Стихи и поэзия современных авторов
Първи в сърцето 🇧🇬
Нима от страх е, да не те загубя?
Защо сърцето ми така болезнено тупти?
Нима от страх е, да не се погубя?
Не е ли късно вече да съм твоя? ...
Да пожелаеш божествено-човешкото 🇧🇬
Нечовешко ли е да се възхищаваш на чувството,
което се усеща с първата ласка на майката?
Пошло-плътско ли е да потрепваш, когато те докосва вятърът?
Греховно ли е да заспиваш, когато усетиш мириса на люляка? ...
Розова градина 🇧🇬
и мислех си: "Това е красота!".
Червена, носеща любов, засмяна,
но подир - увяхваща със свойта суета.
Прибрах я до сърцето и си казах: ...
Огледалото 🇧🇬
В огледалото погледнах се
и спрях...
И вгледох се в очите си -
любов видях! ...
Огън и лед 🇧🇬
Замръзвам или изгарям?
Какво е в душата ми?
От този огън всичко забравям.
А ледът сковава устните ми. ...
Сълзи от перли 🇧🇬
Камбаната пак бие своята зла песен.
В душата ми остана само плесен.
Да тръгвам ли? Веднага!
Поемам пак към Ада... ...
Изповед..... 🇧🇬
разказва се в нея за млада жена,
за чувства и страсти, за тъга една
и за нейната объркана съдба.
Тя обвита била в самота ...
Разговор с болката 🇧🇬
защо от нас отлетя таз светлина?
Нима недостойни за нея бяхме
или на живота грозно се смяхме?
Защо си отиде от нас любовта, ...
Ударите на сърцето 🇧🇬
и пулсита, и типти,
и за тебе си тъгува,
и за тебе то шепти.
Ударите на сърцето, ...
Искам само да живея 🇧🇬
Някак си се чувствам като черна прокоба.
Всички искат да мълча и да слушам.
Пак със упреците им ще се наслушам.
Всеки заповядва и нарежда. ...
Срамота 🇧🇬
Срамота е да любиш, а на самота да си обричан.
Срамота е сърцето да си дадеш, а те да ти го счупят.
Срамота е някой да иска любовта да си продадеш и да ти я купят.
Срамота е очите със сълзи да са пълни и да няма кой да ги избърше. ...
Отвън съм слънце , отвътре мрак 🇧🇬
От болка и сърцето спря.
Мъката си как да скрия?
От света да се изтрия.
Дали за мене някой някога се сеща? ...
Сама 🇧🇬
изпълнен със слънчеви лъчи,
аз бледнея пред теб,
люшкам се пияна,
осъзнала, че пак съм сама. ...