Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието
🇧🇬
Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието
Как да съм творец,
когато животът твори само печал и горест в сърцето ми?
Как да спя нощем,
когато чудовищни сенки преследват ме в съня ми? ...
Нарисувай сълзата ми ти беззащитна -
тя разтапя се в твоите ръце.
Нарисувай душата ми, цветна и китна -
тя извира от моето сърце.
Нарисувай косите ми - разпилени къдрици, ...
В земята, в небето ли ще се разтворя?
А може разделно - и тука, и там.
Простете ми болка и стихове, хора.
Тъй както аз всичко на вас ще простя.
Няма значение долу и горе. ...
Кой ти дава право да хулиш мечти?
Ох, пардон, грозното "ти" да простиме.
Рими не знам какви там били,
слез, ела, научи ме...
Пу, ти гониш, в тая гадна игра ...
Ако само за миг любовта ни умре
и небето изгуби цвета си на вечност,
ако някъде тихо проплаче дете
от пропусната глътчица нежност,
ако майката с гръд пресушена даде ...
ПРОЩАЛНО
И когато се кротна зад райските порти, намерил почивка,
имай, Господи, милост, наглеждай жена ми из двора.
Прикрепи ù на устните пролетно стръкче усмивка,
за да кичи по пътя прозорци, дървета и хора. ...
(Когато едно момиче пита една) Жена
Защо са ти, бабо, сълзи от тревога,
от възраст и мъдрост, от опит и крах?
И как от "не искам" роди се "не мога"?
Защо смелостта ти превърна се в грях? ...
Ти си наред. Твой е последният ход.
Ако мръднеш сега, аз ще съм шах.
Ще спечелиш играта и моя живот,
но да загубя сега, не ме е страх...
Стъпкай ме с последната пешка, ...
Мечтая с птиците да литна нависоко,
в облаците сини да се рея,
да погледна и морето - тъй дълбоко,
да ме чуват всички как се смея.
Вятър да ме гали по косите, ...
Как исках то да бърза, на бегом,
когато дните ни, без ум, очаквах.
Летях през него, ветрогон,
от кал и тръни го откачах.
Как само молех се да спре, ...
Не се завръщай в задъхано безвремие.
Аз не искам да съм пак мечтана.
Недей ме спомняй в отминало съвремие,
като листопад по горската поляна.
Аз съм вече песен. Писана балада, ...