Повярвайте ми! Нямам нищо общо.
Не я докоснах с малкия си пръст.
Залитна и в нозете ми злокобно
се свлече след хроничен земетръс.
Не зная как. Напусна ме, когато ...
В онзи хубав и жизнен крайдунавски град
Слънцето в този мартенски ден меко грееше
Срещнах едно момиче, цял един нов свят
Едно сърце истинско там от години живееше
В нея видях аз мъка и радост преплетени ...
Не би посмял от Рая да си тръгнеш,
докато птиците кълват от твойте шепи
и неслучайно Господ е развързал
чувала със подаръците грешни.
Дори и Ева (толкова наивна), ...
За обичта граници няма.
Никога не може да бъде преобразувана
и изчислена с мерни единици.
Доста често хората използват сравнения,
за да опишат обичта, която изпитват, ...
Тези Макета смотани
са царе на измишльотините.
С една само Буква притурена
Историята ни Средновековна наведнъж прекатуриха:
Самият наш Самуил - цар на-Д ...
Детство мое, свидна моя песен,
отлетя, моя птичко, с бели крила.
На вратата почука хладната Есен,
вледени ме на острия вятър гласа.
А колко съм играл с теб из полето, ...
Човекът свободен се ражда,
но в окови е, когато е голям,
но не смее той да се обажда,
че помисля си:"Трябва аз да ям."
Само който е на власт или е богат ...
Разказвай ми сега за любовта,
притихнала до теб те слушам
и всяка топла нотка на гласа
е вятър в клони непослушен.
Разказвай ми, за песен на щурче, ...
ПО "ВАЗОВСКИ" ИСКАМ!
Искам е тъй, по Вазовски да се помина,
а,имам много да кажа преди да замина!
Мръсотия душевна,омраза,завист, Флашменто,
за съдържанието на живота...имам full Аrgomento? ...
Една душа си нося за товар–
уж двайсет грама, а пък ме прегърбва.
Дали защото е ненужен дар,
дали защото аз не съм ѝ първата?
Особено тежи на дълъг път, ...
На вълците хвърли ме без причина.
Когато се съмняваш... прогони ме.
В далечен край самичък ще замина
и пак ще шепна светлото ти име.
Със всичко друго, мила, ме наказвай. ...
Понякога искам да ме няма,
като молив от хартия да се затрие.
Да изчезна, да прелетя като птица,
като есен да се изпаря.
Като всяко откъснато цвете да изсъхна. ...
Когато си отивах и таксито,
жълтееше в сумрака, като знак
и : На къде? – Шофьорът ме попита,
да беше ме попитал просто: Как?
Как смогнах там, на мекото възглаве, ...
Дали вятърът търси посока?
И има ли свой дом въздишката?
Колко много импулси се носят
от една луничка на снимката...
Помня... как е била целувана... ...
Не съм от светлите поети,
за тях света е проста призма,
стиховете им се нижат на куплети,
всяка тяхна дума е афористична.
От тия съм циничните, дето ...