ДаниелаВиткова (Даниела Виткова) - Произведения

На св. Климент Охридски

Пропуква пламъкът, догаря свещ.
Вън изтънява нишката на мрака.
С перо в ръка, прегърбен силует
свещенодейства над писалищната маса.
С нов дух по пергамента оживяват ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-05-22T13:58:11+03:00 1.6K 13 28

Ние, нормалните…

В пек и студ той кръстосва площада.
Лута се, сѝтни и го пресича на ко̀со!
Ръкомаха разпалено, на глас разговаря,
нарамил прегърбен седемте си живота.
Крачи през шумната градска гримьорна, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-05-15T21:13:33+03:00 500 7 19

Мечтата на едно дърво

Зелена бях! Тревица нежна,
с нестъпвали нозе по нея.
Все още не познала отпечатък
от лудналия бяг на времето.
И бурен бях, и розов храст, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-05-12T16:10:52+03:00 800 4 9

Разпети петък

Ликува тълпата с нетрайния възглас-
„Осанна"!
И с първичен крясък презира -
"Разпнѝ го"!
Как след хиляди петъци не проумяхме - ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-05-03T06:40:10+03:00 749 12

Нощта ми е най-добрият приятел

Нощта ми е най-добрият приятел.
Когато будувам, до леглото присяда.
Няма друг, така предан слушател,
на пластове да разсъблича душата ми бяла.
Споделям ѝ тайни. И мислите, които ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-04-28T21:42:45+03:00 492 3 12

Две бутилки вино

Могат ли да се изкупят греховете
с две бутилки вино?
Сковали са отдавна ледовете
чувствата необратимо!
Забравяме за двете ризи. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-04-27T20:35:28+03:00 408 2 6

На мен ми стига ни малко, ни много!

Алчният заспива ли вечер спокоен?
И хапче за сън ли е за него отнетото?
Познавам усмивката с надпис „доволен“,
когато доволно нахранил е Егото!
Парите ли свършиха, та ближния грабиш? ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-04-20T22:21:23+03:00 409 3 16

Оцеляла над пространството и времето!

Времето се заплаща с висока цена.
Ресто не връща и на богат, и на беден.
Еднопосочна, за жалост, е всяка стрелка,
Минутите препускат, разкъсали стремето.
Едно ни дарява, а друго ни взима - ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-04-18T14:35:42+03:00 854 6 19

Щедър

Късна нощ е. Всички спят.
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-04-13T12:33:59+03:00 860 8 19

Сефте!

Вървим след моркова, зад гърба ни – тоягата.
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-04-05T13:24:36+03:00 463 3 12

Къде живее детството?

Детството къде живее?
И има ли си къща?
Забравено ли е, къде е?
И може ли… да се завръща?
*** ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-03-29T14:36:25+02:00 554 7 16

В стъпките ми никнат… виолетки

На припека встрани от пътя,
в стъпките, оставила ни Пролетта
люлеят стъбълца напъпили
най-дъхавите пролетни цветя.
Дали художник мним е сбирал ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-03-22T11:47:41+02:00 437 6 15

След поредна запетая

Който иска да живее дълго, трябва да е готов да остарее.
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-03-14T23:08:59+02:00 456 7 14

Любов с днешна дата

Аз и ти…
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти стабилния ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Любовна

2024-03-07T19:17:32+02:00 478 5 13

В космическия танц на светлината

Ранени чувства в нас сме приютили –
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-03-01T22:39:00+02:00 581 9 21

...

Снощи моя приятелка във ФБ написа:
„Лека нощ, неспокоен свят!“
…
А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-02-27T15:42:51+02:00 341 1 4

Писмо до моите две момичета

Аз пак ви пиша,
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-02-24T11:30:20+02:00 411 5 19

Лудориите на Том и Джери

Най-обичам да заспивам
с филмчето за Том и Джери!
Под юрганчета притихвам,
епизода чакам с нетърпение.
Том е малко мързелив, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-02-23T01:05:43+02:00 1.2K 4 20

Очите на къщата

Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-02-16T15:24:55+02:00 462 5 16

Каквото ще да става!

