Реших сиеста днес да си направя.
Чаршаф опънах, легнах си с усмивка на уста.
Пет минути имах да се сдуша с Морфея
И хоп- деца съседски удариха го на игра.
Камиончета летят, викове и смях се чува. ...
Зад хребета е татковата къща смълчана,
там където първи облакът се мръщи,
светкавица мощна тишината натрошава
и ехтят шубраците и борове могъщи.
По пътеката бавно слизам и е мрачно, ...
Eдин срещу друг в автобуса стоим...
Той на Години а аз още съм млад..
И гледам как във живота прекрасен...
Тече непрестанно един кръговрат...
По лицето му бръчки, в очите му мъдрост... ...
Пропукала съм утрото на декемврийски студ,
сразила границата с нямото.
Нечленоразделно ехо бил порива на слъзните канали,
водовъртежно очертало обозримата ми сцена.
И ето на, поела дъх, съм вмъкната в местоимение- ...
НЕИЗВЕСТНАТА АКСИОМА НА ЩАСТИЕТО
Като филия с мед и масълце
е сладка утринта и с вкус на мляко.
Замръкнах в непознатото селце,
септември ме застигна неочакван. ...
Нахраних гълъбите на перваза
с трохите си от вчера. Огладнях.
В тревата долу котка се показа
и гледа с антигълъбов ищах.
Навярно пак в горещината чака ...
Когато поиска ме лятото жарко
в лунната вечер да му пристана
завист проблесна във мълния ярка
на облак ревнивец направила рана...
В мен се прицели яда си да скрие ...
След добрите и светли жени аз стотици години ще тичам.
Поетично ги гледам в зори и полека света им събличам.
Да се будят – Богини! – до мен и да пием лирично кафето,
за което в красивия ден ще копнее магично сърцето!
Ще ги гледам, когато си спят и лъчите телата им галят. ...
Нали сме хора, колко струва ни, за да общуваме?
Какво се иска, за да има диалог?
Увлечени в повтарящо се ежедневие, пасуваме…
Контакта ни с очи ли е негов аналог?
Отдавна думите забравили са колко много значат. ...
Донесе ли ти лятото мечти,
които просто няма да се сбъднат?
Дари ли те, под палещи лъчи,
с копнеж по неугасващо разсъмване?
Получи ли тих шепот на крила ...
На някаква уличка с пъстри цветенца
живеели врана и десет врабченца,
две котки с окраска на тигър бенгалски,
един дог наперен (защото бил кралски),
три мишчици сиви и пет скакалеца, ...
(Прозрения на душата)
Не тъгувай за мене, че вече ме няма,
не превръщай живота си в истинска драма,
но с молитви започвай и свършвай си дните,
радостта и надежда да светят в очите. ...
Щурци приспивно свирят в мрака.
Душите си отдъхват в паралелния реал.
Луната тайнствено усмихва се от небесата,
копнее да разкаже приказка на някой още незаспал.
А тя, тъгата, трудничко заспива. ...
Моля те! Седни до мен и... слушай!
Тази нощ ще ти разкажа за очите ми.
Не, не гледай! От дима е - пуша!...
Когато плача, други са сълзите ми!....
Ела сега! Сложи главата на... гърдите ми! ...
Седиме двамата със бай Иван,
той завалията заман е пиян.
Бистрим пуста, мътна политика
и чешеме се с ръбеста мотика.
Ще дойдат наш`те - вика бай Иван, ...
Фотограф
Върви човек в старо село запустяло,
носи той фотоапарат в своята ръка.
Поглежда старите къщи с много тъга
и знае че тук някога от живот е кипяло. ...
Изтъкана съм от цветни нишки,
Които се преплитат в едно цяло
И изпитвам страх от готовия си лик
Щом погледна в това голямо огледало
Вперила съм поглед в своя силует ...
Хайдутин
Един бе Дельо хайдутин в Родопа планина,
роден дом за него, неговата майка и баща.
Не могъл да гледа как погубват вярата в Бога,
на братята му българи насила под ятагана! ...
Осеян с кръстопътища светът е -
началото е край, а той начало.
Но щом откриеш верния си спътник,
за теб ще бъде дом и огледало.
Ще търсите във вятъра посоки ...