bibsun
196 резултата
Присмивам се на своята наивност,
с която съм редила стих след стих...
Носталгия по детската невинност
изпълни ме, когато ги открих.
Ядосвам се на тромавите фрази, ...
  635 
/На Него/
Две души, осмислят те живота ми,
две сърца завъртат моя свят,
все за мене двете са разхлопани
и подритват мойто без да го щадят! ...
  532 
Думите са дим - не ги пилей!
Замълчи! До край не обещавай!
Вместо да ме лъжеш, се засмей...
и поне усмивка ми остава! :)
Клетвите ти не важат пред мен. ...
  696 
Посветено на всеки, който открива себе си в тези редове :)
Мразя хората, които отказват да се борят -
такива като тях, животът ще ги пребори,
ще ги превърне във гадни, долни твари
и всякаква човечност у тях ще поквари! ...
  316 
Хей, виж ме, аз съм птица,
ръцете ми - криле,
оковите ми земни,
не знам къде са те.
Душата ми е хала, ...
  361 
Обичай ме! Безумно, страстно, диво,
тъй, както знаеш, можеш, само ти.
На мен ми трябва малко да съм жива -
ръцете твои, сините очи...
Да се оглеждам в чисти океани, ...
  669 
Сърцето ли? Захвърли го на пътя.
Небето струпва облаци. И мрак.
Сама побягвам. С болката се мъча -
душа безпомощна, душа - сирак.
Пътеки по света - безкрайни, ...
  434 
Изглежда, както предполагах,
животът ти върви добре...
Но няма вече да ни върне
това, което ни отне.
Сълзи се спускат през усмивка - ...
  435 
По кой ли път житейски скиташ,
с какво се бориш в този час?
Към теб все мислите отлитат
и искам да намеря глас
да те достигна. Но спокойно, ...
  459 
Обичам да говоря с тишината.
Единствена от всички тя разбира
защо така ме плаши самотата
и нещо всеки път във мен умира,
ако не знам къде си, как живееш, ...
  1158  11 
Не знам къде си. Спрях да търся вече.
Оставям те да дойдеш, ако трябва.
Наскитах се. Животът ме повлече
и да обичам вечно ми убягва...
За първата любов долита спомен - ...
  501 
Мразя как те искам, а пък зная -
не делим със теб една луна -
ти имаш мене, имам аз безкрая
и те откривам само във съня.
Разбираш ли, когато те погледна, ...
  506 
Хоризонти да искаш пред мойте очи!
И слънца ми блещукат в косата!
Из спокойните нощни бургаски вълни
най-красиво се къпе луната!
Под лазурното синьо тракийско небе ...
  428 
Обичам те! Наистина го чувствам...
както звездите свойте небеса
и както совите среднощната тъма,
както художник своето изкуство...
Както мравките зелената трева, ...
  583 
Тази нощ не искам да говориш...
Просто стой до мен и помълчи.
Очите сини искам да заториш,
само сърцето ти да чувам как тупти.
Искам да е тихо. И безумно. ...
  515 
В тези дни на робство и на кражби,
как си, българино, още жив?
Взимайки мизерните си дажби,
нито сит си, нито си щастлив.
Век на алчност. Век на простотия! ...
  1085 
Годините минават в крачки бързи,
и тегли всеки своя си хомот.
А времето лети като отвързано...
И този бяг наричаме "живот"...
Гневът се отличава по лицата - ...
  506 
Животът ти е в твоите ръце!
Сама си го избрах такова - трудно!
Заспивам на стоманени игли...
И нека всички други ми се чудят -
във болката човекът се гради! ...
  403 
Искам само да почувствам вятъра
да танцува весел из косите ми,
свободата - вътре в мен да диша тя,
а искра да пари във очите ми...
Дай ми трън и малко насекомо, ...
  370 
За онези дребни радости, които осмислят живота ни...
Довлачи се до тази спирка
да чака рейс. Запали фас.
Видя го зад една отбивка
и стъпка фаса, син от бяс. ...
  394 
Аз съм смях и сълза. Неранима, но слаба,
аз дъга съм и дъжд във небето.
