Не винаги се питам имам ли куража
да стигна там, до дъното на бездните,
и ако стигна как ли ще разкажа
дали на дъното в дълбокото съм влезнал,
защото примката на всичко неизвестно ...
Пазя постулатите на баба, тръгнала към райските нивя.
Баба ме научи, че не трябва аз да се страхувам да греша.
Помня, че обичаше да готви леща на горещия котлон.
Пуснали са в мислите ми котви спомени за сладкия бонбон.
Баба ни обичаше безкрайно. Сядахме до пътната врата. ...
Очи, които ми говорят за сбогуване,
безмълвния им вик във мен бучи.
Предчувствие за страшно отпътуване,
без намерение безкрайно да мълчи.
Те, денонощно будят съвестта, ...
Он сделал одзиги* и завершил её путь,
Она проскользила по полу розовым шёлком
И прилегла на пальмовый остров циновки –
Ей необходимо так было передохнуть.
Чайного домика красное дерево гимны заката пело… ...
Дори и да подозираш, че тази сепия, дето пръска отрова,
е всъщност по бебешки мека, и беззащитна,
по-добре не опитвай... Затова й е дал Господ на воля
да се рее сама из океаните неизбродими.
От чувство за предпазливост поне трябва да предположиш, ...
Макар навсякъде да ви има, поставени с вашето право,
критикарите словото пренасочвате здраво!
Но, не съм в зависимост от вашата воля!
Пиша своите стихове без да споря и моля.
Темите ми са лични. И го казвам без поза! ...
Една любов отдавна несравнима,
между земята и морето любов красива.
За него тя е единствената любима,
за нея то е любим, а тя една самодива
Разделя ги само пясък от злато фин, ...
Един човек, тъй дълго поживя,
сред горести и немощи безспирни,
че бе издигнал цяла планина,
та бездната всред нея да го крие.
Далеч отгоре, синьото небе, ...
Като цъфнала вишна ще се усмихна.
Ще укротя твоите скачащи мисли.
Ти ще спреш да мислиш, аз също.
Взаимно те ще се затичат от към дясно
къмто ляво и ще се целунем в бяло. ...
Нощта си отиде както и всички кошмари,
но много образи в ума запечати тя,
най-яркият е на обичаната, който пари
като въглен сияен в студената ръка.
На разсъмване аз искам, при теб да отида ...
Кой не знае?! Джани е лудият!
На вълшебник и маг не прилича.
Откъде – даже Лучко се чуди –
е намерил „надежда за всички“?!
През очите животът наднича ...
Открий ме там, където две вселени
докосват се и раждат светлина.
Където руква изворна вода
и две стихии вият несломени.
Открий ме там, където слънчев сноп ...
Усещам как времето бавно...
превръща ме в купчина пръст...
Отивам си... малко по малко....
но нищо... такъв е светът....
Аз днеска търча по земята... ...
Отново в студените нощи навън
се лутам без път и не мисля за сън
Отнесена в своите спомени искам
да хвана това, което изпускам
Прелиствам из прашни и стари архиви ...
Мисли, преди да говориш, Човеко!
Не случайно Бог ти е дал мисълта̀.
Добрата дума във време свирепо
е знак, че сме познали Христа!
Грозни думи раждат се от необичане. ...
Битието ни препълни се с лъжи,
а как измъчва ме проклетото очакване -
коя от тях най - малко ще боли.
Всичко изтърпях, освен "Обичам те!"
Думите ти парят ми небцето, ...
Плача често за тези деца, за които „нормалното“ свърши.
Днес денят е тъговна река и не смогвам сълзите да бърша.
Не разбрах откъде ни дойде и защо ни удари жестоко.
Този вирус живота отне и денят ни превърна се в стока.
Колко време се мина: не знам, сякаш плача от двеста години. ...
С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда – вино. Зажаднели устни
разтварят се за вик, а не за песен, ...