Любо (Любен Стефанов) - Произведения

КРЪГЪТ

КРЪГЪТ
Това разбрах от сянката на бряста,
когото слънцето сушеше със лъчи.
Тревата то бе лакомо опасло
край каменния знак, останал да стърчи. ...

Любо

Поезия

2007-05-23T16:09:59+03:00 760

БАР "ЗАБРАВА"

БАР" ЗАБРАВА"
И музика, в която думите се давят.
С тютюнев плащ загърнат, взорът се надява
да стигне, най-подир, до масите отсреща.
А там - уиски, водка и смеха на грешник... ...

Любо

Поезия

2007-05-22T10:52:59+03:00 808 1 7

УЛИЧНО МОМИЧЕ

УЛИЧНО МОМИЧЕ
Край нея ти минаваш неусетно.
В безликата тълпа ще я познаеш.
На млада плът дъхът ухае
в това дете - без свое детство. ...

Любо

Поезия

2007-05-22T10:51:30+03:00 827 9

Политикът

ПОЛИТИКЪТ
Коктейл от бляскави тиради
звънти като вино във чаши.
Тълпата пие със наслада -
надеждата и с нея плаща. ...

Любо

Поезия

2007-05-22T10:50:46+03:00 665 3

ЛЕТЕЖ

ЛЕТЕЖ
Живееш с трохите и както врабчето -
ликуваш над малкото зрънце късмет,
повярвал че някъде, в дните напред -
ще вкусиш плода на златисти дръвчета. ...

Любо

Поезия

2007-05-21T12:57:27+03:00 813 1

КОПНЕЖ

КОПНЕЖ
Камбанен звън отекна и потъна
в душата ми с изгарящия плам.
И ехото стопи се сякаш свян,
нетраен като изгрев в утрин сънна. ...

Любо

Поезия

2007-05-21T12:55:54+03:00 659 4

СКОКЪТ

СКОКЪТ
Прибоят гърми. Изправя косата
безумният полет на синята хлад.
Вълните връхлитат глава да склонят
на земната гръд в прегръдката свята. ...

Любо

Поезия

2007-05-21T12:55:29+03:00 621 2

КАРМА

КАРМА
Светкавици раздират небесата,
сподирени от тътен на гърмеж.
А как опива този полъх свеж
наситен на озона с аромата. ...

Любо

Поезия

2007-05-18T09:29:17+03:00 720 4

ЗРЕНИЕ

ЗРЕНИЕ
Следи, отдавна заличени - спомен
в отминалия вятър, нейде спрял...
И ти, от тичането уморен, заспал,
се мяташ в сън на скитник неспокоен. ...

Любо

Поезия

2007-05-18T09:26:36+03:00 730 8

ОТКРОВЕНИЕ

Защото и насън към теб вървя,
се питам и не знам какво си.
Дали, видение, когато спя -
послания неясни носиш?
Или реалност плаха с кръв и плът, ...

Любо

Поезия

2007-05-18T09:26:02+03:00 763 5

ЦИРК

ЦИРК
На манежа дресьорът с камшик
и желязната пръчка в ръка,
настойчиво подканва със вик -
да премине лъвът през кръга. ...

Любо

Поезия

2007-05-17T09:46:33+03:00 695 2

СПЕКТАКЪЛЪТ

СПЕКТАКЪЛЪТ
Завесата е спусната, а ние
очакваме докрай да се разтвори.
Шушукаме, безсилни да се скрием
в салона, пълен с уморени хора. ...

Любо

Поезия

2007-05-17T09:43:32+03:00 667 1

БЕЗМЪЛВИЕ

Бих казал думите, които онемели -
растат като дървета някъде във мене.
И в сянката им вечно неспокойно-бледа,
предчувствия таят се - изтънчено-свирепи...
Завързвал ли е някой ръцете на съдбата?! ...

