inakrein
256 резултата
Коледни целувки -1
В празничната
Свята нощ
за едничко
се моля – ...
В празничната
Свята нощ
за едничко
се моля – ...
636
Коледни целувки – 14 -Нежна Коледа
Сатенена вечер разплита коси изумруди.
Нежна Коледа милва съня с пеперуди.
Вятър свири навън и се чуди -
защо снежинките танцуват като луди? ...
Сатенена вечер разплита коси изумруди.
Нежна Коледа милва съня с пеперуди.
Вятър свири навън и се чуди -
защо снежинките танцуват като луди? ...
545
1
2
Сега е планина неразгадана –
копринена, но силна като камък.
Притихнала магически, прекрасна –
душата ѝ да видиш е опасно.
Жената планина е самодива – ...
копринена, но силна като камък.
Притихнала магически, прекрасна –
душата ѝ да видиш е опасно.
Жената планина е самодива – ...
249
4
2
27. Прах по дланта
Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:
— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!
Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:
— Тя ми шептеше така. ...
Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:
— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!
Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:
— Тя ми шептеше така. ...
332
1
3
20. Топла самота
Самотата е топла, когато мисля за теб. Кадифена, скрила слънце в гънките на спомена. Далечна и тиха като отдавна отминала буря. Самотата е нежна, когато си спомням за теб. И тъгата е топла. Защото не съм те забравила – като красив летен ден.
Искам да постоя още малко в магичната люл ...
Самотата е топла, когато мисля за теб. Кадифена, скрила слънце в гънките на спомена. Далечна и тиха като отдавна отминала буря. Самотата е нежна, когато си спомням за теб. И тъгата е топла. Защото не съм те забравила – като красив летен ден.
Искам да постоя още малко в магичната люл ...
268
19. Прегръдка
Тази нощ вятърът заспа в клоните на самотното дърво на баира. Цяла нощ го прегръща - до сутринта. Целуна клоните му нежно и тръгна да обикаля света. А дървото остана да чака. Попита облаците и птиците кога ще се върне вятърът, за да го стопли нежно с прегръдка. Но те нищо не му отговор ...
Тази нощ вятърът заспа в клоните на самотното дърво на баира. Цяла нощ го прегръща - до сутринта. Целуна клоните му нежно и тръгна да обикаля света. А дървото остана да чака. Попита облаците и птиците кога ще се върне вятърът, за да го стопли нежно с прегръдка. Но те нищо не му отговор ...
288
16. Нежност
Пеперудата целува нежно цветето. И отлита, за да целуне друго. Да му подари секунда нежност. Без думи. С топло ефирно докосване. За да се усмихне душата му. За да усмихне деня. За да усмихне в светлина още някого.
Пеперудата целува листата на малкия храст нежно. И после рокличката на дет ...
Пеперудата целува нежно цветето. И отлита, за да целуне друго. Да му подари секунда нежност. Без думи. С топло ефирно докосване. За да се усмихне душата му. За да усмихне деня. За да усмихне в светлина още някого.
Пеперудата целува листата на малкия храст нежно. И после рокличката на дет ...
298
15. Домът на сърцето
Ръцете ти са топли, кожата докосва моята като крилата на пеперуда – нежно и бавно. Сякаш строиш замък от нежност с всяка ласка, с всяко плавно и бавно движение. Линиите на прегръдките сплитат дом от нежност за моето малко сърце. Дом светлина. Дом топлина. Дом възкресение за душа ...
Ръцете ти са топли, кожата докосва моята като крилата на пеперуда – нежно и бавно. Сякаш строиш замък от нежност с всяка ласка, с всяко плавно и бавно движение. Линиите на прегръдките сплитат дом от нежност за моето малко сърце. Дом светлина. Дом топлина. Дом възкресение за душа ...
692
14. Смирение
Седя пред гроба на баба, на колене върху топлия от слънцето мрамор. Някъде в клоните на дърветата пее птица. А слънцето ме гали с лъчи, промушвайки се между рошавите клони над паметника. Вдигам глава. Небето е близо, светлосиньо и спокойно. Тишината танцува между гробовете на пръсти кат ...
