Адриан (Андрей Андреев) - Произведения

Доклад за едно пътуване (2)

- Защо? - попита ме колежката.
- Ами... - погледнах нагоре и хванах главата си с ръце – ами... а..а... Аз съм на 20... Страхувам се да не ме анатемоса...
***
Колежката отново се усмихна и ме успокои. Малко по-късно непознатата ни спътница се върна в купето и отвори чантата си. Извади цял куп лакомст ...

Адриан

Проза » Други

2017-10-15T18:04:44+03:00 664

Мъдрословия (36)

З16. Мнозина могат да кажат „Не ми се живее”. Не всеки обаче може да каже: „Ще се боря”.
317. Какво следва щом сърцето ти вече го няма? Продължаваш да живееш, или просто съществуваш?
318. Обичай, за да се докоснеш до светлината...
319. Слънцето дава светлина, но луната дава чувството за безсилие.
32 ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-10-13T00:42:10+03:00 823 2 2

Мъдрословия (35)

310. Тишината може да ни обясни всичко, стига да желаем да се вслушаме в нея.
311. Когато всичко изглежда изгубено... всъщност е спечелено най-важното, поуката.
312. Няма смъртоносни рани. Има смъртоносни удари.
313. Никой не знае колко е голяма вселената, но мнозина от нас знаят мащабите на човешка ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-10-11T00:57:33+03:00 775 1

Мъдрословия (34)

304. Казват, че имам лошия навик да депресирам. Понякога си мисля, че са прави.
305. Никой не е напълно сам, защото Бог е във всеки един от нас.
306. Правосъдието често се възцарява в онзи съд, в който няма съдия и адвокати.
307. Искаш да върнеш времето назад, а дори не знаеш в кое време си ти...
30 ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-10-09T11:06:24+03:00 729 1 2

Мъдрословия (33)

299. Човешката душа е като звезда... Може да свети до безкрая на светà.
300. Ако докоснеш слънцето ще се превърнеш в пепел. Ако попаднеш на невъзможна любов... също.
301. Всеки може да види кървавата луна, но само избраните могат да видят окървавената душа.
302. По-лесно е да прегърнеш слънцето, отк ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-10-07T23:21:31+03:00 859

Мъдрословия (32)

292. Любовта съществува, но тя се губи сред облаците на днешното безразличие.
293. Избирайте мъдро, защото някои решения са цял живот.
294. Не плачи за това, което вече е изгубено. Усмихни се за това, което тепърва предстои.
295. Никой не може да спре бурята, но бурята може да спре всеки.
296. Залез ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-10-07T11:06:51+03:00 724

Ти мислиш, че всичко приключи

Ти мислиш,
че всичко
приключи...
ти мислиш,
че днес ...

Адриан

Поезия » Философска

2017-10-06T11:03:12+03:00 514 1 1

Доклад за едно пътуване

Неотдавна, докато се прибирах след нелек ден, прекаран в университета, имах щастието (случайно) да срещна една (своя) колежка от по-горен курс, с която (неведнъж) сме имали съвместни лекции. След кратка размяна на поздрави, ние (вкупом) се запътихме към ЖП гарата на града, който носи вече позабравен ...

Адриан

Проза » Други

2017-10-04T18:06:07+03:00 877 1 1

Просто едно писмо

Здравей, Н. !
Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша радостта си за това, че реших да участвам в конкурса. Не зная за другите, но аз имам чувството, че вече спечелих, защото успях да срещна приятели.
Аз силно се съмнявам, че съществува сила, способна да заличи спомените ми от това мероприятие. ...

Адриан

Проза » Писма

2017-10-03T08:32:12+03:00 908

Не чувствам аз никаква болка...

На Б.
Не чувствам аз никаква болка...
понеже си нямам сърце...
аз имам в гърдите си дупка...
ударен бях някога с меч... ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-10-01T09:25:03+03:00 471 1

Очите ти нощем сънувах

Очите ти (нощем) сънувах...
очи не, а (ярки) звезди...
да бъдеш до мене бленувах...
от здрач та до (ранни) зорѝ...
Жадувах (с ръце) да те хвана... ...

