Адриан
273 резултата
Писмо ми написа за прошка...
с усмивка изпрàти го ти...
лунѝ подир лютата битка,
в която прониза ме ти...
в която преряза врата ми, ...
с усмивка изпрàти го ти...
лунѝ подир лютата битка,
в която прониза ме ти...
в която преряза врата ми, ...
428
1
1
Романите своя край имат...
край има и тя - любовта...
щом стане от блян по-красива...
тя срива се... става на прах...
край има и тя - любовта...
щом стане от блян по-красива...
тя срива се... става на прах...
336
1
2
Щом прошка от мене поискаш...
аз давам я... имаш я ти...
но място в живота ми - нивга..
веднъж вече ти ме ранѝ...
аз давам я... имаш я ти...
но място в живота ми - нивга..
веднъж вече ти ме ранѝ...
344
1
2
Съдбата, ти знай, не се чака...
съдбата, ти знай, се гради...
градѝ се без слабост, уплаха...
преследвайки смели мечти...
съдбата, ти знай, се гради...
градѝ се без слабост, уплаха...
преследвайки смели мечти...
240
1
1
Щом казваш, че ти се отричаш...
от своята вехта любов...
правѝ го не само на думи...
и няма да плачеш до гроб...
от своята вехта любов...
правѝ го не само на думи...
и няма да плачеш до гроб...
334
Не чувствам аз твоята болка...
със своята аз съм зает...
ти имаш една драскотина...
на твоето детско лице...
със своята аз съм зает...
ти имаш една драскотина...
на твоето детско лице...
236
1
Очи не ти трябват да виждаш...
но трябва ти просто душа...
душата, която обаче...
захвърляш
тъй лесно ...
но трябва ти просто душа...
душата, която обаче...
захвърляш
тъй лесно ...
268
3
Навярно нощта те тревожи...
не бой се... ще дойде денят...
ще грейне усмихнато слънце...
ще бъде край теб светлина...
не бой се... ще дойде денят...
ще грейне усмихнато слънце...
ще бъде край теб светлина...
363
Щом слънцето скрие се в здрача...
щом тръгне си вече денят...
изгубваме своите чувства...
и скитаме дълго в нощта...
щом тръгне си вече денят...
изгубваме своите чувства...
и скитаме дълго в нощта...
271
1
1
Животът е нотна тетрадка...
щом нотите ти подредиш...
създаваш мелодия златна...
и стигаш самия зенит...
щом нотите ти подредиш...
създаваш мелодия златна...
и стигаш самия зенит...
227
С окови не ще да ме хванеш...
владея вълшебство едно,
с което превръщам се в пепел...
и вземам пак вид на човек.
С ромфея не ще ме промушиш... ...
владея вълшебство едно,
с което превръщам се в пепел...
и вземам пак вид на човек.
С ромфея не ще ме промушиш... ...
227
2
1
350. Често погрешните решения изглеждат по-разумни от правилните.
351. Бъдѝ буря - помитай всичко, което ти се изпрèчи!
352. Любовта не е работа на сърцето, а на душата.
353. Съдбата не се предсказва. Тя се създава.
354. Понякога мълчанието казва много повече от всички думи.
351. Бъдѝ буря - помитай всичко, което ти се изпрèчи!
352. Любовта не е работа на сърцето, а на душата.
353. Съдбата не се предсказва. Тя се създава.
354. Понякога мълчанието казва много повече от всички думи.
440
След дългата битка с теб двама...
лежахме ранени в калта...
смъртта ни прегръщаше бавно...
шептеше ни ледни слова...
но въпреки всичката болка... ...
лежахме ранени в калта...
смъртта ни прегръщаше бавно...
шептеше ни ледни слова...
но въпреки всичката болка... ...
356
2
Нападай ме колкото искаш...
знай, няма в това резултат...
аз имам душа, а не тяло...
аз чувствам кураж, а не страх...
Оръжие нямаш с което... ...
знай, няма в това резултат...
аз имам душа, а не тяло...
аз чувствам кураж, а не страх...
Оръжие нямаш с което... ...
216
1
Очите си в битка загубих...
но още те виждам добре...
и в случай, че ти ме нападнеш...
ще вкусаш от скитския меч...
но още те виждам добре...
