Любов моя, ти прекрасна, и таз звезда угасна!
Любов моя, ти тъй неуловима, как си тъй далечна и неосъществима.
Луната тръгна си смирено след плача на туй сърце ранено.
Любов моя, ти от мен си тръгна и повече не се върна.
Как искам пак да си до мен - да върна този ден! ...
Мастилено потръпване на погледа,
приплъзва допирателно по кожата...
Потъналият миг в свещенообреда,
поглъща светлострунието в ложето...
Любовно е от полъх на споделяне, ...
Красиви са думите, които ми подари...
ТЕ ми вдъхнаха живот, който беше замъглен от обстоятелствата на съдбата.
Твоите ценни думи, които нежно докосват сърцето ми и правят чудеса...
А най-голямото чудо, което е необяснимо си ти, твоите очи...
Погледни... животът кипи... ти се наслаждаваш на моите очи...
Дошъл във Братството на Дзен монах един,
при Учителя на мъдрост да се учи,
нетърпелив бил, жаден и неуморим,
искал знание веднага да получи.
Но Учителят попитал отегчено: ...
Когато отрониш сълза във нощта
и падне във чашата с вино,
ще видиш как сливаш небе и земя,
как лятото в миг става зима.
Сълзи и вино - две мощни стихии, ...
Тя - Anita765 ( Ани Монева) и Той - Noel (Ноел)
Земята покрих със бяла пелена,
дано започнеш отново да мечтаеш.
Снежинки гонят демонската чернина,
искам реката си да начертаеш. ...
Ut sentio, ita dico...
Не те обичам - просто те сънувам.
И толкоз близо някак те усещам.
Притискам се в теб. И те целувам.
И искам пак, и пак аз да те срещна. ...
Цветята ти във стаята ухаят,изпълват я със аромат,напомнят ми, че още ме желаеши искаш да си тук сега.
Цветята ти донасят сякаш есен,усещам аромата на листа,които падат тихо, постепеннопокриват влажната земя.
Поглеждам ги, прегръщам ги и дишам,за да попия тази красота.Ръцете ти ме грабват и ме вдига ...
Откак пристигна Хорхе, съм щастлива...
Чевръста млада булка - шетам и летя...
Да види той каква съм - работлива
и умна, надарена, вътрешно цъфтя…
То страсти ли не бяха в нощите омайни, ...
Кажи ми защо те тъй нежно обичам,
кажи ми защо си тъй важна за мен,
кажи ми защо ли и ти ми се вричаш,
че няма за тебе по-нужен от мен...
Какво ли разпали таз нежна магия ...
Не те попитах – В теб защо ме няма?
Като отминал сън на сутринта – изтри ме.
Превърна ме в поредния... и толкоз...
Във списъка със Нищо – нареди ме.
Не ме попита – Още ли боли ме? ...
НА ТРИДЕСЕТ
Липсва ми усещането, че горя...
Не искам да съм като свещ в нощта,
Догаряйки, да впръсквам леко светлина
във стаята, в която съм живяла... ...
Ще ми простиш ли, ако ти кажа,
че вече не те обичам. Имам нужда от малко самота.
Не ми върви пред краката. Пречиш, започвам да лая.
За нахалство - първа ще получиш грамота.
Доста време изкарах с теб. Значи вече имам подобрение. ...
Мисля те - измислям си те даже,
иначе казано - до прекаляване.
И само мислено прераждам те…
Обречена съм да се накалявам.
Опитвам се, откакто появи се… ...
Ехо от празничен звън на камбани,
радост проблясва в бездънни очи,
пламъци лумват в хора разлюляни,
ехо от клетвени думи ечи.
Тихо прелитат вълшебните звуци, ...
Всичко искам някак си да залича,
да отмия слепите спомени,
да открия очи и да изкрещя,
че започва наново животът ми.
Да разлиствам бъдещето смирено, ...
(на съпруггът ми Р.Тодоров)
Със мене не лети, и няма време
очите си да свърне към небето,
ала той дланите ми в своите държи,
задъхва се със мен в сърцето. ...