Адриан

Поезия » Любовна, Философска

2017-10-01T00:20:14+03:00 573 1

Потъвах в морето бездънно

Потъвах в морето бездънно,
загледан в небесната шир,
в лъчите на жаркото слънце,
издигнато в своя зенит.
Полека аз губех дъхà си... ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-29T21:00:16+03:00 666 1

Слънцецветна птица

Аз виждах в небето безкрайно
как някаква птица летѝ,
не гарван (от мрака по-черен),
а птица от ярки лъчи.
По-светла от жаркото слънце, ...

Адриан

Поезия » Философска, Бели стихове

2017-09-28T19:17:02+03:00 799 3

Аз българин родом родих се

Намушкай ме право в сърцето...
разпни ме (щом искаш) на кръст...
на кладата ти изгори ме...
набий ме на пагубен кол...
но знай, че аз пак ще живея... ...

Адриан

Поезия » Философска, Бели стихове

2017-09-28T08:39:10+03:00 699 4

Ти в черната бездна пропадна

Ти в черната бездна пропадна...
аз плаках със сълзи от кръв,
защото бях просто
безсилен
(защото изпуснах те там)...

Адриан

Поезия » Философска, Бели стихове, Друга

2017-09-26T10:42:47+03:00 692 1

Херос

Все още стремглаво препускаш
по пътя безкраен напред.
Все още в ръцете си стискаш
тракийски, стоманений меч.
Все още се бориш със злото, ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-24T09:09:41+03:00 474 1

Молитва

О, Боже всесилни,
Ти който си в мене,
прати ми прозрение
ярко, горящо.
То нека огрее ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-23T22:29:23+03:00 1K 2

Но милост аз нямам към теб

Към тебе се движа полека
с усмивка (от истински лед)...
В двубоя успях да те скърша...
приключено вече е с теб...
Към мене запращаш куршуми ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-22T23:12:30+03:00 496 1

Ти мислиш, че аз се страхувам

Ти мислиш, че аз се страхувам,
че скършен ще падна пред теб,
че имам какво да загубя,
че аз съм безсилен плебей.
Жестоки са тия заблуди, ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-21T11:59:07+03:00 473

Зад своята маска лицето си крия

Зад своята маска лицето си крия
( незнаен се скитам в градà ).
След мен се обръща и гледа ме злобно
невежата сива тълпа.
В очите ѝ аз съм нелепа издънка ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-20T08:46:07+03:00 528

Всуе ти копнееш да падна

Всуе ти копнееш да падна,
всуе ти се мислиш за бог.
Всуе ти жадуваш победа,
когато очаква те смърт.
Ти знай, че съм войнствен тракиец ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-19T19:17:08+03:00 515 1

Констанин II и българите

На 17.09.2017г. се навършват 595 години от смъртта на последния български владетел. Този владетел не е Иван Шишман,нито Иван Страцимир. Този български владетел носи името Константин и е син на Иван Страцимир. Макар името на Константин ll да се среща в трудовете на български автори като Пламен Павлов ...

Адриан

Журналистика » Други

2017-09-17T10:06:23+03:00 1.8K 2 4

Сърцето ми вече го няма

Сърцето ми вече го няма...
но болка не чувствам от туй...
Все още аз нося усмивка...
все още аз имам мечти...

Адриан

Поезия » Философска, Бели стихове

2017-09-17T09:28:44+03:00 787 3

Аз зная, че ти си зад мене

Аз зная, че ти си зад мене
(усещам парфюма ти лек).
Дочувам как тихичко крачиш
(как бавно се носиш напред).
Щом думи към тебе отправя ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-15T22:21:47+03:00 564 1 2

Очите ѝ вече не виждам

Аз бавно превръщам се в пепел
( не мога да бъда спасен ).
Очите ѝ вече не виждам...
( те бяха едничък ми лек ).

Адриан

Поезия » Философска

2017-09-14T23:03:26+03:00 425

Ежедневие

Часовникът бавно тиктака,
а времето бързо тече.
Косата (от старост) окапва...
сърцето тресе се от стрес.

