Моите две лица
В мен се борят с ярост две лица -
пустинен ярък пек и тучна нива;
усмивка на човек с гримаса крива;
безскрупулна змия със сто сърца. ...
Ако пожелая като тебе, скъпа моя, да съм силна...
От силните жени, които дори пред себе си ги е срам да плачат.
Трябва ли, когато ми се доплаче, да мигна...
и да кажа, че те унижение за жената значат.
Да обърна гръб на припадащите мои чувства, ...
Проклет от свойте вечни идеали,
надигаш високомерен поглед към мен,
с очите си тъй студено в мен се взряли,
повече от всякога изглеждаш променен.
Не помниш ли онези стари времена? ...
От счупените си мечти със стъкълцата цветни,
върху платно от сънища недосънувани…
посипах мисли - тънки паяжини сплетени
и с тях поисках да те нарисувам…
В очите ти наслагах от детството си акварели. ...
Сви се вятърът в лист на самотно дърво.
Нощта беше глуха, безстопанствена, крива.
Всеки завой ми задава безмълвен въпрос,
крайпътните тръни допълват: Защо си отиваш?
Стъклото отпред е последната спирка в живота ...
Парченцата любов (като от хляба крайчец),
така приличат на изгряваща луна.
Търкалят се, събират се, узряват
и парят като късчета слънца.
Ту вдъхновяват (трошички от мечта), ...
Преминах бързо от лятна илюзорност
и в мигове не се повторих ни веднъж.
Претърсвах се в сезони след сезони,
навреме исках, време, да те спра от път.
За жалост май е вече твърде късно, ...
„- Какво ще желаете?” – по навик попита мъжът зад тезгяха.
Очите му тъмни ме огледаха цяла и на гърдите ми спряха.
„- Чаша мартини!” – от мълчание дълго бе дрезтав гласът ми.
Във ъгъла някой се смееше лудо и драскаше с нокти слухът ми.
А свирачът си мислеше, че с китара плача на дъжда ще надвие! ...
Направо във десeтката улучи
стихът, отдалечен от толкоз време!
Не зная аз, но как така се случи,
че юноша безгрижен съм, на стреме.
И пак вървя, и вятъра все гоня ...
(на един парфюм, закупен от жена ми)
Парфюмът ти се шмугна под сърцето ми
и сграбчи ускорения ми пулс.
Усетих бърза болка и потръпнах лекичко -
като отрова се разтвори в кръвта ми ...
Аз се връщам при теб. У дома.
В тишината надежда ще светне.
Знам, че чакаш. Ти чакаш сама!
Отвори ми, аз нося вълшебство.
Аз ти нося безброй чудеса, ...
Ти познаваш онази, която вече не съм.
Виждаш друга - не онова дете, което беше лудо по теб.
Животът ме промени - ти не означаваш нищо за мен!
Ти... си просто картина от минал живот.
Върви си - нямаш право на мен. ...
Когато една любов си отива...
В душата ми настанала е зима
като птица излетя и любовта.
Сърцето ми замръзва, като че ли спира.
Остана само празна самота... ...
Да се събудя искам и намеря цвете -
обикновено, с капчици роса,
дошло със спомен в пазвата за стиховете,
страстта и красотата на нощта.
Намеря ли го, ще събудя тишината, ...