Като красив плакат – залепнал на контейнер,
животът рай, но нарисуван обещава.
Подухне вятърът и разлепи го, зейне,
реалността ни. И каквато е – такава.
А времето - объркано и зло, и гадно, ...
Сееш мисъл - жънеш действие; сееш действие - жънеш навик; сееш навик - жънеш характер; сееш характер - жънеш съдба. - Уилям Текери
Пресегни се, животът ти предлага чудеса,
излез от озоновата дупка на характера.
Разпери крила в кислородни небеса,
отмени съдбата си, да плачеш в карцера. ...
Взирам се в тези следи
от любовен огън бушувал някога-белези.
И да стъпвам по пътя осеян с много бодли,
твърде много ме боли.
Камарата отгоре се стоварва, ...
Тази вечер се видях... във снимка
не стара, бях усмихнат... замръзнах,
аз ли бях!?Погледнах пак, аз бях.
Ехе, как съм се изметнал. Защо?
И после се замислих. ...
Промъкна се почти незабелязан
когато се прощавах със мечтите,
когато наблюдавах със боязън
през пръстите ми как изтичат дните.
С усмивка ми прогони страховете, ...
Снегът е сън от падащи снежинки,
сред мислите - искрящи перушинки
и чувства - пламенеещи кристали,
пораснали в любов, любов във бяло.
На бяла нежност стъпките откривам, ...
Красиво е да видиш как бездомен,
разделя с ближен своята вечеря.
На болния другар, самият болен
подава рамо, болката споделя.
Красиво е секундно да напуснеш ...
Ще има нов живот и по-добър
ще бъде този свят, красив и ведър!
И по-открит, без маска и чадър,
животът ще е млад, усмихнат, щедър!
След неговото ново рождество ...
ДЕКЕМВРИ
Декември, последният лист в календара,
той в дните си весели празници носи.
С декември си тръгва годината стара,
а с нея и куп нерешени въпроси. ...
Птицата Любов едва ли пак ще литне.
Капаните са прекалено много.
Птицата любов е твърде беззащитна
в обслужване на царя и на Бога.
Има болка на ръба на светлината ...
В несъвършенството е моя чар.
Дори не се старая да постигна
стройност в стиха, там е господар...
мисълта ми, със която да намигна.
Стилът си... не желая да сменя, ...
Имам гости – внучките и внукът.
Цялата ми къща е в усмивки и брокат.
Навсякъде глъчка... песни... пукот –
украсяваме със радост Коледна елха.
Най-отгоре празнично сияе звездата. ...
Върти се по инерция кълбото
в очакване на градските Недели.
И младите, препили със живота,
не знаят, че пиянството разделя.
Във порите на идващата зима ...
Знам, че болката е ослепително бяла.
И белите хора сияят, но тъжно.
Вътре са пълни с толкова мрак,
също бял. И светлина не задържат.
Познавам тъмен, непрогледен човек. ...
Със тежко вино спомен ще отмия,
за топли устни, шепнещи в нощта
и ще се моля да не го открия
в съня си после, чак до сутринта.
Сега е есен, виното е младо. ...
Как искам болката да е бездомник,
безпътна да се скита по света.
Да няма пристан, ни един поклонник
и никога открехната врата.
И нека като черна дупка бясна, ...
Бели снежинки затрупват пътя към мен.
Все едно… Ти и без това забрави адреса.
Вятър бездомен свири навънка студен.
Даже не знам защо още питам къде си.
Питам къде си… Мечтаех за теб. ...