galaxi
87 резултата
Търпелива съм като вода,
синева съм,
отразена от небе лазурно.
И езеро съм, океан, море, сълза,
роса и бързей от река, ...
  221 
Ще те изгубвам
в пясъчни мечти
изтичащи през пръсти без следа.
И ще те търся
в аромата на неокосена, ...
  255 
През август дивно ме приспиват
щурчета и най-ярките звезди
и в лятото се гмуркам да ме нацелува,
дори морето мъртво да се развълнува,
то има живи перли в сините си дълбини. ...
  253 
Разговор със себе си
Когато море и небе притихнали в синя целувка очакват зората
и бликащи сълзи се любят дивно с вятъра,
знам, няма Рай, не го и търся...
Там има миг, когато си част от Нещо. ...
  786 
Ако си кремък,
за мен огън пали,
ако съм вино,
на глътки отпивай ме бавно,
в скута ми кротко заспи, ...
  351 
През утрините
в миг преди да се пробудя
сънувам думите ти неизказани
и всички ненаписани писма.
В очите ти сънувам как се губя ...
  204 
Някак е безмислено да се заспи
поне в една прекрасна нощ
през юни,
когато съм пияна от уханието на липи,
звезди когато слизат ...
  1144 
Времето за слънчогледово небе
и слънчев сок в червени макове.
А в стари раковини шепот на море,
сол в косите,
пясъчен загар по палави нозе ...
  289  10 
Жътва. Лято е.
И нестинарски огън ни гори.
Слънчовидецо,
дали жаравата да прекосим...
Ако не можем - ...
  357 
Все търсиш болката, ми казват,
даже я обичаш...
Такава съм - несъвършена,
нелогична и двусмислена родена.
За този, който с мене страда, ...
  227 
Не ме засенчвай с тъмни очила,
напомнят ми за мрака в ъгъла,
където плача.
Уморих се.
И обичам топлина. ...
  398 
Морето спи,
прибоят шепне в избеляла раковина
и тайните ми крие в нежни перли.
Нощта целува се с небето,
искрят събудени звездите ...
  256 
Не съм родена за тъга.
И орис ли е да обичаш.
Понякога съм Плачеща върба.
За теб.
Ако израсна... , ...
  416 
Къде си, лято,
събуди се -
да бродя искам боса по брега.
Къде сте, птици,
в самотата на нестройно ято ...
  304 
Будна е нощта,
не спят и мислите.
Влюбен е дъжда...
Разгръщам в унес листите.
С мечти се пъстри пролетта, ...
  422 
Не бързай, Животе,
къде си препуснал
по вятърни друми и стръмни била.
Виж Слънцето
как изгревно утрето чака - ...
  234 
Знам...,
понякога нощем си тук.
Долавям как с бризов повей
косите ми милваш,
без звук. ...
  342 
Намечтах се, спирам, точка,
от утре само строги мисли ще подреждам.
Наобичах се и прекратявам,
душата грубо ще материализирам.
И няма да заплача, ще се смея, ...
  420 
Ще ми напишеш ли писмо
с неравен почерк, на хартия,
такова топло, живо,
дето само с клик единствен
да не можем да изтрием. ...
  325 
Огледай се в синевата
на ирисите ми дъждовни.
Ще поваля.
Нали на хоризонта
някъде изгряла е дъгата. ...
  341 
Едно море разплиска своя зов,
брегът посрещна прилива му жаден,
искрящи мълнии потънаха в небесен ров,
дъждът изплака влюбен стон отдаден.
Омайна свежест утрото пробуди, ...
  438 
Нали си пожелах,
мостовете ми да са люлки от цветя
от пъстри пеперуди преродени.
А пътят ми да е трева -
дива, некосена. ...
  293 
Като самотен стар чадър
вися на орехова ретро закачалка,
но искам да съм шарено хвърчило...
Закачам се като износен сив балтон
с молци по подгъва в петно попило, ...
  270 
Черна бях, Господи,
с любов изстрадана
като молитва за дъжд.
Ти ли ме прегърна,
та сега бяла съм, ...
  251 
Диря те, Боже,
за теб да узрея,
от извора свят да отпия.
Теб да сънувам,
в сън да науча ...
  335 
Пътеката от Мен до мен – камениста, стръмна и трънлива. Нищо различно… Нищо непознато… Долу и горе. По средата нищо… Най-трудният преход.
Онзи път, който минава през лявото рамо.
Когато тръгнеш към себе си през черното и бялото, през сенките на съмнения и празноти до светлината на копнежи и сбъдвани ...
  729 
Дочуваш ли плача на вятъра
как в брезови камбанки стене,
и глъхнещи сред пясъка
подковите на дивите коне,
и ехото дочуй на свидни стъпки ...
  316 
Понякога трева съм,
а понякога съм роза.
От тези, дивите -
с многото бодли.
Стебла увивам ...
  274 
Усмихнат ли ме
аз съм многоцветна
и много на дъга приличам.
Тогава ставам млада и суетна,
добричка съм и красота привличам. ...
  331 
Тъгувам те, боли
и светла горест гърлото души.
Аз... как да те изболедувам
На бучки твоята далечна сладост
нежно болката топи. ...
  362 
Събрала бих самотните цветя
и роса от хиляди слънца,
за да извезам думи в стих,
подписан с пулса на сърцата
и посветя на тебе ...
  325 
Когато си болен, си като закърпено плюшено мече. Искаш да те обичат. Повече да те обичат. И да ти вярват, дори когато ти не вярваш. И си толкова уморен да говориш, но очакваш хората до теб да знаят всичко за думите ти. Да те успокоява комфортът, който ти създава мълчанието с тях. Тогава виждаш пропу ...
  748 
Красива си, мамо,
очите ти топли и сини,
все питащи, чакащи само
при тебе да идвам... прости ми.
Красива си, мамо, ...
  381  10 
Да ти нарисувам ли сърце
- без боички, алено, несъвършено.
Ще го рисувам без ръце,
със влюбен пулс
в кръвта по топли вени. ...
  442 
Нещо без име,
нещо без глас,
В безвремие време,
ти - мое аз.
Сребърен дъжд от сълзи... ...
  274 
Отрекох те сто пъти и те исках,
заравях те в мъглата и отравях
бурно, търсещо, ревниво...
Без теб и с теб мечтания потисках,
бленуване мое светло и диво. ...
  304 
Ще си припомня днес за обичта.
Това е... просто да обичам.
И цяла изтъкана съм от нежността
като гальовност на звезда
и мелодията на роса, ...
  293 
Когато силно я пожелаеш, нека е като пролетен дъжд, но да я прегръщаш под дъгата, вместо под чадър. Като лятно слънце, но да не се криете под сенките и вашите сенки да ви следват, не вие тях. Сред пъстрата есенна шума да я носиш в обувката си като ръбесто камъче по пътя към самата нея. Да я любиш с ...
  666 
Ще ми събереш ли звезди?
Ако искаш,
само ми ги нарисувай.
За мен Луната усмихни
и с мен по млечен път пътувай. ...
  304 
Съчиних те, Пролет...
от дръзките, покълнали в снега листа,
от пъпки на неподарено цвете
и нарисувах те
на вишната от аромата на цвета, ...
  267 
Предложения
: ??:??