Не крия страстите си, в бурните ми нощи
от себе си присъди съм отнел,
в които нямам спомен, живи мощи
е туй, което никога не съм приел,
но да не търсим миналото е измама, ...
Днес очи отварям радостен, защото
баба Койна тук е! Скачам от леглото.
В кухнята диванът също се разтяга.
- Гостите ни, лельо, вечер тука лягат -
каза на жената милата ми майка. ...
Любов, прибра ли се във къщи,
или се скиташ с маска на лицето,
разбъркала сърцето като пъзел -
да не личи, че много е проклето.
Любов, когато тръгна взе компаса - ...
Бял лист - неизвестна с безброй варианти -
няма формула гарантираща определен резултат!
Скърца вратата с несмазани панти,
какво ли се крие зад нея отзад?
Детски кошмар, или пък просторът? ...
Есента рокли шарени ми шие,
вплита пламъци от залези в косите.
В очите ми прикапва лудо биле...
красиво е... на Есента в дворците.
Зимата в кожухче нежно ме загръща, ...
Аз просто бил съм винаги човек,
човек със свойте страсти и неволи.
Понякога добър, а друг път – не,
готов и да мълчи, но и да спори.
С усмивка съм посрещал утринта, ...
Дава ни способността да разбираме,
но без възможността да го правим.
Любовта обяснява смисъла,
но разумът не е съгласен.
Остава един изход подсказан, ...
С душата си рисувам те в Безбрежност.
Лицето и снагата очертавам
с кометите на цялата си нежност...
Косите ти старателно прибавям
и галени с лъха на световете ...
Само в сънищата си мога да те видя сега
мой единствен свят, единствена любов.
Очите си вече не искам и не мога да отворя.
За сърцето свят без тебе не съществува.
Ще заспя дълбоко някъде под морето. ...
Отровен мрак обвил е песента ти,
очите ми кървящи, изпити от страха.
Тъмнината в мен сега и в теб ще свети,
защото зорко дебне отстрани греха.
Луната излива своята светлина на плещите ми, ...
И се редяха на дълги опашки –
сведени фигури с посърнали лица.
Жените – със забрадки на главите.
Децата – мърляви и разплакани.
Всеки чакаше своя ред да влезе. ...
Тя беше тук - макар и мимолетно,
зася Тя свойте райски плодове,
заля ни сладостта ѝ неусетно,
озари ни Тя със знойни цветове.
Ненадейно краят ѝ дойде - ...
Къде е празникът? Аз вглеждам се в тълпите
с настръхнали, угрижени лица.
Настъпват се, не се подреждат дните,
немирни, непораснали деца.
Унили погледи и слухове тревожни, ...
А сега накъде? Пита моята глутница луди.
Накъде да потегляме, брат, ако утре осъмнем?
Там зад нас са се ширнали в бялото болни заблуди,
а напред е степта и надежда, проблясваща в тъмното.
Не премигват звезди. Пренареждат небето снежинки, ...
Аз, когато говоря ме гледа в очите.
Накъдето вървя, с мен върви и не пита.
Мойте мъка и болка го карат да страда –
щом тъгувам, безмълвен, до мене присяда.
И, дори да греша, ме обича такава – ...
Там някъде – в мастилените нощи
събирах странен туш, за да рисувам
върху душата ти със своя стон
и чувах сънен шепот - още, още
кръвта си чувах тихо да бушува. ...
„Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.” Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. – От Матея свето Евангелие. 5:27-28
О, Елено, твоята неземна красота разпали война,
безброй герои тръгнаха на бой, с пожелание да те имат.
И Ахи ...