i2na
145 резултата
Политналата птица във безкрая
ще се напие с вятър
и ще заспи.
И цветето
с разцъфнало дихание ...
ще се напие с вятър
и ще заспи.
И цветето
с разцъфнало дихание ...
644
7
През сърцето ти преплувах, за да дойда
и да донеса при теб деня.
През своето сърце преплувах после,
за да кажа „твоя съм”
и да заключа в мен нощта. ...
и да донеса при теб деня.
През своето сърце преплувах после,
за да кажа „твоя съм”
и да заключа в мен нощта. ...
596
3
Отразяваш се във мене като в огледало -
виждам те в лилавата ми тишина
и когато в облак смях се забавлявам,
и когато пак се влюбвам под дъжда...
Отразяваш се във мойта нежност ...
виждам те в лилавата ми тишина
и когато в облак смях се забавлявам,
и когато пак се влюбвам под дъжда...
Отразяваш се във мойта нежност ...
678
Твоята безбрежна доброта
приютила е безброй несретници.
Храниш ги с покой и тишина.
Завиваш ги със многоцветие.
Посипваш люляк в изморените им длани ...
приютила е безброй несретници.
Храниш ги с покой и тишина.
Завиваш ги със многоцветие.
Посипваш люляк в изморените им длани ...
537
1
Няма ли кой да избърше праха от душите на хората,
за да може достатъчно слънце да проникне във тях
и дъждът да достигне до сухите корени -
да покълва Добро в разтопения мрак?
През миражната пустош на своя живот, ...
за да може достатъчно слънце да проникне във тях
и дъждът да достигне до сухите корени -
да покълва Добро в разтопения мрак?
През миражната пустош на своя живот, ...
705
1
10
В очите ти вече не блестят сълзи,
а само светлините на бъдните мечти.
В очите ти миналото вече избледня -
удави се гневът, забрави как боля...
Сега е слънчево. И пълно с пътища. ...
а само светлините на бъдните мечти.
В очите ти миналото вече избледня -
удави се гневът, забрави как боля...
Сега е слънчево. И пълно с пътища. ...
531
4
Замина си.
Остави ме бездънна
и вгледана във бъдните ни срещи.
Приятелството тихо ме прегърна.
Потупа ме по рамото човешки ...
Остави ме бездънна
и вгледана във бъдните ни срещи.
Приятелството тихо ме прегърна.
Потупа ме по рамото човешки ...
792
8
Баща ми припознава мойта плът,
закона на кръвта признава,
но във душата му за мене няма път,
душите ни почти не се познават.
Сега се мъчи да ме поучава. ...
закона на кръвта признава,
но във душата му за мене няма път,
душите ни почти не се познават.
Сега се мъчи да ме поучава. ...
763
12
Къде се раждат думите - не зная.
Това е тайна, някаква омая...
Къде извират римите - не виждам.
Далече е магичният им извор.
И стиховете сякаш не създавам аз, ...
Това е тайна, някаква омая...
Къде извират римите - не виждам.
Далече е магичният им извор.
И стиховете сякаш не създавам аз, ...
952
4
Задуха вятър във душата.
Донасяше промяна.
По скъсаните смисли заплющя.
Разпръсна остарели сухи истини.
Свистеше в раните. ...
Донасяше промяна.
По скъсаните смисли заплющя.
Разпръсна остарели сухи истини.
Свистеше в раните. ...
526
4
В какво се превръщат мечтите, щом угаснат -
в черна дупка... в счупени криле,
в болка, безнадеждност, самота и крясък,
във заключено зад покриви небе?
Колко път ще минем, за да осъзнаем, ...
в черна дупка... в счупени криле,
в болка, безнадеждност, самота и крясък,
във заключено зад покриви небе?
Колко път ще минем, за да осъзнаем, ...
666
10
Порок ли нямаш?
Май е суетата.
Аз виждам как оглеждаш се в очите ми... -
не за да вникнеш във душата,
а се страхуваш да не ти стърчат косите. ...
Май е суетата.
Аз виждам как оглеждаш се в очите ми... -
не за да вникнеш във душата,
а се страхуваш да не ти стърчат косите. ...
609
8
След теб дойде не само болка и тъга,
не само във сърцето се отвори рана,
но и онази страшна тишина - поглъщащо голяма,
която ни напомня, че те няма.
Онази страшна и дълбока тишина остана ...
