i2na
145 резултата
Политналата птица във безкрая
ще се напие с вятър
и ще заспи.
И цветето
с разцъфнало дихание ...
  654 
През сърцето ти преплувах, за да дойда
и да донеса при теб деня.
През своето сърце преплувах после,
за да кажа „твоя съм”
и да заключа в мен нощта. ...
  606 
Отразяваш се във мене като в огледало -
виждам те в лилавата ми тишина
и когато в облак смях се забавлявам,
и когато пак се влюбвам под дъжда...
Отразяваш се във мойта нежност ...
  683 
Твоята безбрежна доброта
приютила е безброй несретници.
Храниш ги с покой и тишина.
Завиваш ги със многоцветие.
Посипваш люляк в изморените им длани ...
  541 
Няма ли кой да избърше праха от душите на хората,
за да може достатъчно слънце да проникне във тях
и дъждът да достигне до сухите корени -
да покълва Добро в разтопения мрак?
През миражната пустош на своя живот, ...
  713  10 
В очите ти вече не блестят сълзи,
а само светлините на бъдните мечти.
В очите ти миналото вече избледня -
удави се гневът, забрави как боля...
Сега е слънчево. И пълно с пътища. ...
  539 
Замина си.
Остави ме бездънна
и вгледана във бъдните ни срещи.
Приятелството тихо ме прегърна.
Потупа ме по рамото човешки ...
  798 
Баща ми припознава мойта плът,
закона на кръвта признава,
но във душата му за мене няма път,
душите ни почти не се познават.
Сега се мъчи да ме поучава. ...
  770  12 
Къде се раждат думите - не зная.
Това е тайна, някаква омая...
Къде извират римите - не виждам.
Далече е магичният им извор.
И стиховете сякаш не създавам аз, ...
  953 
Задуха вятър във душата.
Донасяше промяна.
По скъсаните смисли заплющя.
Разпръсна остарели сухи истини.
Свистеше в раните. ...
  529 
В какво се превръщат мечтите, щом угаснат -
в черна дупка... в счупени криле,
в болка, безнадеждност, самота и крясък,
във заключено зад покриви небе?
Колко път ще минем, за да осъзнаем, ...
  668  10 
Порок ли нямаш?
Май е суетата.
Аз виждам как оглеждаш се в очите ми... -
не за да вникнеш във душата,
а се страхуваш да не ти стърчат косите. ...
  610 
След теб дойде не само болка и тъга,
не само във сърцето се отвори рана,
но и онази страшна тишина - поглъщащо голяма,
която ни напомня, че те няма.
Онази страшна и дълбока тишина остана ...
  798 
Пораснах вече, а до тебе съм като дете,
заспиващо във скута на Луната.
Заслушвам се в истории и приказки. И те
ме водят из Вселена непозната.
Узряла съм, а с теб едва покълвам, ...
  726 
Нощта дойде със похлупак от мисли. Стъклата на прозорците заприличаха на лилави огледала. Самата аз станах някак лилава и стъклена...
В стаята около мене крачеха бавно и отмерено няколко престарели въпроса, скръстили сухите си ръце пред гърдите. Какво искат от мене? Не ми оставят и минута спокойстви ...
  768 
Отхапахме от забранения плод.
Помислихме,
че в познанието е свободата ни,
че щом можем да си играем с атомите,
сме узрели. ...
  758 
Искам да бъда твой ангел-хранител -
да те спасявам от най-страшни неща
и в тежките нощи, които давят гърдите ти,
да ти давам и в мрака дори светлина.
И без да ме виждаш, и чуваш, и чувстваш ...
  1858  10 
Този невидим враг -
проклетата далечина, чиито ръце не мога да пипна,
не мога да погледна в очите й -
да разбера зла ли е или ехидно ми се присмива, видяла в мен поредното забавление...
Далечината, ...
  632 
Отвън изглеждам безразлична,
а вътре в мен кипи живот:
въпроси в мисълта ми тичат,
тревоги във сърцето бдят,
в ръцете ми трепери нежност, ...
  781 
В невидимата крепост на сърцето ти
отдавна не царува любовта.
Одрипавели чувства, в паяжини вплетени,
търкаля вятърът във своята игра.
Студената корона от главата си ...
  619 
Само две очи не стигат
да изплачат болката в сърцето,
натрупана от онзи свят, където
ме хапят черни мисли по лицето
и вперени във мене, без да мигат, ...
  747 
Пресъхват сълзите в гърлото -
преди да потекат...
Изгаря плачът от болка,
преди да се роди...
Присяда залъкът, ...
  570 
Познаваш ли безсилието на думите
и силата на мълчанието,
вечността на мрака
и светлинната преходност?
Като вкаменена статуя спря изведнъж животът- ...
  766 
Заспиваш вечер като ангел,
уморен от дълъг път.
Полепнала е по крилете ти
от облачната пяна.
Усещам аромата на небе, ...
  588 
Излизам по "болнична пижама"
до автобусната спирка
и виждам улицата - счупена на две
от нечии ранени ходила.
(Едва ли бяха моите.) ...
  570 
Предложения
: ??:??