кръгли пити претъркулиха хребета...
Петдесет пъстри стомни наляха вода.
Вятър вя от крилете на литнали лебеди,
дъжд валя от очите на вярна жена.
Не веднъж в труден час те предаде приятел... ...
Твоята любов е най-прекрасният сън в живота ми. Никога не ме събуждай...
Аз искам да дойдеш в моя сън,
да ме целунеш, кротко да поседнеш,
да ме прегърнеш, гледайки навън,
глава на мойто рамо да облегнеш. ...
Във мен живеят две жени.
За мен са две - за тебе хиляди.
Вълнуващи, безлични, мъдри,
гальовни, груби, страстни - всякакви.
Един път ставам сутрин със усмивка, ...
Дъждовно
Уличен фенер и тихи стъпки,
капките от дъжд проблясват сред нощта.
Малка капка падна пред лицето ми и сякаш
аз успях да се огледам в нея, без да разбера. ...
Чергарска душа
Стягам си отново куфара
и потеглям с вятъра към следващата гара.
Дали някой ще ме чака на дувара,
изморена - толкова километри съм извървяла... ...