Стихи и поэзия современных авторов
Ако хората... 🇧🇬
ще бъде всеки ден обикновен,
изпълнен с стихове неповторими,
красиви (или грозни, като мен).
Ако хората говореха във рими, ...
Обичай ме, върни се! 🇧🇬
Обичам те, жадувам и копнея
да си винаги до мен.
Липсваш ми,
върни се вече - ...
* * * 🇧🇬
Есента и птиците си тръгват.
И тъгата някак си личи
във тази сивота на блокове
панелни... ...
Мечти 🇧🇬
Ако можеше всички мечти
във реалност да станат веднага,
доброта за света бих избрал,
без да търся за туй аз облага. ...
Магнетично 🇧🇬
девствено млада,
мирис на свян и жена.
Дръзко, нахално,
почти нереално ...
Луна 🇧🇬
Луната се показва
и своето великолепие запазва,
тя е самороден лъч сияние,
магично обещание, ...
Ще спре 🇧🇬
Когато
усмивката угасне,
когато
със страст ...
Пак сама 🇧🇬
сам, сами оставаме в нощта,
нявга млади бяхме ние
и щастливи от това.
Времето ограбващо отлитна, ...
Малка Четиридесетница 🇧🇬
и със зеленце запечи.
Чушки с боб напълни
за лапачка се постегни.
От винцето на 3 годинки, ...
Живот по памет 🇧🇬
“Най-страшното е лицето на живота по памет.”
Иван Динков - „Славянски псалми“
Не искам да живея по памет!
Мигът остава скрит! ...
Обичам те 🇧🇬
Обичам те! Не мога да забравя, мила,
мига, във който ти плени сърцето ми -
вълшебни нощи със звезди безброй изгрели,
които с теб превръщахме в красиви спомени... ...
Тишина 🇧🇬
изпълнително и толкова изрядно.
Тишината не е жива
и това ме кара да ù вярвам.
Спра ли за секунда да я слушам, ...
Отказ от пушене 🇧🇬
доста вредно е това,
но не знам какво да правя,
нямам воля, за беда.
То не бяха дъвки, семки, ...
Не ме отвеждай към дълбокото на тинята... 🇧🇬
Подвижни пясъци не ме блазнят сега -
когато тъкмо отървах се от магията
и синьо заизглежда ми небето пак.
В болките ми не надничай, безполезно е ...
* * * 🇧🇬
Не чакай вечния студ, отвори сърцето си, приеми ме.
Не чакай вятъра студен, потърси ме.
Не чакай бурята като листо самотно от тебе да ме отвее.
Спаси сърцето ми, което все за теб копнее. ...
След залеза 🇧🇬
искра надежда, чезнеща от слабост…
Венци от люлякови ласки подари ми,
с бодли от рози самотата ми преряза.
От купола на моето небе свали ми ...
...защото днес си тръгваше от мен... едно небе 🇧🇬
наметна земята горещата траурна дреха
и с тъжна усмивка в поклон се смири,
под прашния купол с невинна утеха.
Планетите объркани се лутаха в умората. ...
Паралелен свят 🇧🇬
На пейка във парка,
притиснати един до друг,
щастлива млада двойка,
понесена от залеза златист, ...
Илинден 🇧🇬
Морето взе душата ми
в една далечна юлска сутрин.
А тялото ми си остана:
не знам защо не взе и него, ...
Към теб 🇧🇬
Опитах да летя,
но не можах
от земята да отлепя.
Крилете ...
Научи ме да обичам без сърце 🇧🇬
и без любов да мога да живея,
да бъда като теб и аз добре
и всред разбитите сърца да оцелея.
Кажи ми как избелваш съвестта ...