Остана нейде в миналото, надалече
оназ вълшебна, омагьосана страна...
Не мога да се върна, изгубих пътя вече.
Пълна бе тя със щастие и светлина...
Че там пръчката превръщаше се в кон, ...

Изгрява слънцето, искри росата
с кристален блясък в буйната трева.
Пробужда се денят, заменя мрака.
Навред се носи полъха на пролетта.
и всичко носи аромат на чистота, ...

Когато си на дъното и изход някак не намираш
и когато си се сгушил в чужди за теб веч ръце,
изкачи се по планината стръмна и ще политнеш,
криле съществуват само в силното сърце.
В живота няма място за страхливци, ...

Пред мен момиче русо
седи с приятелка една,
тя точно моят тип е – къдрокосо,
а очите пълни с топлина.
Присъствието мое забеляза ...

Ръцете…
Скътани в сърцето ми, в душата,
скъпите ръце, ще помня до края…
Моя крепка опора, в час труден –
синовните ръце, съпружеските… ...

...
Имам една приятелка (леле как ми се иска да я нарека повече от приятелка), която всеки път щом разговаряме ме изненадва. Така и не разбрах т’ва жените к’во точно искат, к’во правят и най-после - накъде си мислят, че ще ги отведе поведението им. Та, да не се отплесвам, тази моя приятелка (тъй! Ра ...

Нощ и далечни звезди,
звезди, които погледът лови,
и пак онези птици нощни,
и пак тишината краси,
уморения, избелял сив град. ...

Личи ми, все пак
много ми личи -
незнаен пламък
в зелените
"предателски" очи, ...

Като слънце ти огряваш моя ден
с нежни лъчи галиш моето сърце
прекрасни чувства будиш в мен
в мига щом зърна твоето лице
Ти по-невинна си от цвете ...

Аз искам да викам, когато краде
в градината някой череши.
Нали ще споделяме с тебе на две
ранените вчерашни грешки.
По котката сива да хвърля чепик, ...

Толкова искам да те.
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае какво
за акостиране. ...

Светлината угасна изведнъж...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...

За страстта си моя аз отново си мечтая
Да се върне в къщи и заживеем отново като в рая
Да се гледаме и обичаме в охота,
да върви живота ни по нота.
Но лъвицата не ще се примири, ...

Вървя бавно по улицата тъмна
и нямах намерение да се обърна,
вървях смело, без страх напред,
нямаше съмнение, че всичко е наред,
да, нямаше проблеми, знам, ...

Третата луна се придвижваше монотонно по своята дълга орбита, около газовия гигант в далечината, като закриваше бавно остатъка от неговия силует. По нейния гладък контур пълзяха ярките лъчи на залязващата зад хоризонта звезда. Пространството беше изпълнено с виолетова светлина, бликаща със сетни сил ...

За тебе бях малката Принцеса,
а за мене ти - Моят Принц.
Но всичко бързичко отмина,
времето мен и теб раздалечи.
А аз желая още да те видя, ...

Лозунг в устата,
вестник в ръката,
шум във ушите,
сълзи във очите.
Слабост в краката, ...

Крача горе, в планината,
голф обул, чорапи, гети;
шапка – старата – с перата,
взел на внука тънки щеки.
Ех, че свят красив, бездумен ...

Надникнах в толкова души,
но в своята така и не надникнах.
Подканих всеки да крещи,
но сам не смея да извикам,
че няма на света жена, ...

Към мене слънцето поглежда.
С луната вечер си шептим.
Все още имам аз надежда,
че нещо можем да спасим.
И утре ще се видим двама ...

The lair of every witch
is beautiful, warm and cozy...
I - another successful catch!

Събуди се.
Сутрин е.
Погледни навън - реалност или сън?
Протегни ръка.
Усети ли го? ...

Аз вярвах и бях тъй нахъсен
да грабна "кълбото" в ръце.
Животът нелеп и навъсен
ме стъпка с крак и лице.
Какво ли не бях му дарил, ...

Ситен дъждец отново прокапа днес.
Топъл вятър, гали лицето ти. Помага ти да махнеш разочарованието причинени от любовта.
Дори и за кратко, дава ти повод да се усмихнеш. Подава ти ръка, за да продължиш да се бориш. Да спреш да се лутаеш в твойте мисловни дупки, че си голямата издънка в живота.
Няма и ...

И някак си... премина.
През мен, през хилядите спомени,
през миговете на раздяла
и онези със мечти.
Разкъса ме на мънички парченца, ...

Maybe we are too persistent
in finding our way
Maybe we are too prestigious
to speak of what we say...
Maybe life is too atrocious ...

Едно така дълго лято или моето друто Аз
Сутринта настъпи и с първите лъчи на есенното слънце
в стаята влезе самотата.Отваряйки очи една жена усети сълзите и парещата болка в сърцето си.Сънят прекрасен отлетя и я върна в действителността.в нейната стая и широкото легло,което беше празно и студено, ка ...

Луната се скрива
зад слабо мъждукане
на малка звездичка.
Потапя се, чезне,
поглъща я нищото. ...

Питам се , можех ли да проумея всичко това?Все още не.Какво отреди съдбата, как я разбрах?.Сбърках ли или не?.Не чувствам никаква вина.Защото друга съм жена.Но оставих там едно сърце за мене да тъжи
А тук е болката за приятелите и за отминалите дни.
Аз все пак съм силната страна, защото имам моя люб ...

Змей!
Змей, ви казвам, се задава.
Спуска се надолу по балкана.
Дръзка, неудържима хала.
Неустрашим... ...

Стихотворение, посветено на героинята от сериaла
"Зина Принцесата Воин"
Поздрав към всички фенове на филма.
В древни времена живяла
някога една жена като никоя ...

... мъката си опитвам да скрия,
сълзите бавно в чашата падат,
всички около мен ме нараняват.
Всичко боли ме!
И пак те моля: "Прости ми!" ..

Самотният вятър празно сърце в мен пренарежда...
Блед полунощен облак без живителен дъжд над мен отминава.
Преди това залезът алчен... изпи ме, пресуши ме докрай.
Сега... безслънчева съм планета и към тъмни и неизвестни звезди поглеждам.
Събирам си време... докато се родя наново, в нова Вселена...

Тов е животът ми, написан в рима -
доста оригинално, не мислите ли?
Всеки умее от тоз свят да взима,
но пък да дава не може, уви.
Аз ще ви кажа, че не е лесно ...

Ти не си ледено момиче,
както мислих преди.
Ти можеш да обичаш -
истински са твоите сълзи.
И сърцето ти не е от лед - ...

Девствена гора,
шепнещи листа -
половината ми детство мина
в тази долина.
Сенки стари, забравени, ...

Тик-так, тик-так ... Часовникът трака!
Минутите тичат! Животът не чака!
Не можем във бурканче да го съберем
и когато сме готови, да го изядем!
Заради празните ви думи колко време отлетя? ...