inakrein
245 резултата
Слънцето завърза своята мартеничка на разцъфналото дърво и затъркаля белите облаци като снежни топки по изсветлялото небе, за да отвори път на пролетта. Хората бавно изпълзяха от зимния сън на душите си и паркът изведнъж се напълни със смях.
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...
860
1
6
Разцъфналото ябълково дърво потрепваше от докосванията на пчелите. Отърсваше рошави цветчета и светлината се отразяваше в листата му. Като момиче то се оглеждаше в огледалото на облака и чакаше някой да му каже, че е красиво. Ала хората бързаха насам-натам, пчеличките се надпреварваха да правят мед ...
1898
6
14
В едно прекрасно царство живял справедлив цар. Грижел се за държавните дела всеотдайно и честно, работейки от сутрин до вечер за добруването на народа си. Страната му процъфтявала, за ужас на неговите врагове.
Събрали се тримата съседни царе на справедливия владетел и започнали да умуват как да го п ...
Събрали се тримата съседни царе на справедливия владетел и започнали да умуват как да го п ...
883
2
3
Те са били част от магията му още в древността. Без тях то не би било толкова пъстро, цветно и пълно с изненади. Жените ще бъдат съществена и важна част в пространството на творчеството както в близко, така и в далечно бъдеще. Това, което се е променило с течение на времето обаче, е ролята на нежния ...
877
1
2
Дойде ли месец март, малки и големи се закичват с мартенички за здраве, щастие и късмет, вярвайки, че разпукващият се за нов живот свят ще дари слънчева светлина на всяка душа. Улиците преливат от червено-бял разкош, търговците предлагат богат избор на минувачите.
Творците са хора като всички остана ...
Творците са хора като всички остана ...
789
1
8
Детството ми е пълно с шарени спомени, сладки и ароматни, усмихнати, ала и малко тъжни. Част от хората на онова светло време вече ги няма. Те живеят единствено в моята памет и обичта ми към тях. За да ги спася от забравата и да им дам слънце дори когато няма да ме има, се заех да разкажа за онези дн ...
1357
5
12
В един град, подобен на хиляди други в света, живееше богат търговец. Той имаше много злато, събрано в малки торбички от кожа. Мъжът обичаше да ги подрежда в различен ред. Това го развеселяваше и го караше да се чувства щастлив с часове.
След всяко преброяване човекът намяташе тъмна пелерина, слагаш ...
След всяко преброяване човекът намяташе тъмна пелерина, слагаш ...
1079
3
14
Студеното мъгливо утро завиваше деня с пухкави шалове мъгла и намусени облаци. Асфалтът проблясваше като полиран и превозните средства танцуваха утринен валс по спящите улици на града.
Бързах за автобуса, по-кисела от панер с лимони. Нямах билет, местата преди празника бяха изчерпани. Имах само един ...
Бързах за автобуса, по-кисела от панер с лимони. Нямах билет, местата преди празника бяха изчерпани. Имах само един ...
1167
18
-Сладка вечер, любов!
-Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш?
-Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп.
-А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами?
-В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят ...
-Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш?
-Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп.
-А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами?
-В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят ...
1236
5
12
Край морето, там, където цъфтят лилави, бели и жълти цветя от пролет до есен, живеел в края на селото беден рибар. На времето бил лошо дете, обиждал грозно майка си и се карал с баща си без причина.
Един ден те изчезнали. Останал сам, той трудно се справял с живота. По цял ден кърпел мрежите, остана ...
Един ден те изчезнали. Останал сам, той трудно се справял с живота. По цял ден кърпел мрежите, остана ...
1620
2
5
Много много отдавна, когато животните говорели езика на хората, между две планини, скрито зад непристъпни гори, имало едно Опако село с чудодеен кладенец. Там всичко било различно и на обратно. Мързеливите човеци позволили други същества да превземат домовете им. Таласъмките, вместо да правят пакост ...
1052
2
4
Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...
1001
12
Загърната в карамелената пелерина на вечерта, седях на балкона и вдъхвах нейното сладко ухание - на саксийни цветя, залязващо слънце и заспиващ ден. Опияняващата смес се разливаше в душата ми като вълните на Бяло море на разсъмване. Попивах това съкровище дълбоко в душата си, при всички други аромат ...
975
4
10
Брегът затвори очи, уморен от лятното слънце. Очакваше прохладната ласка на вечерта, когато небето щеше да се превърне в безкраен дансинг. Отново звездите и облаците щяха да танцуват, опиянени от цигулката на вечерния бриз.
