M1234567891
492 резултата
Никой не знае, че в нощите страдам,
само ти си, душа, мой приятел и брат.
Ти усещаш сълзите - по лицето ми падат,
и си винаги с мене, щом всички заспят.
Само ти чуваш стъпките леки на вятъра, ...
само ти си, душа, мой приятел и брат.
Ти усещаш сълзите - по лицето ми падат,
и си винаги с мене, щом всички заспят.
Само ти чуваш стъпките леки на вятъра, ...
1072
6
17
Семейството на Мария и това лято решиха, да отидат на ранчото, което се намираше на няколко километра извън града, в близост да млада борова горичка. Пристигнаха след обед. Разтовариха малко багаж. Обикновено носеха храна и дрехи за няколко дни. Запалиха камината и в стаята се разнесе аромат на боро ...
1561
6
21
Навън е мрачно и вали,
а капки от сърцето ми извират.
Преваля времето, върви,
годините ми вече са унили.
Тежат от болки и мечти ...
а капки от сърцето ми извират.
Преваля времето, върви,
годините ми вече са унили.
Тежат от болки и мечти ...
1300
8
27
Зад хоризонта слънцето се скри
и усмири лъчите си горещи.
В препускане на гаснещи звезди,
като разплакани църковни свещи.
И в миг небето с гръм ще се взриви ...
и усмири лъчите си горещи.
В препускане на гаснещи звезди,
като разплакани църковни свещи.
И в миг небето с гръм ще се взриви ...
943
8
31
Изпусках постоянно ранни влакове,
край мене профучаха без да спират.
Стоях сама, подобно полски макове,
за късните не пазех вече сили.
В последния вагон видях надеждите, ...
край мене профучаха без да спират.
Стоях сама, подобно полски макове,
за късните не пазех вече сили.
В последния вагон видях надеждите, ...
1967
12
45
Възкачи се баба Пенка,
на трикракото столче,
и същинска манекенка,
малкото павурче* взе.
Ала нещеш ли в тъмнината, ...
на трикракото столче,
и същинска манекенка,
малкото павурче* взе.
Ала нещеш ли в тъмнината, ...
1534
5
22
Баба Меца бе решила,
зеленчуци вече задушила,
да сготви хубава чорбица,
храна за горските душици.
Още с първите петли, ...
зеленчуци вече задушила,
да сготви хубава чорбица,
храна за горските душици.
Още с първите петли, ...
1402
8
27
Мислено със тебе разговарям,
а сънят ми бяга от очите.
Търся те, прозореца отварям,
в шепота възвишен на звездите.
Болката в съня виси на косъм, ...
а сънят ми бяга от очите.
Търся те, прозореца отварям,
в шепота възвишен на звездите.
Болката в съня виси на косъм, ...
629
5
20
Аз съм звучащата песен, която
открадна в сърцето ти всички слова,
и отеква в тревожния шепот на ятото,
спряло за отдих в отвесна скала.
В поточето бистро наднича луната, ...
открадна в сърцето ти всички слова,
и отеква в тревожния шепот на ятото,
спряло за отдих в отвесна скала.
В поточето бистро наднича луната, ...
1300
10
25
Небето се спусна над родната къща,
открехнат остана прозореца стар,
от счупена стомна се спомен завръща,
посипал във пръски дувара възстар.
На баба силуетът пристъпва на пръсти, ...
открехнат остана прозореца стар,
от счупена стомна се спомен завръща,
посипал във пръски дувара възстар.
На баба силуетът пристъпва на пръсти, ...
1099
12
22
Пак нощ е, не мигат звездици в небето,
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...
1170
11
38
Някой глухо почука, помоли да влезе,
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...
1522
9
28
Колко е хубаво да бъдеш жена,
вечно усмихната на ръба на вълната,
да се държиш изправена в слабостта,
да гледаш в очите с усмивка децата.
Усмивката понякога става неестествена, ...
вечно усмихната на ръба на вълната,
да се държиш изправена в слабостта,
да гледаш в очите с усмивка децата.
Усмивката понякога става неестествена, ...
897
6
12
Виждам сребърните струни на нощта,
как разкъсват на части тишината,
а денят от слънцето лъчи събра
и ми посочи път към свободата.
Тя душата ми напълни със утеха, ...
