Деница

100 резултата

Нищичко нечувстваща

Върви към теб със блеснали очи,
със нежни устни,
с дъх на сладка диня.
Разпуска натежалите коси,
а те обгръщат роклята и синя. ...
1K 4 7

На Левски

На 18-ти февруари, 1873-та година Васил Левски очаква изпълнението на присъдата си в центъра на днешна София. В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на града – отец Тодор Митов.
Според Михаил Буботинов – български просветен деец и общественик, основател на Народната библиоте ...
1.5K 5 4

Неутолимо

Ревнувам те от виното пенливо,
което с жар целува твойте устни,
което като обич те опива,
с блаженство от усмивката ти вкусва.
Ревнувам те от виното червено, ...
918 4 7

Спомен

Една самотна въртележка, осъмнала на морски бряг,
изскърца с стари колелета и нескопосан конски впряг.
А кончетата – еднорози, с очи изтрити от праха
примигват тъжно и очакват усмихнатите си деца.
Изтръпнал пясъкът се моли и пари с нейната тъга. ...
706 2 5

Задкулисна да бе...

Стене тъмната сцена във стария градски театър.
А дъските-клавиши се разпяват от нечии стъпки.
Две завеси въздишат, разлюлени от спомен и вятър.
Тя ще влезе сега.
Както винаги смайваща. ...
1.8K 1 11

Мълчи ми се

Мълчи ми се, така ми се мълчи,
когато любовта ме подминава.
Не ми се слушат повече лъжи,
а само те след тебе ми остават.
Покой ми носят само тишини, ...
992 8 9

Понякога отново съм дете

Понякога отново съм дете,
събуждам се с разрошени къдрици
след сън, във който скитах се в небе
със вятъра и литналите птици.
На двора чака прашно колело, ...
1.1K 3 11

На мама

Не само ме роди, а ме създаде.
И знам, че аз съм в твоето сърце
откакто топлината си ми даде,
откакто ме понесе на ръце,
дори преди очите ми да видиш, ...
842 4 3

Без теб

Защото ти си
моя половина.
И пулсът на душата ми
си ти.
А всеки ден без тебе е корида, ...
1K 5 13

Когато видя теб

Когато те видя ли?
Случва се нещо…
В очите звездички щастливи искрят.
В ума ми е хаос
и ми става горещо, ...
779 3 6

Как искам

Как искам...
да съм на края на света –
сама със своята харизма,
с ината си,
с небрежността, ...
1K 4 12

Обичам те

Обичам те
Обичах и обричах се до дъното
на всяка чаша пълна със отрова,
и всяка нощ, заспала непрегърната,
отпивах пак – отново, и отново. ...
746 1 2

Да бъда миг

Аз може и безславна
да умра,
и ничия навеки
да не бъда.
Но мога ледове да разтопя ...
744 4 10

В пламъци

Аз не спрях
да горя.
Аз не спрях.
Като огън бенгалски искряща...
Непристойна ...
594 3 10

Ухае ми на теб...

Ухае ми на щастие...
Къде си?
Една светулка смела ме поведе
в тъмата на среднощните пътеки.
В полетата безкрайни боса бродя... ...
902 7 11

Искам те...

И тази нощ ще дойдеш в моя сън.
Ще милваш изнуреното ми тяло.
Ще блъска и крещи дъждът навън.
Сърцето ми ще бие побесняло.
Горещите ти устни ще шептят ...
1.7K 10 7

Моя прашна пътеко...

Докога ли по теб ще вървя,
моя прашна, трънлива пътеко…
Ти се виеш по стръмна скала,
а върхът стене нейде далеко…
Парят моите боси нозе, ...
4.6K 25 40

Нарисувай ме

Нарисувай ме с пръсти изкусни –
с потъмнели от лудост очи,
и с червени треперещи устни,
с разпилени от шепот коси.
Нарисувай ме, моля те, днес и ...
731 6 12

***

Забърках ти вълшебната отвара:
откъснато крилце от пеперуда,
разполовена снимката ни стара,
две чаши със лъжи и три заблуда.
Разреждам я с достатъчно сълзи ...
628 3 7

Дом

Тя е къщичка вехта
в непроходна гора,
с посивели пердета,
с изподрана врата.
В нея няма камина, ...
668 5 18

