ДаниелаВиткова
317 резултата
Не си мислете, че е много лесно
училището в днешни времена.
От изпити, контролни, тестове -
мираж е времето ни за игра.
Щом името ми каже госпожата, ...
училището в днешни времена.
От изпити, контролни, тестове -
мираж е времето ни за игра.
Щом името ми каже госпожата, ...
119
4
20
Днес госпожа Лъжа е актуална... Без да пита,
превзема ни със самочувствие на самозванец - крал.
Превръщам се в Дике*, воювам срещу цяла свита -
отбор измамници, с които съм живял!
Не се страхувам, на истина библейска ще заложа - ...
превзема ни със самочувствие на самозванец - крал.
Превръщам се в Дике*, воювам срещу цяла свита -
отбор измамници, с които съм живял!
Не се страхувам, на истина библейска ще заложа - ...
165
5
12
Пропуква пламъкът, догаря свещ.
Вън изтънява нишката на мрака.
С перо в ръка, прегърбен силует
свещенодейства над писалищната маса.
С нов дух по пергамента оживяват ...
Вън изтънява нишката на мрака.
С перо в ръка, прегърбен силует
свещенодейства над писалищната маса.
С нов дух по пергамента оживяват ...
136
12
23
В пек и студ той кръстосва площада.
Лута се, сѝтни и го пресича на ко̀со!
Ръкомаха разпалено, на глас разговаря,
нарамил прегърбен седемте си живота.
Крачи през шумната градска гримьорна, ...
Лута се, сѝтни и го пресича на ко̀со!
Ръкомаха разпалено, на глас разговаря,
нарамил прегърбен седемте си живота.
Крачи през шумната градска гримьорна, ...
138
7
20
Зелена бях! Тревица нежна,
с нестъпвали нозе по нея.
Все още не познала отпечатък
от лудналия бяг на времето.
И бурен бях, и розов храст, ...
с нестъпвали нозе по нея.
Все още не познала отпечатък
от лудналия бяг на времето.
И бурен бях, и розов храст, ...
134
4
11
Ликува тълпата с нетрайния възглас-
„Осанна"!
И с първичен крясък презира -
"Разпнѝ го"!
Как след хиляди петъци не проумяхме - ...
„Осанна"!
И с първичен крясък презира -
"Разпнѝ го"!
Как след хиляди петъци не проумяхме - ...
184
20
Нощта ми е най-добрият приятел.
Когато будувам, до леглото присяда.
Няма друг, така предан слушател,
на пластове да разсъблича душата ми бяла.
Споделям ѝ тайни. И мислите, които ...
Когато будувам, до леглото присяда.
Няма друг, така предан слушател,
на пластове да разсъблича душата ми бяла.
Споделям ѝ тайни. И мислите, които ...
139
3
12
Могат ли да се изкупят греховете
с две бутилки вино?
Сковали са отдавна ледовете
чувствата необратимо!
Забравяме за двете ризи. ...
с две бутилки вино?
Сковали са отдавна ледовете
чувствата необратимо!
Забравяме за двете ризи. ...
93
2
6
Алчният заспива ли вечер спокоен?
И хапче за сън ли е за него отнетото?
Познавам усмивката с надпис „доволен“,
когато доволно нахранил е Егото!
Парите ли свършиха, та ближния грабиш? ...
И хапче за сън ли е за него отнетото?
Познавам усмивката с надпис „доволен“,
когато доволно нахранил е Егото!
Парите ли свършиха, та ближния грабиш? ...
144
3
16
Времето се заплаща с висока цена.
Ресто не връща и на богат, и на беден.
Еднопосочна, за жалост, е всяка стрелка,
Минутите препускат, разкъсали стремето.
Едно ни дарява, а друго ни взима - ...
Ресто не връща и на богат, и на беден.
Еднопосочна, за жалост, е всяка стрелка,
Минутите препускат, разкъсали стремето.
Едно ни дарява, а друго ни взима - ...
277
6
19
Късна нощ е. Всички спят.
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален, ...
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален, ...
246
8
19
Вървим след моркова, зад гърба ни – тоягата.
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде. ...
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде. ...
138
3
13
Детството къде живее?
И има ли си къща?
Забравено ли е, къде е?
И може ли… да се завръща?
*** ...
И има ли си къща?
Забравено ли е, къде е?
И може ли… да се завръща?
*** ...
141
7
15
На припека встрани от пътя,
в стъпките, оставила ни Пролетта
люлеят стъбълца напъпили
най-дъхавите пролетни цветя.
Дали художник мним е сбирал ...
в стъпките, оставила ни Пролетта
люлеят стъбълца напъпили
най-дъхавите пролетни цветя.
Дали художник мним е сбирал ...
129
6
15
Който иска да живее дълго, трябва да е готов да остарее.
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...
120
7
14
Аз и ти…
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти стабилния ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти стабилния ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...
125
5
13
Ранени чувства в нас сме приютили –
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...
243
8
21
Снощи моя приятелка във ФБ написа:
„Лека нощ, неспокоен свят!“
…
А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...
„Лека нощ, неспокоен свят!“
…
А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...
83
1
4
Аз пак ви пиша,
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет ...
