Стихи и поэзия современных авторов
Комета 🇧🇬
Аз по твоя житейски друм
като комета светла ще премина.
Всичко добро във мен ще ти дам -
ще взема плам от теб и ще отмина. ...
Лека нощ на всички 🇧🇬
и на баба, и на дядко,
на боички и тетрадки,
кукли мили и играчки.
Лека нощ от мен на всички ...
Тя 🇧🇬
Мръсно се гледахме дружки две.
Първо разгрявка далечна,
през пластове плат направена,
после пак отново, ала голи-голенички. ...
Ще изгоня тъгата от тебе… 🇧🇬
Своя смях ще вплета във косите ти…
Ще разреша косата ти с гребена
от треперещи пръсти, които
топлината от теб да отнемат ...
Всичко знам 🇧🇬
Гледам те как падаш,
но не ще ти позволя
да страдаш.
Обич моя ненагледна, ...
Чувство 🇧🇬
фатално, красиво, далечно,
упорито като зараза,
едно Чувство преследва ни вечно.
То в деня ни стремглаво се спуска, ...
Не знаех 🇧🇬
че този мъжки свят ще ми завиди,
затуй с годините във мен строях
за теб и Бог – свещени пирамиди.
Затуй сега, по-вкаменен от Сфинкс ...
Цветно море 🇧🇬
като лодка във бурно море.
До гръдта ми сърцето ти пей
и пулсираща ме отнася нагоре...
във висините трептя, като струна ...
Цвете - страст 🇧🇬
Здравей! Аз съм пролетно цвете,
напъпило и узряло,
не съм дете, жена съм вече,
със греховно тяло. ...
Дали ще мога 🇧🇬
освен единственото ми съмнение дали ще мога да живея сам,
дали ще мога друга да обичам, тъй както те обичах само,
дали ще мога на другата да дам другарското си мъжко рамо,
или отново ще я наранявам, откривайки недостатъците ù човешки, ...
Рикошет 🇧🇬
във главата
мисли разни.
Чувства
най-разнообразни. ...
Канибализъм по залез 🇧🇬
зад онова сълзливо ,,отдавна’’,
под люлеещото се столче,
върху гнилата дървена маса,
в недописания бял стих, ...
Циферблат 🇧🇬
сама виновна съм за всеки мъртъв час,
оставях ги на пода безпощадно
да тлеят във агония за нас.
И гърчещи се бавно под краката, ...
Ах, беда голяма! 🇧🇬
Мравчо горчиво заплака.
Рони сълзици момчето,
че нарани си крачето.
Както вървеше по друма, ...
Мълчание 🇧🇬
аз чакам знак от теб и се надявам.
Дали сгреших, вина ли виждаш в мен –
мълчанието твое вледенява…
Какво е чуждата вина – не знам. ...
Яна 🇧🇬
Покривката прашна на пода лежи.
Столът говори си гръмко със масите,
а нещо над него с усмивки тежи.
Седнал е татко с горчивите истини, ...
На теб говоря 🇧🇬
Не дишай излишно.
Ти си нужен .
Уникален и неповторим.
Ти си само един! ...
Аз рисувам 🇧🇬
да нарисува миг преди нощта
да се разсипе на звезди по пясъка.
И слънцето в зениците ти спря.
Събрах света ни нежно в глътка въздух ...