Адриан

Поезия » Философска

2017-09-13T08:58:55+03:00 424 1

Ти мигом отстъпваш назад

Аз виждам очите ти светли
(да греят в дълбокия мрак)...
и чувам с гласеца си тихи...
как шепнеш различни слова...
Но стъпя ли крачка напреде, ...

Адриан

Поезия » Любовна, Философска, Друга

2017-09-12T08:18:15+03:00 501 1

Когато с ръка те докоснах

Отново ти беше в съня ми,
когато погледна към мен
с очите си светли, зелени,
по-ярки от пролетен ден.
Ти беше далече от мене ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-10T10:42:09+03:00 581

Необяснимото и Боряна

Беше ден четиринадесети от година 7525, или поне той ми каза така. Още твърде рано сутринта, щом отворих очи и посегнах към телефона си, забелязах, че той ми е писал през нощта. Съобщението му гласеше следното:
„Боряна, чедо мое, изпитвам небивала нужда да те срещна. Моето време приключва,
имам нужд ...

Адриан

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-09-09T12:12:07+03:00 738 1 2

В гърдите ми... е празнина

След тежкия удар аз станах...
Пред тебе съм... виж ме сега!
Сърце ми успя да изкараш.
В гърдите ми... è празнина.
Но въпреки всичко аз жив съм... ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-08T22:05:16+03:00 587 1

Аз зърнах момиче да плаче

Аз зърнах момиче да плаче,
през топлия августов ден,
когато пресветлото слънце
огряваше всичко навред.
Попитах за нейната болка, ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-07T12:24:12+03:00 530 3

Съединението - познато и непознато

Ако попитаме някое дете с какво отъждествява шестия ден от месец септември, е силно вероятно да чуем отговор от порядъка на:
- Как с какво? С края на лятната ваканция.
Разбира се, че посоченият отговор не е валиден за всички деца. Може да се каже без преувеличение, че любопитството на децата към род ...

Адриан

Проза » Други

2017-09-06T10:51:16+03:00 752 1 1

Прашинка

Светът ми изглежда огромен
(той целият с мрак е постлан),
обвит е от дяволска пепел,
окъпан е в истински гняв.
Вселената, странно защо ли, ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-05T10:00:48+03:00 539 2

Беседа с месечината

Отново беседвах с луната,
когато тя с мен сподели,
че горе, високо в небето
се давила дълго в сълзѝ.
Добави, че горе, до нея, ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-03T20:51:17+03:00 1.6K 3 4

Луната е моя сестрица

Луната е моя сестрица,
а слънцето – кръвен мой брат.
С тях често и дълго беседвам...
и всичко е ясно за нас...
Споделям им своите тайни, ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-09-03T06:46:13+03:00 474 1 3

Мъдрословия (30)

287. Не се бой от мрака. Опознай го.
288. Чети по звездите. В техните послания се крие истината.
289. Малцина виждат очевидното.
290. Не съществуват вечни заблуди.
291. Любовта е началото, но глупостта е краят.

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-09-01T23:33:58+03:00 861 2 2

Мъдрословия (29)

282. Не спирай там, където трябва да продължиш.
283. Скъпоценностите са тези предмети, които сме решили да приемем присърце.
284. Най-страшното винаги се крие в сенките.
285. Сърцето ми все още тупти. То надживя всички мои химери.
286. Не бъди стомана. Бъди нещо още по-силно.

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-09-01T08:11:44+03:00 778

Не бе ти човек, а мираж

Пред себе си виждах те толкова ясно...
струеше от теб светлина...
пропъждаше мрака
кошмарен далече,
обагряше някак ...

Адриан

Поезия » Философска, Друга

2017-08-30T20:58:04+03:00 639 2

Мъдрословия (28)

275. Ти си там, където са мислите ти.
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-08-29T22:32:48+03:00 867 1

Мъдрословия (27)

270. Не всичко тайно трябва да се разкрие. Има много неща, които трябва да се пазят встрани от човешките нрави.
271. Ако успееш да намериш лъча светлина в нашия сив и пуст свят, ти можеш всичко...
272. Когато си обзет от ярост и искаш да превърнеш всичко в прах, си помисли за евентуалните последици. ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-08-27T21:57:07+03:00 753 2