Забравени (непо)желания
От Хаоса събирах отражения,
непожеланите отричах в себе си.
Страстта ни е поредно стълкновение,
а верността с отсрочка - до победа. ...
Че огън се кладе и във неделя (Пречупих си ръцете...)
🇧🇬
Че огън се кладè и във неделя
(Пречупих си ръцете...)
Пречупих си ръцете. Вместо клони.
Че огън се кладè и във неделя.
Изгнилото не тлее. И не топли. ...
Безмълвна те поисках във нощта.
Понечих да разбия тъмнината.
Облякох се с невидима тъга
и тръгнах да подиря светлината.
Поисках да ти светя като свещ. ...
Ела да те почерпя. Ти ще слушаш.
Не ме познаваш ли? Не си и длъжен.
Какво ще пиеш? Нека да запушим.
Димът да скрие колко ми е тъжно.
Личи ли ми? Добре де – пощади ме. ...
Днес облаците бяха от коприна,
каквато е душата ми в неделя,
а вечерта, като дете свенливо,
опитва се със теб да ме разделя.
Светлееха наивните ми мисли, ...
Потънах в мрак, сивеят мойте устни,
а взорът мой - пресъхна от сълзи,
и всеки допир твой, о, твой, Безвкусни,
на въглен се превръща и гори.
Ако обичам те, макар и безнадеждно, ...
Не искам неразбрана да си ида,
така, попарена от хорските очи.
И само със приятели, които
от малка знаят моите мечти.
Тук всеки по-различен се посочва ...
Пустинна съм, до дъно ме изпи.
Надеждата напусна мойто рамо.
Късмет не може да се присади,
а исках аз да съм щастлива само.
Безръба съм, откакто ме рани, ...
За този свят мечтаех и бленувах,
за света, в който съм сега жадувах,
за хора с истински сърца,
за изпълнени с надежда лица.
Там с тебе сме рамо до рамо, ...
Не искам да вярвам
Не искам да вярвам на хорските думи,
на тез безпощадни, жестоки езици.
Наобиколили са ме сякаш чуми
и една по една ми удрят пестници. ...
Сцена от театър (Годините не са достатъчни...3)
🇧🇬
След безпаметно дългото чакане,
най-накрая реши да опита!
Беше срам, беше вечно отлагане...
Днес пред мене стои превъзпитан.
Разкопчава изнервено ризата, ...
Изречена сълза е твоето завръщане.
Красива като утринна зора.
Съблечена от пъстрото дихание
на грейнала в очите синева.
В море се сбират дланите притихнали. ...