Пеша дойдох. Недей да ме завръщаш.Ще пийнa чиста водка, вместо сок.Цигара ще запаля. Ще прегръщамчерната земя на твоя гроб!
А колко минаха. Отдавна беше.Годините въртят се като миг.Издъхна бързо. И не те болеше.Болеше нас. Останали след теб.
Разбра ли вече, имаме си внуче.Роди се в онзи ноемврийски ...
Разкъсват безумства на хапки плътта ти.
Смиреност и обич от тебе струи.
Във огъня адов гори мисълта ти.
Към рая душата във устрем върви.
Измамни копнежи те галят греховно. ...
провокира ме стихотворението на megans "Да поговориме тогава за жени..." и коментара на rosen_dream към него - с усмивка :)
Да поговорим малко за мъже...
Известна ми е истината стара,
че колкото по-късо е любовното въже,
то толкова по-вкусна ще е чуждата попара. ...
Обичам всичко, до което се докосваш...
То става нежност, светлина...
Попило твоето невидимо присъствие...
Погалено от твоята душа...
Красива е сега дори пустинята... ...
Неприветлива и тъмна стая,
а в нея разхвърлена - моята душа...
Дадох ти я с желание и лекота,
а ти на парченца в стаята захвърли я!
Ето там, в оня ъгъл дебнат чувствата ми. ...
Играя някаква жестока роля.
Играя себе си неталантливо.
Кому говоря? На кого се моля?
И пред кого душата си изливам?
Изричам фрази в празното пространство, ...
Там, където свършва тишината и се чува детски смях.
Там, омразата където спира и да обичаш не е грях.
Там, където вятърът не може да опъне своята ръка.
Там, където утрото надвива, призрачната сянка на нощта.
Там, където Бог се ражда и всъщност е един от нас. ...
Между двата свята
Веднъж отнякъде дочух,
че да живееш е щастие и трябва да се радваш,
че веднъж се е дарявал той - животът
и трябвало да му се кланяш и да го издигаш в култ. ...
Не, не мога повече за тебе да се боря.
Омръзна ми за твоята любов да се моля -
от времето с теб жестоко ме заболя
и сега, прости ми, но оставаш си сама.
Колко чувства, колко любов имах аз към тебе, ...
Здравей. Здравей, моя любов.
Как си? Има ли в живота ти някоя нова?
Има ли друга, има ли, кажи,
има ли тя красиви очи?
Има ли със нея красиви мечти? ...
Очакването ми за тебе отдавна ме прегръща.
Със пръсти слепи и до болка неразбрани.
Вървя към теб надеждно и самотно,
а само сянката ме гледа тъй виновно.
От много други думи бих те разпознала. ...
Вървя аз бавно край брега на морето
и отново замечтана гледам към залеза на небето,
как бавно денят отстъпва на нощния мрак.
Заслушана в чуващата се музика, чувам свирката на идващия влак.
Но, уви, този път това не ме омайва, ...
Ще мога ли да срещна Любовта?...
Не зная... Много съм самотен.
Душата ми е плачеща върба,
сърцето ми е лист отронен...
Ще мога ли да срещна Любовта?... ...