Макар да внушава така хипнотично
телевизионният тумор ,,леля Мария’’,
че нейният магически прах за пране
винаги всичко изпира,
че отстранява упоритите петна и лекета, ...
Тихи стъпки... Лунна тишина...
Два незабележими силуета.
Във нощта са само той и тя...
... и звездите даже плахо светят.
Неволен допир... И ръка в ръка... ...
Аз не искам да съм отново сама
в тази скучна и ледена зима,
аз съм истинска, просто жена -
и ми се иска до мен да те има.
Да съм твоят притихнал ветрец ...
Тъгата? Вече я познавам.
А любовта? От нея най боли.
Самотата? С нея ставам и си лягам.
Чудовища? Не съществували, нали???
Нима не е чудовищно да даваш, а нищо да не взимаш в замяна? ...
Тайно влюбих се в теб, в твоя смях,
в твоите бляскави очи.
Желаех си тайничко да ме забележиш ти
с твоите красиви очи сред приятелите си.
Изгарящ поглед спря ти на мен, ...
Една луна далечна, мълчалива
и две сърца, и четири ръце.
О, колко обич, колко топлина.
Това сме ти и аз, дали сънуваме.
Това е звезден миг, това е приказка. ...
И леят се буквите черни върху белите листи сега,
и трупат се, трупат безспирно,
и кършат надменно снага.
Извити, красиви, като със четка рисувани,
като от ръка на художник изваяни, ...
Нощем - светят две луни.
Денем ме топлят две слънца.
Сред безброя от звезди
пътя ми огрява твоята следа.
Всичко в живота ми си ти. Единствената моя бездна. Съвършенство, наречено жена. Превземаш с любов сърцето ми. ...
Автобусът е небрежно прозаичен.
Понеделник е. Земята се върти.
Пъплят питанки след моето "Обичам те"
и ми казват да не вярвам във мечти.
Автобусът е цинично предсказуем. ...
Тялото ти е положено върху купчина есенни листа.
Искам да съм кръвта, искам да съм кръвта, която
тече във вените ти, тялото ти с устни да докосвам,
с зъби да го хапя.
Да го целувам нежно, страстно... Диво да се любим ...
Очи, попили от сърцето болката,
изплакват пак поредната сълза.
Тази нощ те уморени са
и ги притварям някак си... едва!
На сутринта клепачи, натежали от тъгата, ...
Изгарях жестоко от много лъжи,
лицемерие срещах във всички очи.
Добра бях аз, когато се раздавах,
а удари вместо обич получавах.
На враговете дори опора бях ...
Навън вали а аз пиша тези редове
Навън вали а аз мисля все за теб
Навън вали но и вътре в мен вали
Не казвам че не мога да те преживея
Не казвам че си и единствен ...
Добър ден, моя мила Бояна!
Как - по бански ли в зимния ден?!
Гръм от ясно небе - неочаквана,
но желана пристигаш при мен!
Ти ми спомняш горещото лято, ...
По жадни устни плъзва вкус на вино,
събудилo трапчинката на лявата ми буза.
Танцува пулсът ми и бие лудо.
Празнувам любовта, най-истинската муза.
Разтварям и сърцето си, душата, ...
Оттук насетне всеки ден ще ми е подарен,
макар ръката ти е още много моя фраза.
Макар съм ударение от жеста на бохем,
а думите ми - в статус "тихи луди в лоша фаза".
Ще съм заетата седалка в някой автобус, ...