не само във сърцето се отвори рана,
но и онази страшна тишина - поглъщащо голяма,
която ни напомня, че те няма.
Онази страшна и дълбока тишина остана ...
796
5
Пораснах вече, а до тебе съм като дете,
заспиващо във скута на Луната.
Заслушвам се в истории и приказки. И те
ме водят из Вселена непозната.
Узряла съм, а с теб едва покълвам, ...
заспиващо във скута на Луната.
Заслушвам се в истории и приказки. И те
ме водят из Вселена непозната.
Узряла съм, а с теб едва покълвам, ...
723
7
Нощта дойде със похлупак от мисли. Стъклата на прозорците заприличаха на лилави огледала. Самата аз станах някак лилава и стъклена...
В стаята около мене крачеха бавно и отмерено няколко престарели въпроса, скръстили сухите си ръце пред гърдите. Какво искат от мене? Не ми оставят и минута спокойстви ...
В стаята около мене крачеха бавно и отмерено няколко престарели въпроса, скръстили сухите си ръце пред гърдите. Какво искат от мене? Не ми оставят и минута спокойстви ...
757
2
Отхапахме от забранения плод.
Помислихме,
че в познанието е свободата ни,
че щом можем да си играем с атомите,
сме узрели. ...
Помислихме,
че в познанието е свободата ни,
че щом можем да си играем с атомите,
сме узрели. ...
757
3
Искам да бъда твой ангел-хранител -
да те спасявам от най-страшни неща
и в тежките нощи, които давят гърдите ти,
да ти давам и в мрака дори светлина.
И без да ме виждаш, и чуваш, и чувстваш ...
да те спасявам от най-страшни неща
и в тежките нощи, които давят гърдите ти,
да ти давам и в мрака дори светлина.
И без да ме виждаш, и чуваш, и чувстваш ...
1854
10
Този невидим враг -
проклетата далечина, чиито ръце не мога да пипна,
не мога да погледна в очите й -
да разбера зла ли е или ехидно ми се присмива, видяла в мен поредното забавление...
Далечината, ...
проклетата далечина, чиито ръце не мога да пипна,
не мога да погледна в очите й -
да разбера зла ли е или ехидно ми се присмива, видяла в мен поредното забавление...
Далечината, ...
630
Отвън изглеждам безразлична,
а вътре в мен кипи живот:
въпроси в мисълта ми тичат,
тревоги във сърцето бдят,
в ръцете ми трепери нежност, ...
а вътре в мен кипи живот:
въпроси в мисълта ми тичат,
тревоги във сърцето бдят,
в ръцете ми трепери нежност, ...
779
9
В невидимата крепост на сърцето ти
отдавна не царува любовта.
Одрипавели чувства, в паяжини вплетени,
търкаля вятърът във своята игра.
Студената корона от главата си ...
отдавна не царува любовта.
Одрипавели чувства, в паяжини вплетени,
търкаля вятърът във своята игра.
Студената корона от главата си ...
616
7
Само две очи не стигат
да изплачат болката в сърцето,
натрупана от онзи свят, където
ме хапят черни мисли по лицето
и вперени във мене, без да мигат, ...
да изплачат болката в сърцето,
натрупана от онзи свят, където
ме хапят черни мисли по лицето
и вперени във мене, без да мигат, ...
745
2
Пресъхват сълзите в гърлото -
преди да потекат...
Изгаря плачът от болка,
преди да се роди...
Присяда залъкът, ...
преди да потекат...
Изгаря плачът от болка,
преди да се роди...
Присяда залъкът, ...
568
Познаваш ли безсилието на думите
и силата на мълчанието,
вечността на мрака
и светлинната преходност?
Като вкаменена статуя спря изведнъж животът- ...
и силата на мълчанието,
вечността на мрака
и светлинната преходност?
Като вкаменена статуя спря изведнъж животът- ...
763
1
3
Заспиваш вечер като ангел,
уморен от дълъг път.
Полепнала е по крилете ти
от облачната пяна.
Усещам аромата на небе, ...
уморен от дълъг път.
Полепнала е по крилете ти
от облачната пяна.
Усещам аромата на небе, ...
588
1
Излизам по "болнична пижама"
до автобусната спирка
и виждам улицата - счупена на две
от нечии ранени ходила.
(Едва ли бяха моите.) ...
до автобусната спирка
и виждам улицата - счупена на две
от нечии ранени ходила.
(Едва ли бяха моите.) ...
567
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
