Бог дава, Бог взема, нали това го знаеш?
На кого по колко - е за нас загадка.
Да живееш и да пиеш – отмеря на око нехаещ.
Ха, на бас, че няма да заспи
и да прелее по стъклото гладко.
Безсънна си и сънна си. В съня ми.
И жива си и си илюзия умираща.
Ти тиха си и шумна си. В ума ми.
В сърцето ми стихия си, нестихваща.
И си толкова красива и несбъдната, ...
Микрокомпютър аз се наричам,
да смятат най-много от всичко обичам.
Свиря, чертая, рисувам картинка -
всички ме хвалят: "Умна машинка".
Сложни детайли аз проектирам. ...
Тръгвам... Но ще дойда някой ден,
дори това да бъде утре,
с друг ли ще си ти, или ще чакаш мен...?
До утре. До последната минута!
Ще чакам тук голямата любов, ...
Тя трябваше да порасте във мен,
като отровен цвят да я откъсна -
онази луда жажда да съм с теб,
онази клада всепоглъщаща;
онази трескавост да те прозра, ...
Те лаеха бездомно несърдити.
Гласът им се забиваше в тревата.
Блестяха им от влагата очите.
Трепереше като листо Луната.
Зъбите им, като молитви остри, ...
Един невероятно силен мъж
каквото е помислил, ни говори.
И да го сложат в рамка не веднъж
опитват се съдии, прокурори.
Опитват да го сринат във калта, ...
По тялото й - изрисувани слънца,
едно от тях – сърце, туптеше ... живо.
(И слънчев лъч заплете в нейната коса.)
- До теб съм. Спи спокойно, мило.
По устните й думите безмълвни ...
Нашата Ивана ,,ученичка'' стана.
В детска ясла 3, ще ходи на игри.
В раничката сложи памперс, биберони
и едно мече с тъничко гласче.
Рокличка приготви и пантофки-чифт, ...
Потъна лодката, наречена "Надежда",
в море от безнадеждност. Без послание.
Притихна утрото в очите - като прежда,
посипано със черно съзерцание.
Поплака малко за изгубената вяра, ...
С един замах – единствен, щрих пореден
завършена е моята картина.
Един живот, през който съм преминал!
И този щрих оказва се последен...
Разглеждам я – дали не липсва нещо ...
Една изгубена душа,
се лута (да търси мъничко щастие)!
Греховете ù не може да измие и дъжда,
и иска теб... да ù бъдеш причастие!
Тя още търси само теб, ...
Никога недей забравя как се ражда любовта…
С поглед плах… и целувка мълчалива.
Как луната снежната постеля ни полагa,
на чувствата ни храм свещен дори издига…
Не забравяй поглед как нагарча… ...
Разплети ми косите пак в тиха вечер.
Да погадаем с теб по звездите.
Ще напиша стиха си направо в небето,
че изгубих перото си в ден черен.
Разплети ми косите, измий ми очите ...
Отлъчен отново, за кой ли път,
лежиш в безнадеждност, изцапан,
отритнат в своя житейски кът.
Не намираш себе си в тази
неразбория, не намираш себе си, ...