Седя пред гроба на баба, на колене върху топлия от слънцето мрамор. Някъде в клоните на дърветата пее птица. А слънцето ме гали с лъчи, промушвайки се между рошавите клони над паметника. Вдигам глава. Небето е близо, светлосиньо и спокойно. Тишината танцува между гробовете на пръсти кат ...
291
13. Благословена
Благословена самота, изплетена от спомени и мисли. Благословена тишина в душата ми, когато болката се върне неповикана. Благословена силна обич, когато трябва да реша посоката, в която да поеме душата ми след поредната изгубена битка.
— Не! – душата ми отказва да заплаче.
Благослове ...
Благословена самота, изплетена от спомени и мисли. Благословена тишина в душата ми, когато болката се върне неповикана. Благословена силна обич, когато трябва да реша посоката, в която да поеме душата ми след поредната изгубена битка.
— Не! – душата ми отказва да заплаче.
Благослове ...
291
12. Целувка
Не зная дали сънувам, или съм будна. Усещам топъл ефирен допир до устните си, а съм сама. Въздухът ухае на нежен спомен, времето се протяга като коте между листата на цветята. Минутите са притихнали в слънчевата усмивка на времето. Спя или не спя, не зная. Душата ми плува между миналото ...
Не зная дали сънувам, или съм будна. Усещам топъл ефирен допир до устните си, а съм сама. Въздухът ухае на нежен спомен, времето се протяга като коте между листата на цветята. Минутите са притихнали в слънчевата усмивка на времето. Спя или не спя, не зная. Душата ми плува между миналото ...
281
4
10. Сладко от усмивки
Баба вари сладко на двора. В голямата калайдисана тава с дръжки - върху огнището от големи почернели камъни. В огъня пукат като нежна музика пръчки от изрязани през пролетта лозички и хранят огъня с шепот. Баба много внимава да не усили прекалено силата на пламъка, сладкото тря ...
Баба вари сладко на двора. В голямата калайдисана тава с дръжки - върху огнището от големи почернели камъни. В огъня пукат като нежна музика пръчки от изрязани през пролетта лозички и хранят огъня с шепот. Баба много внимава да не усили прекалено силата на пламъка, сладкото тря ...
688
1
3
28. Милост
Влизам в църквата. Паля свещи за живите и мъртвите с обич. Постоявам за малко пред иконите, но си тръгвам смутено. На едната маса има помен на млада жена. Излизам бързо, да не помислят, че искам да ми дадат и на мен раздавинки.
Лицето от на фотографията е мила, но тъжна красавица. Пред не ...
Влизам в църквата. Паля свещи за живите и мъртвите с обич. Постоявам за малко пред иконите, но си тръгвам смутено. На едната маса има помен на млада жена. Излизам бързо, да не помислят, че искам да ми дадат и на мен раздавинки.
Лицето от на фотографията е мила, но тъжна красавица. Пред не ...
299
Родилка
Небесните дантели се разплитат
с воали бели – ангелски крила
над планината. Искат да я скрият
от хорските очи като жена, ...
Небесните дантели се разплитат
с воали бели – ангелски крила
над планината. Искат да я скрият
от хорските очи като жена, ...
252
1
3
Ручеят говори с шепот тих,
припомняйки далечната ми обич,
която дълго мислех, че убих -
сред миналото скрих, но не зарових.
Спомени светулки долетяха, ...
припомняйки далечната ми обич,
която дълго мислех, че убих -
сред миналото скрих, но не зарових.
Спомени светулки долетяха, ...
207
Пробуждане
Душата плува сред зеленото море,
пречистена от горски аромати;
Свободна като ангелско перце
танцува с ветрове крилати. ...
Душата плува сред зеленото море,
пречистена от горски аромати;
Свободна като ангелско перце
танцува с ветрове крилати. ...
221
1
5
11. Пътуване във времето
Обичам да сънувам хора, които съм обичала и още обичам, а съм разделена от тях чрез времето. Сънят като мост между вечността и душата ми разписва всяка вечер визата ми за поредно пътуване. Очаквам с нетърпение всяка дестинация, независимо къде ще ме отведе – в детството, мла ...