и в случай, че ти ме нападнеш...
ще вкусаш от скитския меч...
281
1
Безмълвен пред тебе съм днеска...
не схващаш защо аз мълча...
ти питаш защо не говоря...
приписваш ми пак
лудостта... ...
не схващаш защо аз мълча...
ти питаш защо не говоря...
приписваш ми пак
лудостта... ...
287
1
Твърдиш, че нощта е противна...
твърдиш, че луната е зло...
за тебе денят е светиня...
а слънцето – властния Бог...
Нощта е обаче загадка... ...
твърдиш, че луната е зло...
за тебе денят е светиня...
а слънцето – властния Бог...
Нощта е обаче загадка... ...
233
2
350. Светлината дава живота, а мракът дава причината за него.
351. Ако някой заяви, че няма нищо по-сладко от любовта, то най-вероятно този човек никога не е вкусвал компот. :)
352. Не вярвай сляпо...
Съмнявай се!
353. Лесно е да мечтаеш. Трудно е да прецениш. ...
351. Ако някой заяви, че няма нищо по-сладко от любовта, то най-вероятно този човек никога не е вкусвал компот. :)
352. Не вярвай сляпо...
Съмнявай се!
353. Лесно е да мечтаеш. Трудно е да прецениш. ...
340
1
Блещукат елхички красиви...
и сипе се бавничко сняг...
наоколо хора не виждам...
а само омраза и страх...
и сипе се бавничко сняг...
наоколо хора не виждам...
а само омраза и страх...
356
2
4
Десетки години се борих...
с войските на Вечния град...
но въпреки всичко загубих...
последния тягостен рат...
Захвърлих корона и скиптър... ...
с войските на Вечния град...
но въпреки всичко загубих...
последния тягостен рат...
Захвърлих корона и скиптър... ...
480
1
От пръстчето кръв ти течеше...
но плачеше ти с часове...
оплакваше своите болки...
ридаеше цял един ден...
Към мен се обърна сърдито: ...
но плачеше ти с часове...
оплакваше своите болки...
ридаеше цял един ден...
Към мен се обърна сърдито: ...
354
1
Всеки, който не е бягал от часовете по история, е чувал за Византия и за нейната роля в средновековния свят. Византия обаче е наименование, дадено на Римската империя (Романя, Романия) век след нейния крах. Всички поданици на константинополския басилевс се наричат ромеи, а гръцкият етнос няма абсолю ...
1378
3
Образът на добрия старец е влязъл в съзнанието на почти целия свят като естествена асоциация с Коледа. В нашата страна, по стар обичай, щом настъпи месец декември, неговият лик започва да се показва от прозорците и вратите на училищата, от опаковките на безброй шоколадови изделия, от някои реклами, ...
735
1
1
Не вярвам, че щом нарани ме...
съм длъжен глава да сведа...
и мигом да кажа: „Прощавам...
да свършваме вече с това”...
съм длъжен глава да сведа...
и мигом да кажа: „Прощавам...
да свършваме вече с това”...
284
3
Всуе ли изправих се аз пред съдбата...
всуе ли оръжие взех...
всуе ли с безбройните, зли легиони...
кръстосвахме огън и меч?
Всуе ли жадувах отново за царство... ...
всуе ли оръжие взех...
всуе ли с безбройните, зли легиони...
кръстосвахме огън и меч?
Всуе ли жадувах отново за царство... ...
382
Аз имах възможност Града* да зарежа
и в миг да избягам далеч...
да водя живота си дълго, богато...
захвърлил корона и меч...
Аз можех червените свои ботуши ...
и в миг да избягам далеч...
да водя живота си дълго, богато...
захвърлил корона и меч...
Аз можех червените свои ботуши ...
340
2
Захвърлих одеждите жречески свои...
и грабнах ромфея в ръце...
оставих далеч боговете безсмъртни...
и техния мирен завет...
със своите беси въстание вдигнах... ...
и грабнах ромфея в ръце...
оставих далеч боговете безсмъртни...
и техния мирен завет...
със своите беси въстание вдигнах... ...
402
С романите дълго се борих...
и в битки живот похабих...
войска, но и титла изгубих...
след трите безкрайни войни*...
съюзници нямам, роднини... ...
и в битки живот похабих...