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет ...
160
5
18
Най-обичам да заспивам
с филмчето за Том и Джери!
Под юрганчета притихвам,
епизода чакам с нетърпение.
Том е малко мързелив, ...
с филмчето за Том и Джери!
Под юрганчета притихвам,
епизода чакам с нетърпение.
Том е малко мързелив, ...
319
4
20
Вдъхновено от картината на pepita48 (Пепа Димова) - "Очите на къщите"
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...
Напомня старица с чембер избелял
спряла на билото, грохнала къщата.
Вятър гнездѝ в комин оцелял.
В ъглите самотата се свива безплътна. ...
164
5
16
Слушай, Трифоне, без любов не става!
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече? ...
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече? ...
257
3
12
Дълъг е пътят между ума и сърцето,
макар, че делят ги две педи само!
Винаги спорят! Не намират консенсус,
вместо да решават проблемите заедно.
Умът е на години, улегнал, лежерен, ...
макар, че делят ги две педи само!
Винаги спорят! Не намират консенсус,
вместо да решават проблемите заедно.
Умът е на години, улегнал, лежерен, ...
228
5
18
Земята влажна още спи
под слой листа и борови иглици.
По стволовете папрат жилава пълзи,
към осиротелите гнезда на птици.
Сънят ѝ скоро ще се сбъдне - ...
под слой листа и борови иглици.
По стволовете папрат жилава пълзи,
към осиротелите гнезда на птици.
Сънят ѝ скоро ще се сбъдне - ...
360
7
24
Ангел не съм, кацнал в земния Ад.
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара, ...
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара, ...
267
7
23
Тя не пробира къде да се приюти -
под дреха кашмирена или рокля на кръпки.
В сърцето, готово за друг да тупти,
настанява се с взлом или с тихи стъпки.
Поканѝ я при себе си след дългия път. ...
под дреха кашмирена или рокля на кръпки.
В сърцето, готово за друг да тупти,
настанява се с взлом или с тихи стъпки.
Поканѝ я при себе си след дългия път. ...
245
3
12
Питам се разкъсах ли докрай оградата,
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...
173
7
16
От глобалното затопляне, казват, не е същата зимата.
Само суденото слънце за кратко се търкаля по тротоарите.
Кретат неотлъчно след него, да нагреят гърбините
и да се наприказват в квартала старците и бабите.
Но защо, не разбирам, това глобално затопляне ...
Само суденото слънце за кратко се търкаля по тротоарите.
Кретат неотлъчно след него, да нагреят гърбините
и да се наприказват в квартала старците и бабите.
Но защо, не разбирам, това глобално затопляне ...
166
5
11
Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...
432
11
29
Често се случва Силата на безсилието
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...
пръстите си къси да подвие в юмрук.
Удря, руши безпощадно, неистово -
същински таран или пневматичен чук!
Юмрукът на безсилието си има и тяло, ...
188
2
6
Като вехто, избеляло палто,
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...
до сиво се притвориха дните ни.
Не усетихме как, кога и защо
облада тъмнината душите.
А сред думите – кални порои, ...
155
5
10
Възседнал ме е вирус някакъв проклет!
Харесал ме е, вкопчил се е здраво!
Разправят, тръшкал де що падне му наред…
Ох, чак ми идва да го удуша направо!
Не мисля, че е коронована особа… ...
Харесал ме е, вкопчил се е здраво!
Разправят, тръшкал де що падне му наред…
Ох, чак ми идва да го удуша направо!
Не мисля, че е коронована особа… ...
225
5
25
Приличам аз на дядо Слави.
Той майстор е, от нищо нещо прави.
Реших и аз (защо да крия)
да изобретя космическа чиния.
Планетите една подир една ...
Той майстор е, от нищо нещо прави.
Реших и аз (защо да крия)
да изобретя космическа чиния.
Планетите една подир една ...
406
10
29
(посветено на град Кюстендил)
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали. ...
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали. ...
222
4
14
472
6
15
268
3
8
Споменът за детството и топлина
от пѐчицата с лумнала жарава.
Упойващ, дивен мирис на смола
и зайчета немирни по тавана.
Цветя от скреж, вместо перде ...
от пѐчицата с лумнала жарава.
Упойващ, дивен мирис на смола
и зайчета немирни по тавана.
Цветя от скреж, вместо перде ...
985
6
16
Лято е... Жега, мараня, земята гори!
Няма как да е друго в Златията...
Пладнуват на хлад хора и живинкѝ
под сайванта. Времето е заспало…
А ние играем... на криеница. ...
Няма как да е друго в Златията...
Пладнуват на хлад хора и живинкѝ
под сайванта. Времето е заспало…
А ние играем... на криеница. ...
135
2
8
Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...
239
6
10
Той не живее в далечна Лапландия.
а в скромно жилище в малкия град.
С пуловер заменил е червената мантия,
шейната с елените пък с комби фиат.
Не носи шапка с помпон и звънче, ...
а в скромно жилище в малкия град.
С пуловер заменил е червената мантия,
шейната с елените пък с комби фиат.
Не носи шапка с помпон и звънче, ...
224
2
14
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