Сякаш слят с него, до скалата стоеше изправен мъж. Гледаше жадно към хоризон ...
Сякаш слят с него, до скалата стоеше изправен мъж. Гледаше жадно към хоризон ...
978
10
Какво блаженство! Седяхме с пухкавата собственичка на „Делфините“ в синята таверна и говорехме за мистериозната кражба. В чашите си имахме коктейл, украсен с маслини, а пред себе си - известния специалитет на острова „пияна печена риба“ с подправки. Бъбрехме весело, когато към нас приближи сервитьор ...
795
1
4
Минавайки покрай полицейското управление, погледът ми привлече цивилен мъж в бяла риза и сив панталон. Не бе от местните. Сигурно го бяха извикали заради кражбата. Докато се разминавахме, погледите ни се пресякоха и той се вгледа в мен изненадано. Знаех, че с червената коса и наситено зелените си оч ...
898
1
6
Очите ми се впиваха в хълмчето до сушата. Щеше ли да бъде и тази година там? Щях ли най-после да разбера какво ми казва тя чрез своето мълчание?
Фериботът бавно и уморено спря. Сигурно му бе омръзнало по десет пъти на ден да пътува от острова до другия бряг и обратно. С недоволно скърцане се отърка ...
Фериботът бавно и уморено спря. Сигурно му бе омръзнало по десет пъти на ден да пътува от острова до другия бряг и обратно. С недоволно скърцане се отърка ...
1352
4
5
Глава 1 – Островът
Фериботът приближаваше бавно зеления остров. Чайките като почетен ескорт летяха от двете страни на плавателното средство и с удоволствие улавяха още във въздуха солети или парченца хляб, които им даваха пътниците щедро.
Явно нямаха скрупули относно вредните храни, защото с огромна ...
Фериботът приближаваше бавно зеления остров. Чайките като почетен ескорт летяха от двете страни на плавателното средство и с удоволствие улавяха още във въздуха солети или парченца хляб, които им даваха пътниците щедро.
Явно нямаха скрупули относно вредните храни, защото с огромна ...
1065
2
6
Работех като шивач в поделение на границата. Когато бях млад, беше много модерно да разиграваме ситуация „диверсант”. Така пробвахме кое куче надушва следите добре и кое не. Проверявахме и реакцията на обикновените хора в района, как ще се отнасят към чужденци. Често ме пускаха като диверсант да оби ...
996
6
Вечерният мрак сладостно пълнеше въздуха с аромат на липа. Огромното дърво потрепваше от милването на вятъра и се вслушваше в звуците от отворения прозорец отсреща.
Трети ден музикантът се мъчеше да напише песен и се разхождаше напред-назад из стаята, нервно драскаше нещо на нотния лист, после грабв ...
Трети ден музикантът се мъчеше да напише песен и се разхождаше напред-назад из стаята, нервно драскаше нещо на нотния лист, после грабв ...
1023
7
Той не помнеше кога бе роден, нито го интересуваше кога ще умре. Градината бе неговото парченце рай и всеки ден, по дванайсет часа поне, човекът превиваше гръб да почиства плевели, сади и полива всички цветя, храсти и тревички в градината.
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...
996
15
-Трябва да легне като сърце на дланта ти – тихо ми обясняваше баба. – Да усетиш неговата сила и топлина. Вече си голямо момиче – трябва да имаш свой камък за баня.
Тази традиция - щом детето стане девойка, майката или бабата да изберат заедно с нея камък за баня, бе неписан закон в моето село. Мигът ...
Тази традиция - щом детето стане девойка, майката или бабата да изберат заедно с нея камък за баня, бе неписан закон в моето село. Мигът ...
1480
4
Зеленото око на планината ме гледаше иронично. Тишината проникваше в дробовете ми като опасен дим. Бягството изглеждаше успешно. Ала само на пръв поглед. Спомените и усещането за срутване на всички лавини в душата ми носеха аромата на разруха, отчаяние и гняв. Към себе си - неудачника, малодушника, ...
1157
9
Тя не подозира, че е влюбена. -
Разрошва облаците с ангелско перо;
Празнува всяко утро като чудо,
отпива слънце и дарява рождество.
Полива с милост съхнещи сърца. ...
Разрошва облаците с ангелско перо;
Празнува всяко утро като чудо,
отпива слънце и дарява рождество.
