ДаниелаВиткова (Даниела Виткова) - Произведения

Благословен бъди, Рисувачо!

Ако има рай на земята – това е Кюстендилският край със сърце село Шишковци.
Владимир Димитров - Майстора.
Има рай такъв! Край Струма!
Там в бяло-розово преливат цветовете.
В палитра ги събирал и рисувал ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Гражданска

2025-01-24T12:44:31+02:00 497 2 4

Нека знае Съдбата!

С ръка в ръката ти заспивам нощем…
И топлата ти длан тревогата отнема.
Най-сигурното доказателство, че обич
единственото място между нас заема.
То е спокойно, защитено, целебно ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-01-19T20:34:02+02:00 651 1 12

Защо ли повече да питам?

Не зная възрастните как заспиват
без отговор на важните въпроси?
За всичко друго време си намират,
а нямат време да се образоват!
Попитах мама как съм се родил? ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-01-15T17:27:03+02:00 786 6 18

Бабина обич

Богатство, пир на обич всеотдайна,
сърце, задъхващо се от любов!
Аз мисля, че за никой не е тайна,
щом имаш баба – ти си Бог!
Те са цветна палитра, твърде различни, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

2025-01-08T12:13:43+02:00 573 3 11

Лечители на души

След всяко страдание, след поредния взрив,
от който покрай нас светът се руши,
всевечни въпроси с триста възли
напират за отговор… На какво се крепи
този свят и защо е студен, безлюбовен? ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

2025-01-07T19:43:14+02:00 464 1 7

На чаша вино

Ало, приятелко, как си? Здравей!
Да се срещнем на по чаша вино?
Тъжни дни ли? О, моля те, я се засмей!
Да пилеем времето би било непростимо…
Ще побъбрим. Малко клюки… Защо не? ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-01-04T11:43:07+02:00 524 1 8

С благодарност за това, че те имах!

Последните ѝ дни кълват врабчетата.
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-12-28T09:12:51+02:00 418 4

Днешният ден

Оставих на врабеца трохи на перваза.
Шепа трошици… срещу живот!
Молих се за приятел. За негово здраве.
Но с гълъба вчера си тръгна…
Защо? ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-12-14T22:58:38+02:00 451 1 8

Бивша Снежанка

Традициите не са това, което бяха.
Менят се времената ден след ден.
Аз бивша вече съм… Снежанка,
а дядо Коледа… живее с мен –
в апартамент, но без джуджета, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-12-12T16:17:20+02:00 630 6

Искам Коледа на село

Искам Коледа при баба,
там на село, в планината,
дето сняг затрупал е от сряда,
а елхите до една в гората
са уханни и зелени! ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-12-09T23:08:45+02:00 649 1 8

Есенни дървета

Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.
Оголели, в небето мъглите запридат.
В скута им – празни гнезда на птици,
спомен за живот, преди да отлитнат.
Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-12-06T17:36:29+02:00 516 10

Знаците на есента

Къде отиде, есен, хубостта ти?
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-11-30T19:26:19+02:00 564 2 6

Като свещица пред икона

Кандилцето на безусловната любов
гори в гърдите ѝ от първия ти дъх.
Благословия майката е, дадена от Бог
и ангелско крило по земния ти път.
Те, майките, до болка си приличат - ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-11-22T06:36:25+02:00 455 2 6

Спомен за татко

Някога тръгнах от най-крайната гара…
И птиците се учат да хвъркат сами.
Татко ми помаха, усмина се благо,
а после крайречната мъгла го смалѝ …
Виждах от влака как белият шлифер ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-11-16T16:12:19+02:00 534 5 8

Аз вярвам в тебе, белобради дядо...

Аз още вярвам в тебе, белобради дядо,
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-11-11T11:23:31+02:00 846 5 22

Есен в есента ми

Обичам тихи, есенни следобеди,
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-11-05T12:43:35+02:00 470 4

Времето

Наивно е да вярваме, че е възможно
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-10-29T21:49:34+02:00 478 2 2

Младостта в старостта

Времето лениво придремва за кратко,
в скута на старците под оголѐлия орех.
Кротки, благодуми, дошли да си вземат
топлина от тихия октомврийски следобед.
Седят, хортуват си за лошото време, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-10-17T13:48:49+03:00 475 3 10

Есенно признание

Влюбена съм във всяка есен, в която
слънцето бродира оранжева шевица,
а времето спира и придремва за кратко
върху листата на огнена, дива лозница.
Есента, която напук на прогнози ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-10-10T20:45:35+03:00 679 1 8

Стих и музика (Синѐргия)

„Понякога текстът и музиката заедно са по-големи от техния елементарен сбор" - Кристиян Бояджиев, композитор
Не пиша стѝхове с молив назаем.
И пея понякога с измислени ноти.
Аз на моите музи не плащам наем,
идват, отиват си – ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Гражданска

2024-10-01T14:07:50+03:00 522 3 4

Объркана дестинация

Един известен "лорд" с трамвая
столетницата ни от днес подкара.
Задача тя немедленна възложи -
с джендърите смело да се бори!
До изборите с тях да се приключи! ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-09-21T21:30:42+03:00 534 3 13

Неказани думи...

Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

2024-09-18T20:44:23+03:00 737 4 16

Есенно-оранжев стих

Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-09-10T13:55:30+03:00 571 1 9

Моят път

Следвам осевата линия
със скоростта на вятъра.
Кой знае с колко конски сили,
но ми напомня за съдбата.
Кормилото ѝ все ме направлява, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Философска

2024-08-28T19:06:50+03:00 493 2 7

На „Есенно прелюдие“ черновата

Крачи август властно и жари
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците. ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Пейзажна

2024-08-25T20:50:15+03:00 667 2 4

Приказките ще преправя, докато си играя!

Нямам си братче, нито сестричка.
В детската стая си играя самичка.
А дойде ли време за Сънчо, заспивам
с приказка - две от любимата книга
с дебели корици и с цветни картинки, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-08-11T16:05:15+03:00 859 5 16

Моето лято е само през август

Моето лято започва с август,
кацнало с птица метална в зори.
С куфари, с раници, прелива от сладост,
с усмивка и слънце в два чифта очи.
Моето лято лепне от благост… ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-08-04T23:01:07+03:00 483 3 16

Хор на щурците

Нощта погълна бавно светлината
и се разплиска ниско над тревите.
Неземни звуци от космическа кантата
поде напевно хорът на щурците!
Между бетон и желязо намерили Рая, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-07-25T20:50:03+03:00 746 6 14

Пожарите на България

Вдъхновено от "Пожарите на България" с автор Ranrozar (Стойчо Станев)
Неразсъмнало още, а огън кладе
слънцето жарко в небесната пещ.
Ни глас на птица, ни свирня на щурче...
Тишина и предчувствие за ад горещ! ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Гражданска

2024-07-19T10:22:32+03:00 785 5 8

Балкон

Един от многото… Съвсем обикновен.
Приличат си досущ в квартала.
Тук изгревът събужда моя ден.
В панелна рамка слънцето узрява
като оранжев плод насред кашпѝте, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-07-10T09:46:12+03:00 513 4 15

От ъгъла на терминала

Кой казва, че с болката се свиква?
Птиче ранено е. В душата гнезди.
С годините превръща се в хронична
и няма хапче, което да я укроти!
Тръгват децата… Разперва крила ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-07-03T20:40:56+03:00 729 2 6

Влюбена луна

Такава нощ!
Със звездни маргарити
осеяно е цялото небе!
Сред тях Луната с образ на момиче
брои листенцата от бели цветове… ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-06-28T21:06:15+03:00 606 4 9

Разговор с мама

Узряха черешите юнски, мамо.
Натежали са клоните с едри рубини.
Не спира да тежи и в мене… Само
тъгата тлее като пламък на свещ от години.
Животът тече по своето корито… ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-06-22T14:15:31+03:00 554 3 14

Първи ден на лятото

Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.
Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...
Тъй дълго чаках неговата четка
върху платно да нарисува цветната наметка
с утрини безоблачни и залези от злато, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Пейзажна

2024-06-22T09:29:52+03:00 602 2 6

20 юни

Денят се пробуди – зрееща праскова,
в хамак от тревици, топъл и ласкав.
Запремята на пръсти пет - шест задачи,
отметна завивката и бодро закрачи
нов, новенѝчък, под липи прецъфтели, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-06-20T15:03:45+03:00 537 4 12

Черешата

Беше млада, жилава, сочна
и флиртуваше с вятъра южен.
Той я любеше, крехка и непорочна,
тя цъфтеше пролетно влюбена.
В бучка жар се превърна денят, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-06-11T22:30:58+03:00 1.2K 5 13

Ѝмане, нямане…

Бод след бод…
Трака машината.
Малко ли време
дупките кърпих?
Нямане…, ѝмане… ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-06-06T17:55:10+03:00 569 10 27

Пречистваща буря

Тъмнее хоризонтът - бездънно море.
Стихия от врящо олово!
Копита на необуздани още коне
по вълните небесни трополят.
Грива разтръскват и тежките капки ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-05-30T13:55:26+03:00 424 7 14

Химия с образ на момиче

Не си мислете, че е много лесно
училището в днешни времена.
От изпити, контролни, тестове -
мираж е времето ни за игра.
Щом името ми каже госпожата, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-05-26T15:30:27+03:00 857 4 20

За лъжата и за Истината

Днес госпожа Лъжа е актуална... Без да пита,
превзема ни със самочувствие на самозванец - крал.
Превръщам се в Дике*, воювам срещу цяла свита -
отбор измамници, с които съм живял!
Не се страхувам, на истина библейска ще заложа - ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-05-22T18:50:36+03:00 1K 6 16