На морето

На морето
Ти приличаш безумно на мен –
мълчаливо в просторите кротки,
ала литне ли вятър студен,
преобръщаш рибарските лодки. ...
3.6K 13 24

Изгубен

О, аз съм скитник
в твоите очи...
във бездните
на твоите зеници...
където денем ...
662 5 9

А беше празник

А беше празник.
Аз вървях.
И стиховете ми тежаха.
Но посред глъч и хорски смях
прекрасни звуци долетяха. ...
2.5K 13 17

Прощална песен

Прощална песен
Запей ми, майко, прощална песен,
със глас на ангел,
със глас небесен.
Да си припомня дните ми детски - ...
1.3K 2 9

Не те забравям...

Пресъхнаха ми устните
... за тебе...
Все пия, а все жадна си оставам.
Един копнеж безкраен,
непогребан. ...
1.5K 8 31

В твоя плен нека бъда...

Разпенени са дните ми, обич –
тихи стъпки, изтрити от тебе.
Слънчев залез, безмълвно изпросен
от посърнали облаци слепи.
Разболява ме твоята нежност... ...
639 4 9

Aз съм толковa мъничкa днес...

Aз съм кaпчицa живa водa.
Лъч пронизaл нощтa непокорнa.
Тихa песен нa роснa тревa.
И глухaрче-перце във просторa.
Aз съм толковa мъничкa днес... ...
775 5 11

Ако имаше цвят любовта

Ако имаше цвят любовта,
би разцъфнала в бяла премяна.
И под светлата пълна луна
тя за дявола би се венчала,
за да кацне със бели криле ...
636 5 16

Приказка

Аз бях Червена шапчица, ти - бе вълкът,
отказал ме от правилния път...
Аз скитах по пътеките трънливи,
незнаеща въобще къде отивам.
Ти чакаше на края на гората, ...
583 1 7

Не политаме

Храним с вятър душите си тежки.
Не политаме.
Само слабеем.
Като грубо издялкани пешки
на дъски черно-бели ...
620 2 6

Какво оставяме след себе си

Какво оставяме след себе си
Стоян махал с ръка на жена си и невръстните си деца, докато влакът се отдалечавал от перона. Командировали го. Отново. Този път в Петрич. Дали тъгувал ли? Не. Цели четири месеца бил прекарал със семейството си у дома и му било дотегнало. Стоян бил все още по детски любопи ...
2.3K 1 5

Разпилени парчета дъга

Разпилени парчета дъга
по разплакани тъжни площади.
Дълго вика по мене дъжда.
Аз пък дълго мълчах
… безпощадна. ...
3.6K 29 37

Да не свършва мигът...

Ако ти ме погледнеш сега
ще изтръпна...
Вълнение лудо
ще танцува,
ще пали кръвта ...
833 4 7

Ние сме...

Ние сме стенещи в огнен ад.
Ние сме Хитрино.
Ние – удавници в калния град.
Ние сме Мизия.
Ние сме Яна, ...
762 3 7

Глупавият вълк

Гладен Вълчо слязъл чак в полето
и какво да види под небето –
конче бяло хапва си тревичка:
„Ммм, ще се нахраня ей сегичка!
Три дни вече бродя гладен, сам. ...
992 2 8

Понякога нощта ще е такава...

Във черна рокля идва вечерта
и сяда бавно в скута на Земята.
Тя пали с факла бедната луна.
Звездите като луди се премятат -
разбиват се в изстинала плът ...
897 9 20

С тях

За мене думите ми – те са всичко –
с тях мразя и неистово обичам.
Разказвам на нощта за своя ден,
чета на глас писмата и до мен.
С тях свалям от гърба си всяка грижа. ...
579 8

Дами канят

И прилепнали -
тяло до тяло -
ти и аз,
и нощта засияла...
Как искам да съм сладко уморена ...
548 4

Наздраве!

А подаряваме звезди.
Все безнадеждни.
Луни, които в празни чаши се оглеждат
ни жалят от небето си високо.
Пълнете своите чаши с ром и болка! ...
619 1 3

Колко струват сълзите ни...

Колко струват сълзите ни, Господи...
Едно сбогуване.
С някого.
С себе си.
С всичко. ...
567 6