Аз съм слънце и сняг. И във мен се стопява
всеки лед, вътре тук, във сърцето!
Аз съм цвят или мъх. Разярена до радост, ...
  462 
Аз не съм най-красива,
аз не съм най-прекрасна,
аз не съм те ранила,
но не ще да угасна...
Не защото съм болката - ...
  1082 
Сбогувам се със родния си дом,
със цъфналите люляци на двора,
сбогувам се със сивия балкон,
с лозата и прогнилата подпора.
Сбогувам се със старото дърво, ...
  360 
Живях с отворени очи
и в труд, и в изнемога.
Не спрях, когато заболи -
защо? Защото мога!
И в Пъкъла, и в Рая бях, ...
  541 
Не искам обичта ти, а да зная,
че те боли за мене и че страдаш.
Да, грешна съм, но и не вярвам в Рая -
харесва ми да виждам как пропадаш.
Доволна съм, когато се обръщаш ...
  537 
Оставих я на пътя. Нека страда!
Това ми стига, за да се усмихна!
Да гледам любовта ми как пропада,
понесена до болка в някой вихър.
Мечтаех да я срещна, да е моя, ...
  441 
Приведен, изтормозен и разбит,
пресичаше града със крачки бавни,
кашонът му и клечката кибрит
на дом и на огнище бяха равни.
Той друго нямаше на този свят - ...
  344 
Понякога даже се питам
кой би обикнал човек като мен -
нетърсещ ни пламък, ни пепел,
а само жарава и тлен...
Без карта, без път, без адреси, ...
  405 
Не вярвах, че умирала надеждата.
До днес. В краката ми умря!
Изглежда я застигна неизбежното -
изчезна, разпиля се, изгоря...
Разбира се, изпратих я с мълчание - ...
  325 
Сърцето ми препати от обиди,
от думи, обещания незрели...
Но хвърлям долу всички тез' вериги-
вървя, където преди мен са спрели!
Опази твърдо във тъга и в радост ...
  418 
(през погледа на едно малко момче)
Зад старата ми схлупена къщурка
я виждам. Там продава всеки ден
кибрити, а очите ù блещукат
като стрели, насочени към мен. ...
  400 
На моя ангел
Къде остана ангелът пазител
на моята изгубена душа?
Къде отиде моят пръв спасител?
Ще дойде ли за мен, освен в съня? ...
  1017 
Стоим зад думите си неизказани -
нерухваща невидима стена.
Очите - мътни, сенките - размазани...
дали от дъжд, или пък от сълза...?
Какво да кажа? Стигнахме до края. ...
  1259 
Вземи ми всичко ценно дето имам!
Дъхът свещен от мене изтръгни!
Да страдам, да се гърча, да умирам!
A после и сълзите ми вземи...!
Вземи ми думите, вземи ми всяка муза, ...
  667 
"Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея?" ..."
Д. Дамянов
Да, гледам те със ласкави очи,
защото знам, че те боли за нея. ...
  672 
За кога да живея на дребно,
да ми стига и малка любов?
И нима ще ми бъде потребно
всеки месец да идва със нов,
във когото да търся утеха, ...
  394 
Един ден може да ме викаш,
но може да не чуя твоя глас
и може да ме търсиш да опиташ,
но друг човек за теб ще бъда аз!
Отива си душата обичлива ...
  555 
Понякога мечтая да изчезна,
да ме запрати вятърът далеч -
към дъното на океан безбрежен
или към Ада, в зверската му пещ.
Страхувам се от мрака вътре в мене ...
  511 
И тази нощ, тя знае, свойто тяло
на някого за грош ще продаде...
или поне привидното му цяло,
но без душа и чувства, без сърце.
Върви Кралицата на тротоара, ...
  854 
... защото всички ние знаем болката от това да видиш любимия човек щастлив с друг...
Какво се случи, обич моя?
Стоиш сега пред свят олтар?
Донесох ли ти смут в покоя -
аз - този спомен скъп, но стар? ...
  2083 
Предложения
: ??:??