Обичам да сънувам хора, които съм обичала и още обичам, а съм разделена от тях чрез времето. Сънят като мост между вечността и душата ми разписва всяка вечер визата ми за поредно пътуване. Очаквам с нетърпение всяка дестинация, независимо къде ще ме отведе – в детството, мла ...
272
9. Облаци над водата
Водата разплита косите си и къпе очи в утрото. Облаците се оглеждат в нея като душите на ангели и я молят за прегръдка - поне за миг. Водата затваря очи, скрива се в перата на облаците и заспива в прегръдките на зениците им като дете в люлка.
— Може ли да те прегърнем нежно – пи ...
Водата разплита косите си и къпе очи в утрото. Облаците се оглеждат в нея като душите на ангели и я молят за прегръдка - поне за миг. Водата затваря очи, скрива се в перата на облаците и заспива в прегръдките на зениците им като дете в люлка.
— Може ли да те прегърнем нежно – пи ...
333
Липата златокоса се разплака,
сълзи кристали по земята заваляха.
Южняка чакаше с надежда плаха –
сълзите перли ветровете разпиляха
над къщите. Дърветата смутени ...
сълзи кристали по земята заваляха.
Южняка чакаше с надежда плаха –
сълзите перли ветровете разпиляха
над къщите. Дърветата смутени ...
336
1
4
Вечерна мисъл
Планината разплита кадифени коси и прегръща градчето като майка свое любимо дете. Мисълта ми свива криле и се сгушва в гнездото на спомена. Хубаво ѝ е да стои там. Споменът е топъл, като чаша чай в зимната привечер. Топлина се разстила глътка по глътка в душата ми и тя засиява като све ...
Планината разплита кадифени коси и прегръща градчето като майка свое любимо дете. Мисълта ми свива криле и се сгушва в гнездото на спомена. Хубаво ѝ е да стои там. Споменът е топъл, като чаша чай в зимната привечер. Топлина се разстила глътка по глътка в душата ми и тя засиява като све ...
358
Стоя между живота и смъртта,
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.
Полето бойно – тъмно като в рог. ...
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.
Полето бойно – тъмно като в рог. ...
363
5
Глава 20. – Исихия
(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпр ...
(зимата на 2023 г.)
Тая проклета писателка нито описа сватбата на Монката и Мария, нито надпиването на цялото село по случай празника (без малките деца). Като че има по-важни неща за описване. Сега половината от тия, дето четат, цъкат с езици и си блъскат главите със световни въпр ...
567
3
5
Глава 19. – Проклятие, благословия и мория
( пролетта и лятото на 2022 г. – зимата и пролетта на 2023 г.)
Няколко дни докторът беше между живота и смъртта. КОВИД за втори път се опитваше да отнеме живота му. Третата мория стоеше неотлъчно до него, страхувайки се да не го изгуби. Междувременно бащата ...
( пролетта и лятото на 2022 г. – зимата и пролетта на 2023 г.)
Няколко дни докторът беше между живота и смъртта. КОВИД за втори път се опитваше да отнеме живота му. Третата мория стоеше неотлъчно до него, страхувайки се да не го изгуби. Междувременно бащата ...
743
1
4
Лятото е моето вдъхновение. Особено вечер. Особено край брега на морето. Особено на онези мостове навътре в сърцето на морската гръд, които вечно забравям как се наричат. Това сега няма значение, защото имам уговорена среща с вятъра.
— Още мъничко – нашепвам си нетърпеливо и поглеждам жадно небето.
...
— Още мъничко – нашепвам си нетърпеливо и поглеждам жадно небето.
...
327
3
5
Глава 18. – Сърце на кръст
(зимата на 2022 г.)
„Да имаш много сърца, та да си оставиш едно за днес, едно за утре, едно за след десет години. Или да го сложиш в лед, да не изгори. Ама не може. Така са решили. Времето ли, Съдбата ли, трите проклети мории ли, кой да ти каже?“ Така умуваше Монката, седн ...
(зимата на 2022 г.)
„Да имаш много сърца, та да си оставиш едно за днес, едно за утре, едно за след десет години. Или да го сложиш в лед, да не изгори. Ама не може. Така са решили. Времето ли, Съдбата ли, трите проклети мории ли, кой да ти каже?“ Така умуваше Монката, седн ...
