Dendu89 (Деница Гарелова) - Произведения

Мастило

Събрала съм кръвта си във мастило,
написах ти прощално изречение.
Аз, вероятно, много съм грешила.
А ти навярно не обичаш мене.
И докато се лутаме във празното, ...

Dendu89

Поезия

2021-01-03T10:24:38+02:00 656 10 32

До другата Неделя

Как си, мамо, в пустото ти село?
Къщите от хората са повече.
Никнат некролози през Неделя.
Молитвите са тесни за животите.
Небето е по-близо от земята, ...

Dendu89

Поезия

2020-12-31T00:50:49+02:00 510 6 13

***

Най-жалният ми вик е тишината.
Най-силно се обича след раздяла.
От мен до теб е стъпка наобратно
и няколко часовникови такта.
Мъглата влачи бледата ти сянка, ...

Dendu89

Поезия

2020-12-30T10:30:40+02:00 628 12 18

Китара

Китарата носи на струните стона,
а аз - музикант, на паветата жълти.
Стотинки размятат забързани хора
и чудя се колко ли струва дъхът ми?
През тъмен прозорец ме гледа детенце, ...

Dendu89

Поезия

2020-12-29T19:46:08+02:00 495 9 13

Морско

Страхът разкъса нишката на мрака,
Луната се търкулна зад морето.
Сред плуващите, само аз се давя,
надеждите - спасителна жилетка.
Не става от вълните дом за мене, ...

Dendu89

Поезия

2020-12-28T23:15:42+02:00 685 7 21

Не заспивай

Ако се преродя в светлина,
не заспивай, любов.
Не заспивай!
Ето ...имаш кафе. И вода.
Някой филм. И любимата книга. ...

Dendu89

Поезия

2020-12-28T10:20:28+02:00 643 5 13

Валс

А беше просто юни, просто валс,
но дансингът изглеждаше жарава.
Стомахът ми се свиваше от страст..
И исках те.. и исках те веднага.
Съвсем нетрезва беше вечерта, ...

Dendu89

Поезия

2020-12-23T11:57:06+02:00 716 10 18

Почти

Аз почти те забравих.
Почти!
Ето.. виж ме..!
Добре ли изглеждам?
Имам котка. И мъж. ...

Dendu89

Поезия

2020-12-21T15:58:08+02:00 633 7 20

Небесни монолози

Замириса ли, бабо, на хляб –
там в небето – на хляб, и на Коледа?
Много пъти до тебе не бях,
много пъти си тъпках по корена.
Но на възел заплела криле, ...

Dendu89

Поезия

2020-12-18T12:49:23+02:00 553 5 9

Недей да питаш

Недей да питаш
колко ме боли,
и виното дали не ме убива.
Пиянството си има
сто вреди, ...

Dendu89

Поезия

2020-12-16T13:21:37+02:00 587 8 25

Твърде късно

И стана твърде тъмно да прогледна,
и твърде късно за да те забравя.
Ако във пепелта не се намерим
от огъня какво ли е останало?
Във стаята стените се стесняват ...

Dendu89

Поезия

2020-12-13T08:24:12+02:00 604 8 19

С дъх на мандарина

О, колко пъти мога да умирам -
в очите ти със цвят на старо злато,
в целувки - по-опиващи от вино!
О, колко пъти мога да се раждам!
И колко пъти мога да се влюбя, ...

Dendu89

Поезия

2020-12-11T16:40:26+02:00 496 6 16

За пиянството

Върти се по инерция кълбото
в очакване на градските Недели.
И младите, препили със живота,
не знаят, че пиянството разделя.
Във порите на идващата зима ...

Dendu89

Поезия

2020-12-08T14:09:59+02:00 1.2K 6 11

Секунда по-дълга от вечност

За времето аз нямам време,
щом погледът ражда безкрая.
Във чаша пиянството стене,
почти пренебрегнало Рая.
А ти - твърде нежно целуваш, ...

Dendu89

Поезия

2020-12-03T18:20:26+02:00 547 6 21

Кокиче в Милано

Да играем ли пак на шише,
както десет години по-рано?
Целуни...
Целуни ме, момче..,
както някога! Брой отначало! ...

Dendu89

Поезия » Любовна

2020-12-02T08:17:25+02:00 681 5 14

Между редовете

Раздялата е тиха. И дъждовна.
И също като теб – вещае липса.
Полепнал по зениците ми спомен
ме кара да не мигам. И те искам -
обратно във стиха ми - недописан ...

Dendu89

Поезия » Любовна

2020-11-29T08:22:50+02:00 611 8 22

Сняг от птици

От полета на птиците разбрах-
ноември, че сънува тишината.
Снежинки две търкалят се към нас,
а ние сме деца на синевата.
Да си играем с облак..искаш ли? ...

Dendu89

Поезия

2020-11-27T08:12:59+02:00 998 5 24

Капка от мълчание

Мълчи ми се.
Мълча от все сърце!
На кучетата хвърлих всички думи.
Изплетох тишините на венец.
По-тиха лягам в нежните ти устни. ...

Dendu89

Поезия » Любовна

2020-11-24T23:20:36+02:00 646 10 23

Захарни трапчинки

Днес не е ден за писане!
Не е!
Какви ти рими?
Виж, че те обичам!
Аз имам теб. ...

Dendu89

Поезия » Любовна

2020-11-21T23:17:00+02:00 749 13 23

Невидимо

Изкатерих поредния връх-
слепотата по ириса светъл.
Спи, любов!
Както спи и градът.
Аз ти паля пожари от ...

