Винаги просто си стоя тук
и гледам през прозореца.
Самичка съм, не ми трябва друг,
аз просто гледам как минават хората.
И знам, че няма да спра никой, ...
За да ми уловиш смисъла...
Меридианите са само хамак (на мислите)...
Екватора е рапида в сърцевината на Земята...
Полюшвам се (не съм пеперуда),
просто съм забита, за да ме уловиш, ...
На бойното поле пристъпвам
в безцветна сиво-черна тишина.
Царица бях, не знаех да отстъпвам
и царя с мен погубих без вина.
Когато триумфално се завръщах ...
Грозна веселба
Животът изтича – шепа пясък в ръката.
И все тъй надолу тече си реката.
Вятър студен пак клоните бруси.
Умните – грозни, а тъпите – руси. ...
Прости ми, майчице земя,
че нещо все не ми достига.
Погрешен курс поела е съдбата ми
и всеки нерв у мен крещи неистово
за лунните пътеки на морето, ...
Отново е пролет...
Всичко навън е свежо и цветно.
Птичките радостно пеят и прелитат от клонче на клонче.
Отново е пролет...
Поточета шумно ромолят, ...
Прибавям си още една към годините -
съвсем неусетно пораснала бях.
И чудя се колко от тях ще отминат,
докато изчезна и стана на прах.
Реших, че не искам изобщо да зная! ...
Познавам я тази любов, огнена, истинска, чиста,
животът за нас с години жадувана писта,
чувства политат, мечти преплетени се скитат,
и блясък в очите, неразделно душите дишат в едно,
сърцата внуци посрещат... и галят едно по едно... ...
Какво ми остана - само болката
и това, че да повярваш в мен е
трудното, но боли ме, че не ми вярваш.
Болката силна е, вяра нямаш ми ти,
сърцето ми разбиваш на прах ей така, ...
Пропуснатото няма да се върне,
дори да свеждаме назад глава
и миналото няма да прегърне
треперещата старческа ръка.
В съня ще идват скъпите моменти ...