войска, но и титла изгубих...
след трите безкрайни войни*...
съюзници нямам, роднини... ...
269
1
1
Избърсах кръвта от лицето...
махайрата* хванах в ръка...
към моя враг аз се затичах...
не чувствах ни болка, ни страх...
това бе война... бях нападнат... ...
махайрата* хванах в ръка...
към моя враг аз се затичах...
не чувствах ни болка, ни страх...
това бе война... бях нападнат... ...
335
3
Пред тебе стоя... погледнѝ ме!
посочвам гръдта си с ръце...
аз нямам сърце, ами дупка...
от нея изтича кръвта...
Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме! ...
посочвам гръдта си с ръце...
аз нямам сърце, ами дупка...
от нея изтича кръвта...
Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме! ...
477
2
С ромфея, забита в сърцето...
с избодени (зверски) очи...
с лице, побеляло от болка...
тракийският воин лежѝ...
юмруците свои той стиска... ...
с избодени (зверски) очи...
с лице, побеляло от болка...
тракийският воин лежѝ...
юмруците свои той стиска... ...
365
1
От моите устни се стича...
студената, ледена кръв...
гръдта ми... тя вече е празна...
усещам пълзящата смърт...
ръката ти още усещам... ...
студената, ледена кръв...
гръдта ми... тя вече е празна...
усещам пълзящата смърт...
ръката ти още усещам... ...
289
2
4
Защо тъй уплашено гледаш...
към моите морни гърди...
ти мигар за първи път виждаш...
човек, който няма сърце...
бездънната яма в гръдта ми... ...
към моите морни гърди...
ти мигар за първи път виждаш...
човек, който няма сърце...
бездънната яма в гръдта ми... ...
328
3
Не виждам човек щом те гледам...
но виждам безжизнен, блед труп...
разяждан от хиляди чувства...
разяждан от сутрин до здрач...
но виждам безжизнен, блед труп...
разяждан от хиляди чувства...
разяждан от сутрин до здрач...
254
Мили дечица, искам да Ви предам едно съобщение с изключително значение. Днес, в тоя прекрасен, слънчев, декемврийски ден, всички Вие ще бъдете удостоени с честта да разберете какво точно се крие зад маската на топлият семеен празник, известен като Рождество Христово.
Коледа съвсем не е Добрия Старец ...
Коледа съвсем не е Добрия Старец ...
451
Пред тебе аз маската смъкнах...
ликà ми най-сетне видя...
очи ококори, извика:
„О, Боже, каква грозота!”...
не зная какво ти очаква... ...
ликà ми най-сетне видя...
очи ококори, извика:
„О, Боже, каква грозота!”...
не зная какво ти очаква... ...
289
1
След дълга, неравна, чудовищна битка...
най-сетне аз бях повален...
ромфеи забиха ми те в раменете...
не можех да движа ръце...
от моите устни кръв мигом потече... ...
най-сетне аз бях повален...
ромфеи забиха ми те в раменете...
не можех да движа ръце...
от моите устни кръв мигом потече... ...
315
345. Смъртта е просто част от един продължителен процес.
346. Всеки период от историята си има своя бич. Ако през средновековието това е чумата, а сто години преди нас е туберкулозата, то в наше време същинският бич е глупостта.
347. Разстоянието често създава погрешни впечатления.
348. Не бива да о ...
346. Всеки период от историята си има своя бич. Ако през средновековието това е чумата, а сто години преди нас е туберкулозата, то в наше време същинският бич е глупостта.
347. Разстоянието често създава погрешни впечатления.
348. Не бива да о ...
409
350. Ако краят е начало, началото край ли е?
351. Не е задължително да си щастлив.
352. Не всеки обичай, запазен и до днес, е сполучлив.
353. Религията не прави човека, човекът прави религията.
354. Ключът към всичко е желанието.
351. Не е задължително да си щастлив.
352. Не всеки обичай, запазен и до днес, е сполучлив.
353. Религията не прави човека, човекът прави религията.
354. Ключът към всичко е желанието.
353
Аз крача по трънна пътека...
нозете ми вече кървят...
но дълго ще нося усмивка...
до пустия ръб на светà...
нозете ми вече кървят...
но дълго ще нося усмивка...
до пустия ръб на светà...
240
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