Любо

Поезия

2007-05-17T09:37:06+03:00 763 4

ЗАД ВРАТАТА

ЗАД ВРАТАТА
Все още бях щастливецът, застанал
пред скромната ключалка на вратата.
Поглеждайки през нея, преминавах
не в стая, а в пространство непознато. ...

Любо

Поезия

2007-05-16T10:27:02+03:00 789 11

Зима

ЗИМА
А колко много сняг е навалял! -
в нощта, която вихърът отнесе.
И вече знам - неотразимо-бял -
покоят в мене с нежен полъх влезе. ...

Любо

Поезия

2007-05-16T10:25:05+03:00 722 8

Есен

ЕСЕН
А зимата ще дойде скоро.
Линеят дните избледнели.
И мислите ми от умора -
притихват в мен като недели. ...

Любо

Поезия

2007-05-16T10:24:31+03:00 817 9

Болница

БОЛНИЦА
И виждаш се над себе си надвесен
с изострената до безумство мисъл.
Докосваш миговете неизвестни
с безсънните последици на риска. ...

Любо

Поезия

2007-05-15T12:40:56+03:00 1.6K 8

Отклонение

ОТКЛОНЕНИЕ
Изкачвам билото на свод огрян,
от изгрева наивен на мечтите
и дрезгав залез, неусетно спрял -
в очи, погълнали без страх лъчите. ...

Любо

Поезия

2007-05-15T12:37:56+03:00 742 10

Пътник

ПЪТНИК
В памет на дядо.
Житейски път - пресъхнал горски ручей.
Встрани отхвръкнал, въгленът догаря.
Ръждясва бравата, която с ключа ...

Любо

Поезия

2007-05-15T12:36:31+03:00 819 12

Търг

ТЪРГ
И като Бог след мъките възкръснал,
по пътя си назад дори да срещнеш
онези, дето сочеха те с пръсти,
не ще ги назовеш със думи грешни. ...

Любо

Поезия

2007-05-14T09:55:44+03:00 732 2

Кафезът

КАФЕЗЪТ
На мътния екран вечерна здрачина,
кафезът стъклен с двете бели мишки
е сякаш изтърваната въздишка -
застинала на лентата от тишина... ...

Любо

Поезия

2007-05-14T09:54:45+03:00 661 2

Сянката

СЯНКАТА
Гирляндите приканват да се слеем
с шума на празничните чувства.
А вътре - като пропаст в мрака зее
душевното пространство пусто. ...

Любо

Поезия

2007-05-14T09:53:17+03:00 1.7K 5

Корабът

КОРАБЪТ
Вода, ветрове, а оглозган от тях
е корабът - скъсал отдавна платната.
И плюя от борда, до смърт отмалял,
горчивия вкус на солта и мечтата. ...

Любо

Поезия

2007-05-11T09:35:15+03:00 795 7

Ездачи на страха

ЕЗДАЧИ НА СТРАХА
Такава нощ и в сънищата се не ражда.
Душите ни, мечтаещи за Рая,
се лутаха самотни, без да знаят,
че в този сън измамата стои на стража. ...

Любо

Поезия

2007-05-11T09:32:37+03:00 656 3

Бягството

БЯГСТВОТО
И пих от този извор, докато слънцето залезе.
Разбрах тогава - часът на скитника удари.
Не казвам колко съм вървял и беше ли ми лесно,
за болния нощта е истински подарък. ...

Любо

Поезия

2007-05-11T09:29:21+03:00 761 4

Бряг

БРЯГ
Изправен на този бряг всевечен,
на здравата опора крайното стъпало,
се питам сам: "Колко е далече
до хоризонта, слизащ в тишината вяла". ...

Любо

Поезия

2007-05-10T14:57:56+03:00 824 2

Реката

РЕКАТА
Реката отдавна ме чака, тръпнеща лудо -
навън да изтича от старото, тясно корито.
В искрящата хлад се оглеждат и мудно
отмятат виснали клони върбите. ...

Любо

Поезия

2007-05-10T14:52:38+03:00 668 4

Местожителство

МЕСТОЖИТЕЛСТВО
Живея в бетонното гето, където
покоят е вечно далечен мираж
и редом с тревата, родена в полето,
израства пълзящия дървен кофраж. ...