Dendu89

Поезия

2020-11-13T18:58:17+02:00 552 7 17

Пиеса

Тази обич? - банален роман.
По-добре да не ти я разказвам.
Край , от тези, в които си сам
и мълчиш.
И си плачеш на рамото. ...

Dendu89

Поезия

2020-11-13T08:24:55+02:00 582 5 20

Лирично

Влизай, моя любов!
Остани!
Ти нали на търпение учи ме..
Нямам нищо.
Ни вино. ...

Dendu89

Поезия

2020-11-12T18:46:44+02:00 426 5 12

Няма значение!

Вероятно така те обичам,
че стеснявам на Ада зениците.
Идвам боса и..
трудно четлива,
а стихът ми превръща се в ...

Dendu89

Поезия

2020-11-12T11:52:28+02:00 542 7 23

Наследствено

По пръстите, по кожата се връщат
напуканите блянове за пролет.
Като онази на Април присъща
цъфтяща по балконите на хората.
Разплитам тишина като коприва ...

Dendu89

Поезия

2020-11-11T08:31:31+02:00 491 2 17

Шоколадово

Стъпки? Кой си?
Тихо влизаш.
Имаш цвят на топло лято.
Не , не идвай
твърде близко. ...

Dendu89

Поезия » Еротична

2020-11-10T11:54:10+02:00 809 6 23

Чай

Чай от лайка кипи,
а небето покрива се
с малки остри игли
и ми драска по липсите.
Дай ми само една – ...

Dendu89

Поезия

2020-11-09T22:57:13+02:00 1.4K 3 9

До Марс

Аз имам теб. Какво ми трябва?
Едно кафе. И песен - твоята.
Във шепа - пролет. Къс от хляба.
И блус за двама под пороя.
Вали навън. Небето дом ни е, ...

Dendu89

Поезия

2020-11-09T07:30:43+02:00 610 8 16

Разделят ни

Разделя ни цигара. Дим. И пепел.
И силно питие, недоизпито.
И може би ключът. И часовете,
в които си забравил да обичаш.
Разделят ни студените моменти ...

Dendu89

Поезия

2020-11-08T10:16:42+02:00 948 13 48

Една почти убиваща ме рана

След твоето "Отивам си" съм няма.
Прегръщам нощем своето мълчание.
Навътре плача сол по прясна рана.
След твоето "Отивам си", остана ли?
Защото аз останах. И замръзнах. ...

Dendu89

Поезия

2020-11-07T17:01:51+02:00 463 6 15

Богоизбрани

Ти потупа ли злото по рамото,
щом на Дявол прошепна "Обичам те"?
Не разбра ли, че крие предателство
Щом в лице на светец приютил се е?
Тръпки плъзнаха бавно по тялото, ...

Dendu89

Поезия

2020-11-06T17:33:21+02:00 532 6 7

Под сенките на плажните чадъри

Под сенките на плажните чадъри
надеждите за лято изветряха.
Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.
Самотни сме, прегърнали телата си.
Прегърнати, телата са самотни, ...

Dendu89

Поезия » Любовна

2020-11-05T15:26:36+02:00 686 8 17

Конец, ракия и вбесена тъща

Направо ще се хвана за главата!
От болести не мога да избягам.
Боли ме жлъчка. Черен дроб. Стомаха.
А, чакай, че сърцето май ме стяга!
И нощем като легна и започва ...

Dendu89

Поезия

2020-11-04T19:41:28+02:00 670 5 30

Пъзел

Дори да завържа небето на възел
ще падне на ниско Луната.
По нейната крива, в най-тъжния пъзел
ще липсва ключът за вратата ти.
Ще липсва ключът и ще липсва бравата, ...

Dendu89

Поезия

2020-11-02T21:09:25+02:00 459 4 15

Звукът на сърцето ти

Мракът бавно изплете тъгата на люлка
и потънах в мълчание лунно.
Тишината направи завивка от вълна.
Самотата превърна се в мълнии.
Страх ме е от небето. И от огъня също. ...

Dendu89

Поезия » Любовна

2020-11-02T10:40:09+02:00 611 6 17

Кадифе

Не би могло да бъде по-красиво
щом твоят дъх е моят въздух нощем.
Небето е дантела. Ти - мастило
в ръцете ми. И пиша. Пиша още..
по кожата ти с аромат на пролет, ...

Dendu89

Поезия

2020-11-01T10:54:02+02:00 545 7 17

Бавно. И на пръсти.

В съня ти идвам бавно. И на пръсти.
И ще ти пусна мъничка светулка
Лежаща върху миглите ти гъсти -
докосвай ме, преди да те събудят.
Преди да стане светло. И студено, ...

Dendu89

Поезия

2020-10-31T16:41:36+02:00 553 7 11

Прости ми!

Прости ми!
Прости ми морето,
което надигнах в очите ти.
С цунами крепя ветровете,
в ръце до земята привити. ...

Dendu89

Поезия

2020-10-30T09:55:08+02:00 800 6 8

На шосето

Сви на топка небето
и го сложи във джоба си -
онзи там - на шосето,
просещ водка.
И спомени. ...

Dendu89

Поезия

2020-10-29T16:54:45+02:00 549 4 16

Майчино

Майка! Майка! На съд.
Ти видя ли я , Господи?
Рови в черния път
със бръсначи по кожата.
Влачи болка. И син- ...

Dendu89

Поезия

2020-10-28T09:35:08+02:00 503 6 13

Той

Той мълчи. Диша, знае –
тя е там във началото.
От сърцето назаем
взе му чувството –
цялото. ...

Dendu89

Поезия

2020-10-27T18:59:49+02:00 600 9 9