491
1
3
Глава 17. – Между два огъня
(есента на 2021г.)
Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките ...
(есента на 2021г.)
Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките ...
512
3
6
Глава 16. – Дуел
(лятото на 2021 г.)
Лятото на 2021 година беше малко по-спокойно от пролетта. Сякаш вирусът се бе укротил временно. Монката продаде бързо и двата апартамента в София. С парите от тях, картините, монетите и онова, което имаше в банковите сметки на Бенев, успя да се пребори с цялата б ...
(лятото на 2021 г.)
Лятото на 2021 година беше малко по-спокойно от пролетта. Сякаш вирусът се бе укротил временно. Монката продаде бързо и двата апартамента в София. С парите от тях, картините, монетите и онова, което имаше в банковите сметки на Бенев, успя да се пребори с цялата б ...
537
2
5
Глава 15. – Доктор или милиони
(декември 2020 г. – януари 2021г.)
Измина почти година от операцията на Барие. Още на следващата сутрин след оперирането на момичето стана ясно за кого бе дошла Черната мория. Бенев бе получил инсулт в дома си. Открили го бяха след няколко дни, когато не се бе явил на ...
(декември 2020 г. – януари 2021г.)
Измина почти година от операцията на Барие. Още на следващата сутрин след оперирането на момичето стана ясно за кого бе дошла Черната мория. Бенев бе получил инсулт в дома си. Открили го бяха след няколко дни, когато не се бе явил на ...
520
2
4
889
2
3
Глава 14. – Сол и мед
(януари 2020 г.)
Месецът измина по-бързо, отколкото Монката предполагаше. Между операциите, тревогите за Барие и неприятностите в отделението, младият лекар почти бе забравил себе си. Намалелият обем на тумора при момичето бе очевиден и с просто око. Исландският препарат бе нап ...
(януари 2020 г.)
Месецът измина по-бързо, отколкото Монката предполагаше. Между операциите, тревогите за Барие и неприятностите в отделението, младият лекар почти бе забравил себе си. Намалелият обем на тумора при момичето бе очевиден и с просто око. Исландският препарат бе нап ...
630
3
5
Глава 13. – Слънце зад облака
(декември 2019 г. – януари 2020 г.)
Доктор Арсов глътна хапчето с вода. Главата го цепеше от недоспиване, напрежение и отчаяние. Декември му носеше хубави и лоши дни. Не му харесваше как Барие се променяше с всеки изминал ден. Тревожеха го новините от Ухан, Китай. В кли ...
(декември 2019 г. – януари 2020 г.)
Доктор Арсов глътна хапчето с вода. Главата го цепеше от недоспиване, напрежение и отчаяние. Декември му носеше хубави и лоши дни. Не му харесваше как Барие се променяше с всеки изминал ден. Тревожеха го новините от Ухан, Китай. В кли ...
491
2
4
Глава 12. – Три мории и капан
(декември 2019 г.)
Денят бързаше, препускайки с бясна скорост между отчаянието и надеждата. Арсов спореше с професори – никой не поемаше отговорност по случая, докато не излезе скенера. Сърцето му се стягаше в лоши предчувствия, но не смееше да покаже и най-малка тревог ...
(декември 2019 г.)
Денят бързаше, препускайки с бясна скорост между отчаянието и надеждата. Арсов спореше с професори – никой не поемаше отговорност по случая, докато не излезе скенера. Сърцето му се стягаше в лоши предчувствия, но не смееше да покаже и най-малка тревог ...
480
2
4
(ноември – декември 2019 г.)
Сутринта безгрижно измете мрака от селските улици и слънцето най-нахално изгря. В събуждането на младия доктор, поспал само час, се включиха всички земни и неземни обитатели на къщата. Таласъмът му теглеше ушите, Бялата мория се опитваше да отвори клепачите му, а Кольо Б ...
Сутринта безгрижно измете мрака от селските улици и слънцето най-нахално изгря. В събуждането на младия доктор, поспал само час, се включиха всички земни и неземни обитатели на къщата. Таласъмът му теглеше ушите, Бялата мория се опитваше да отвори клепачите му, а Кольо Б ...