Полива с милост съхнещи сърца. ...
923
8
Срещнах те преди Коледа. Елхите се въртяха като принцеси по витрините, окичени с човешките надежди и аз неусетно станах част от тяхната магия. За малко бях принцеса, светех цялата в слънчеви надежди, забравила, че празниците ще вършат в началото на януари и аз отново ще се превърна в обикновено моми ...
1318
16
Мъгла, сребриста и тънка – пяжина в нощта на душата. Гледах право в нея. Колкото повече се взирах, толкова повече заприличваше на момиче, обвито с воал. Срамежливо криеше лицето си, но ме викаше натам, дърпаше младата мъжка душа неудържимо, както невеста своя жених.
Северният руски град не бе от най ...
Северният руски град не бе от най ...
1313
8
Вятърът се усукваше около полите на младата жена, сякаш искаше да я спре. Пътят бе тъмен, каменист, с много завои, а светлина от хан не се виждаше. Магда обаче вървеше бавно и упорито, прегърнала до сърцето си стара дървена икона, останала от нейната баба. Точно до сърцето ú стоеше тя и пулсираше за ...
1201
11
Жените
в македонския ми род
не плачат.
Посрещат драконите
с вдигнато чело. ...
в македонския ми род
не плачат.
Посрещат драконите
с вдигнато чело. ...
1028
9
Бразилското пристанище като резенче портокал светна пред погледа ми в далечината. Усетих прилив на щастие, усмивката ми се изтегна като в хамак от единия край на лицето до другия. Представих си всичките екстри на сушата – хубави питиета, страстни бразилки и нощи, изпълнени с музика, танци и веселба. ...
1184
10
Между потока и алеята с диви сливи в горещия летен следобед спеше къщата с петуниите. Или може би само припичаше старите спомени в прегръдката на лятното слънце. Сънят бягаше от уморените мисли на старицата и се протягаше като дворна котка в аромата на диви петунии. Колкото красиво бе морето от бели ...
1358
12
Въздухът бе толкова горещ и гъст, че можеше да се отреже с нож. Кафенетата по пешеходната зона от двете страни на улицата преливаха с хора, пиещи с наслада студени коктейли и бира. Яворите разперваха клони като крила над човешките грешни души и дишаха лятото на големи глътки. Дори музиката в заведен ...
1700
7
Сама жена на плажа
Като старо любовно писмо
къса облаци
и ги хвърля на вятъра.
Пие лято на парещи глътки, ...
Като старо любовно писмо
къса облаци
и ги хвърля на вятъра.
Пие лято на парещи глътки, ...
1103
2
11
В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, внукът на дядо Георги, бе завършил медицината и си идваше доктор в тяхното село. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в пес ...
1668
18
Мечтите спят
във миглите на времето
и чакат
да разцъфне сутринта,
за да поемат ...
във миглите на времето
и чакат
да разцъфне сутринта,
за да поемат ...
776
6
Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лят ...
До една нива край извора лят ...
1502
7
Те нямаха букети на гробовете,
венци от скъпи траурни цветя.
Тържествени хвалебствени слова
не чете никой в памет на героите.
Закичени с медали от куршуми, ...
венци от скъпи траурни цветя.
Тържествени хвалебствени слова
не чете никой в памет на героите.
Закичени с медали от куршуми, ...
4692
11
*Разказът е отличен с Втора награда в Националния литературен конкурс, посветен на творчеството на Никола Вапцаров, град Благоевград – декември 2011г., в раздел Проза.
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...
1582
18
Баща ú удари по масата:
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...
1794
12
Зяпах през прозореца скучния пейзаж – редуващи се хълмове с ниски храсти, малки селски нивички с царевици – някои с изрязани стебла, други още жълти и сухи, като бойци на пост. Есента бе минала с голямата метла и полето бе покрито с довяни от различни посоки листа. Дърветата протягаха мързеливо клон ...
2335
21
Тази история се случи много отдавна, но както птиците прелитат морета да се върнат у дома, така и тя се върна да ме стопли и докаже, че Любовта е най-сладката вересия, която Господ дава на хората.
Бях малък, когато си отиде дядо Аристиди. Живееха в малка къща в стария Несебър с красивата баба Лила, ...
Бях малък, когато си отиде дядо Аристиди. Живееха в малка къща в стария Несебър с красивата баба Лила, ...
1638
1
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