Слушай, Трифоне, без любов не става!
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече? ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Хумористична

2024-02-13T11:57:40+02:00 862 3 12

Между ума и сърцето

Дълъг е пътят между ума и сърцето,
макар, че делят ги две педи само!
Винаги спорят! Не намират консенсус,
вместо да решават проблемите заедно.
Умът е на години, улегнал, лежерен, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-02-11T16:09:53+02:00 825 5 18

Щом февруари вдигне си парцалите

Земята влажна още спи
под слой листа и борови иглици.
По стволовете папрат жилава пълзи,
към осиротелите гнезда на птици.
Сънят ѝ скоро ще се сбъдне - ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-02-06T11:27:15+02:00 988 7 24

За маските... с поука

Ангел не съм, кацнал в земния Ад.
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-02-02T11:30:22+02:00 1.2K 7 23

Слушай тишината, нека говори!

Тя не пробира къде да се приюти -
под дреха кашмирена или рокля на кръпки.
В сърцето, готово за друг да тупти,
настанява се с взлом или с тихи стъпки.
Поканѝ я при себе си след дългия път. ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Любовна

2024-01-27T06:36:37+02:00 864 3 12

Имам

Питам се разкъсах ли докрай оградата,
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Гражданска

2024-01-25T15:51:04+02:00 570 7 16

От глобалното затопляне

От глобалното затопляне, казват, не е същата зимата.
Само суденото слънце за кратко се търкаля по тротоарите.
Кретат неотлъчно след него, да нагреят гърбините
и да се наприказват в квартала старците и бабите.
Но защо, не разбирам, това глобално затопляне ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-01-23T13:19:36+02:00 483 5 10

Трошица любов!

Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Любовна

2024-01-15T08:30:55+02:00 1.4K 12 27

За Силата на безсилието

Често се случва Силата на безсилието
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

2024-01-12T17:13:04+02:00 580 2 6

За палтото и светлината

Като вехто, избеляло палто,
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

2024-01-10T21:59:13+02:00 493 6 9

Трети в спалнята

Възседнал ме е вирус някакъв проклет!
Харесал ме е, вкопчил се е здраво!
Разправят, тръшкал де що падне му наред…
Ох, чак ми идва да го удуша направо!
Не мисля, че е коронована особа… ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Хумористична

2024-01-05T21:34:45+02:00 592 5 24

Мечтатели

Приличам аз на дядо Слави.
Той майстор е, от нищо нещо прави.
Реших и аз (защо да крия)
да изобретя космическа чиния.
Планетите една подир една ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-01-04T11:53:57+02:00 1.2K 11 28

Частица от малкия град

(посветено на град Кюстендил)
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2024-01-03T06:42:37+02:00 477 5 14

Семейство Джуджанкови

ДаниелаВиткова

Приложни Изкуства

2023-12-22T08:45:07+02:00 1.5K 6 15

Моята Джуджи

ДаниелаВиткова

Приложни Изкуства » Други

2023-12-22T08:44:18+02:00 986 3 8

Какво е Коледа ли?

Споменът за детството и топлина
от пѐчицата с лумнала жарава.
Упойващ, дивен мирис на смола
и зайчета немирни по тавана.
Цветя от скреж, вместо перде ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2023-12-21T13:42:35+02:00 2.5K 6 16

Съкровище

Лято е... Жега, мараня, земята гори!
Няма как да е друго в Златията...
Пладнуват на хлад хора и живинкѝ
под сайванта. Времето е заспало…
А ние играем... на криеница. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2023-12-17T00:10:37+02:00 366 2 8

Рекапитулация

Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2023-12-14T16:15:02+02:00 570 7 10

Моят дядо Коледа

Той не живее в далечна Лапландия.
а в скромно жилище в малкия град.
С пуловер заменил е червената мантия,
шейната с елените пък с комби фиат.
Не носи шапка с помпон и звънче, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2023-12-13T14:57:41+02:00 674 2 14

Майчин благослов

Там, от където някога тръгнах,
все по-често нощем се връщам.
Застига ме, дочувам в тъмното:
"Върви… и Бог да бъде с тебе, дъще!
Над теб да бди, да те опази! ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

2023-12-09T07:24:23+02:00 468 6 13

Синя тъга

Незнайно кога, как така и къде,
като зъл аероб в теб тъгата засяда.
Уж за кратко, а гнездо си плете. И расте...
с корени здрави и... заживявате двамата.
Тази спътница денем се крие ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2023-12-05T11:12:18+02:00 415 4 12