Колко бързо се променя пред очите ни светът!
Раснахме под зарево червено —
в братство, равенство, без свобода.
После порив син обзе ни. Вятър на промяната задуха.
С непознат живец във вените ...
Тя добротата човешка е зараза една,
опитвам се да заразя с нея хората.
Ние сме хора обикновени но пишем слова,
да дарим нещо от себе си на хората от душа.
Хората сме различни, понякога лоши и добри, ...
Във няколко момента от живота
докосвал съм на сляпо свойто щастие.
Разбира се, че свързано с любов,
в която вечно нямах съучастник.
И както колебаех се доскоро, ...
КОГАТО ГОСПОД СЯДА НА ЗАКУСКА
... какъв е кеф със първата цигара
да вдъхна хладен въздух заранта,
да се окашлям като влак на гара,
поел със мен към края на света, ...
Искам да ти подаря звездите,
но ти не вярваш в нощното вълшебство.
Недей да забелязваш как сълзите
извират от очите ми, но нежно...
Сърдитостта е маска зад която ...
Слънцето нека България огрява,
тоест моите хора да се обогатят!
Дреме ми, че друг едва оцелява,
нека си лапат под път и над път!
Като мишка църковна съм беден, ...
Ще ме чуеш в писъка на враните и в тишината на нощта.
Ще ме видиш в силата на вятъра и красотата на дъжда.
Ще ме усетиш в твърдостта на камъка и мекотата на
пръстта.
И ще те чакам да си дойдеш с мен и със смъртта. ...
ШЕПИЧКА ЛЮБОВ
… със цялото смирение и кротост, с които още дишам на света,
присядам на дивана в поза лотос – и книжица начевам да чета,
додеяло ми е от кама сутри! – в които да съм палаво момче,
и все по-безпощадно всяка сутрин през мене кротко Времето тече, ...
Понякога от липси ми е тъмно
и скитат се в ефира персеиди*.
Очаквам зад прозореца да съмне
поне за малко само да те видя.
В градината на мъртвите цикади ...
Очите ѝ – със цвят на диви кестени
нагарчаха във чашата му с вино…
Съдбата им ги срещна много есенно
и после безвъзвратно ги размина.
А онзи мъж с прошарена брада, ...
ЕДИН ДОБРЕ ЗАБРАВЕН МЪЖ
… лятото си тръгна изведнъж – есента му шибна два ритника,
зад гърба му злобно кресна къш! – в туфите с дрипясала тръстика,
взе вълната черги да тъче, просна върху плажа тон медузи,
по небето – скъсано кече! – облакът на дъжд се затътрузи, ...
Това тяло все някога ще ме изостави.
Справедливо е,
спокойна съм пред старостта на тленното.
Мисълта ми само една е – как ще те докосвам тогава?
Ще бъдат неспособни ръцете ми да те достигнат. ...
Дълго жадуван от земя и хора,
днес небето сипе кротък благодат!
Ноември носи в себе си богат
живот!Дъжд за фауна и флора,
ще съхрани небесният покров. ...
Любовта е на гондола
Седя във Венеция на старата пейка
и наблюдавам в гондола любовта.
Виждам две млади влюбени сърца,
целувката им нежна, една красота. ...
ДЪГА ОТ ЛАНШНА ШУМА
Не казвам, че не плача – не личи,
от болката когато се разбридам.
Когато станеш твърде придирчив –
в разговора взема връх обидата. ...
Защо ли възхвалявам любовта ни?
Нима е тема на открит урок?
Дали на някой пука му? Едва ли.
Човеците за всичко имат гроб.
За нечие блажено състояние, ...
НАРИСУВАХ ВИ РАЯ
... на стихчета, по моя странен начин, понякога пренасям се Отвъд –
там, дето никой нищичко не значи, не е ли минал светло своя път,
там, дето с катинари Бог залоства порталите – ако си бил злодей,
там, дето всеки ден започва просто, и всеки те посреща със здравей, ...
Размазан от Живота за пореден път
напук на цялата невинност чиста,
събирам кървави парчета своя плът
и с кръв изписвам болките на листа.
На думи пак повярвал от химери ...
Чуйте, история една, аз ще ви разкажа
за детството ми и за книгата с бели.
Детството ми е прекрасно, ще покажа,
”Имало едно време, малко Лили.”
От празните кашони замъци строи си, ...
Най-трудно е... Изгубен да вървиш...
Да нямаш цел, да нямаш и посока..!
Объркан си, но някак се държиш...
Защото знаеш, че изтърваш срока..!
Луташ се във гъстата мъгла... ...
Трябва ми още малко време,
да повярвам, че ти си истинска,
без да искам от Бог пояснение
във живота защо ми липсваше...
И с какво заслужих блаженството ...
ГЛЕДАМ НЕБЕТО
… аз не зная дали, щом си тръгна, светът ще ме помни,
ала аз ще го смислям със Обич – дори и Отвъд.
Бях добряк по душа – и един ли нахраних бездомник?
И на гладната мравчица сторвах почтително път. ...
Поканих те да бъдем заедно в света,
където времето е пътят сред звездите.
С крила на лебеди да полетим в нощта
над езерното огледало на мечтите.
Поканих те с протегната ръка, ...