Любо

Поезия

2007-05-10T14:18:59+03:00 819 7

Среща

СРЕЩА
И ни следа от бурята, която с гняв разпръсна
стадата от звезди - високо, за да светят
през нощите, когато мислите за път възкръсват,
а морните тела се мятат в пот облени. ...

Любо

Поезия

2007-05-09T10:46:16+03:00 722 7

Островът

ОСТРОВЪТ
И трябва да си сам на този остров -
към който си пътувал цяла вечност.
Прибоят да те хули с думи остри.
За смях да ставаш на звездите вечер. ...

Любо

Поезия

2007-05-09T10:45:10+03:00 763 7

Блудният Син

БЛУДНИЯТ СИН
Приспиваше ни умореният зов на щурците.
И се хвърляхме в обятията на щедрите сънища.
Къде сте, обикновени селски вечери? Спите
като сломените от дългото чакане пътища. ...

Любо

Поезия

2007-05-09T10:44:14+03:00 725 3

Стърнище

СТЪРНИЩЕ
Ще бликне есента - като жарава разпиляна
на рой изгасващи зрънца от духналия вятър.
Обезглавените стъбла ще лягат в изорани
от тежък плуг бразди. И нощите над тях ще падат. ...

Любо

Поезия

2007-05-08T11:09:11+03:00 685 2

Местен Човек

МЕСТЕН ЧОВЕК
Той е там - навсякъде. И е просто обидно,
когато минаваш край него и с крачки солидни
в неизвестното хлътваш без глухото "здрасти" -
като замрелите в мрака, разтърсили някого, страсти. ...

Любо

Поезия

2007-05-08T10:56:54+03:00 622 2

Резонанс

РЕЗОНАНС
Звъняха някога така камбаните на радостта ни.
Тъй както лудо в утринта гласът на изгрева се носи.
И с толкоз удари на плам, разтърсвали гръдта ни,
трептяхме като медузи в океана от въпроси. ...

Любо

Поезия

2007-05-08T10:54:03+03:00 698 2

Урокът

УРОКЪТ
Все още нямах ясната представа,
когато тръгвах от съмнения към дело,
дали предимство някакво ми дава
тревожно сграбчилата ме отвътре смелост. ...

Любо

Поезия

2007-05-07T10:25:11+03:00 799 5

Митница

МИТНИЦА
Не чувствата се декларират на хартия,
а вещите, скътани в куфари и чанти.
Ала не можеш ли умело да ги криеш -
на показ ги изваждаш с пръсти непохватни. ...

Любо

Поезия

2007-05-07T10:23:10+03:00 726 3

Бариерата

БАРИЕРАТА
Оттатък бариерата отново пътя -
в избраната от нас посока продължава.
А ние сме отсам и с погледите мътни
се взираме за влака, който закъснява. ...

Любо

Поезия

2007-05-07T10:22:02+03:00 645 1

Раздвоение

РАЗДВОЕНИЕ
Отново тръгваш след съня недосънуван
от звездните пътеки към житейските плесници.
И иска ти се - във съня си да си буден
и да е сън тревогата във парещи зеници. ...

Любо

Поезия

2007-05-04T09:24:07+03:00 723 3

МЪЛЧАЛИВИЯТ КОННИК

МЪЛЧАЛИВИЯТ КОННИК
И той като всеки е крачил изправен -
към звуците неми на трепетна песен.
На лятото ставал е в утрото ранно.
И дъх е стаявал над цвете надвесен. ...

Любо

Поезия

2007-05-04T09:22:59+03:00 1K 7

Махалото

МАХАЛОТО
От там светът изглежда празнично-далечен -
в представата безумна на беглеца вечен.
Над всичко извисено махалото игриво -
със всеки следващ ход предишния изтрива. ...

Любо

Поезия

2007-05-04T09:20:40+03:00 691 2