469
1
2
Тъкмо Док се беше унесъл, когато викове от улицата го стреснаха. Почти замаян, дочу вик, който го поля със студена вода. Скочи като пехотинец при бойна тревога.
– Вдовицата закла Денко! Докторе, ставай! – удряше по вратата бай Танас.
За няколко минути Емануил беше готов. Грабна спешната чанта и изск ...
– Вдовицата закла Денко! Докторе, ставай! – удряше по вратата бай Танас.
За няколко минути Емануил беше готов. Грабна спешната чанта и изск ...
499
4
"Третата мория", глава 9. - "Барие" - Втора част
И без да бе казал Благия, личеше, че възрастната жена му е дъщеря. Имаше неговите очи и същите устни. Съпругът до нея стоеше като на тръни, готов да убие за чедото си, но и да я удуши, ако се окажеше, че има вина за здравословния проблем.
– Трябва да ...
И без да бе казал Благия, личеше, че възрастната жена му е дъщеря. Имаше неговите очи и същите устни. Съпругът до нея стоеше като на тръни, готов да убие за чедото си, но и да я удуши, ако се окажеше, че има вина за здравословния проблем.
– Трябва да ...
420
1
4
Късната есен се втурна презглава в селото. На Монката му пушеше главата като заводски комин от напрежение – ще бъде ли допуснат до двата конкурса в елитните столични болници, или не. Тъмна Индия бе и областта на сърдечните му трепети, които умишлено държеше изкъсо, или само си мислеше, че е така – з ...
465
1
2
"Третата мория", глава 8. – Приятели и съперници (Втора част)
До вечерта в кабинета беше спокойно. Минаха няколко баби с внучета, един гостенин с високо кръвно – виното и свинските пръжки на никого не прощават, но нищо особено. Дори имаше време следобед да прерови страниците на най-елитните частни б ...
До вечерта в кабинета беше спокойно. Минаха няколко баби с внучета, един гостенин с високо кръвно – виното и свинските пръжки на никого не прощават, но нищо особено. Дори имаше време следобед да прерови страниците на най-елитните частни б ...
510
1
6
(късната есен на 2019 г.)
И тази поредна сутрин докторът се събуди с ужасно главоболие. Облече се с нежелание, чудейки се как дрехите винаги са пред ръката му, като в стаята всичко е с главата надолу. Таласъмът Герчо доволно се подсмихваше на неговите чуденки и ловко подхвърляше чорапи, панталон, ри ...
И тази поредна сутрин докторът се събуди с ужасно главоболие. Облече се с нежелание, чудейки се как дрехите винаги са пред ръката му, като в стаята всичко е с главата надолу. Таласъмът Герчо доволно се подсмихваше на неговите чуденки и ловко подхвърляше чорапи, панталон, ри ...
472
2
Агне за празника - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
Идваше Гергьовден. За първи път у дома нямаше да има курбан. Майка ми беше болна, а баща ми се запиля на гурбет. Бях на шестнайсет и се чудех как ще посрещнем празника, защото се казвах Георги – светецът ми беше закрилник. Трудех се неуморно, но нямах ...
Идваше Гергьовден. За първи път у дома нямаше да има курбан. Майка ми беше болна, а баща ми се запиля на гурбет. Бях на шестнайсет и се чудех как ще посрещнем празника, защото се казвах Георги – светецът ми беше закрилник. Трудех се неуморно, но нямах ...
792
1
4
"Третата мория", глава 7. – Боклуците (Втора част)
Черната мория идваше тук само когато нямаше никакъв избор. Както сега. Тя имаше милост към слабите и отхвърлени старци, за разлика от децата им, които бяха сменили сърцата си с камъни. Облаците се сгъстяваха бързо.
Още в коридора се чуваха истерични ...
Черната мория идваше тук само когато нямаше никакъв избор. Както сега. Тя имаше милост към слабите и отхвърлени старци, за разлика от децата им, които бяха сменили сърцата си с камъни. Облаците се сгъстяваха бързо.
Още в коридора се чуваха истерични ...
466
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