как разкъсват на части тишината,
а денят от слънцето лъчи събра
и ми посочи път към свободата.
Тя душата ми напълни със утеха, ...
1795
7
31
Изгубва се слънцето в хребета тъмен,
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират, ...
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират, ...
968
10
29
Повиках те с гласа на морска чайка,
погалих те с южняка на нощта,
по летен бриз от старата скамейка,
изпратих ти от мойта самота.
Развълнувано морето се протегна, ...
погалих те с южняка на нощта,
по летен бриз от старата скамейка,
изпратих ти от мойта самота.
Развълнувано морето се протегна, ...
780
7
17
Вечерта притвори мъгляви очи
и увисна на залез запален,
по устните ми сочна влага изби,
щом цветна, есента ще ме гали.
Щом се спуснат в очите дъждове ...
и увисна на залез запален,
по устните ми сочна влага изби,
щом цветна, есента ще ме гали.
Щом се спуснат в очите дъждове ...
746
6
22
В прозореца надничаше гората
с прокапал между клоните прашец,
отрано беше позлатил листата,
подухвани от вятъра - беглец.
И както устни -прекипяло вино, ...
с прокапал между клоните прашец,
отрано беше позлатил листата,
подухвани от вятъра - беглец.
И както устни -прекипяло вино, ...
1120
6
18
Тихо броди сред звездите
крайчецът на моя сън
и се спуска по вълните
на мислите ми, спрели вън.
Как внезапно стана светло, ...
крайчецът на моя сън
и се спуска по вълните
на мислите ми, спрели вън.
Как внезапно стана светло, ...
621
4
17
Бавно се спусна над мен тишина
и лепкава, мъглата ме погълна,
потърсих път по който да вървя,
преди мечтите ми да възкръснат.
Музика нежна ми напомни за лято, ...
и лепкава, мъглата ме погълна,
потърсих път по който да вървя,
преди мечтите ми да възкръснат.
Музика нежна ми напомни за лято, ...
1034
3
15
Зад хребета е татковата къща смълчана,
там където първи облакът се мръщи,
светкавица мощна тишината натрошава
и ехтят шубраците и борове могъщи.
По пътеката бавно слизам и е мрачно, ...
там където първи облакът се мръщи,
светкавица мощна тишината натрошава
и ехтят шубраците и борове могъщи.
По пътеката бавно слизам и е мрачно, ...
946
4
16
Не се съмнявай в мен, душице,
във мойта вярност и любов,
чувам шепота свиреп на дните,
на живота в тъмния му джоб.
До днес със тебе в прашен път ...
във мойта вярност и любов,
чувам шепота свиреп на дните,
на живота в тъмния му джоб.
До днес със тебе в прашен път ...
980
8
24
Колко е трудно да бъдеш щастлив,
когато животът е вече измама,
по пътя му - грапав, болезнен, трънлив,
не можеш да сториш ни стъпка голяма.
Догонваш внезапно летящия ръб, ...
когато животът е вече измама,
по пътя му - грапав, болезнен, трънлив,
не можеш да сториш ни стъпка голяма.
Догонваш внезапно летящия ръб, ...
1241
8
20
Ронлив е пясъкът покрай морето,
момичето пристъпва по брега
вълшебните пети са боси – ето –
в сърцето сеща някаква тъга.
Морето засиява, тръпне плажа ...
момичето пристъпва по брега
вълшебните пети са боси – ето –
в сърцето сеща някаква тъга.
Морето засиява, тръпне плажа ...
1407
2
20
Липсваш ми в самотните и дълги нощи,
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното, ...
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното, ...
1334
5
15
И тази нощ сънят от мен избяга,
навярно го подгони сила зла,
от стената сянка в ложето ми ляга,
дали не съм самотна все била?
С човек, като тебе винаги добре е, ...
навярно го подгони сила зла,
от стената сянка в ложето ми ляга,
дали не съм самотна все била?
С човек, като тебе винаги добре е, ...
1195
5
11
От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...
1008
11
28
Грешна е земята, грешна,
доброто загубило е свойта сила,
въздухът осквернен е до небето,
обичта човешка не е мила.
Хората търгуват със лъжата, ...
доброто загубило е свойта сила,
въздухът осквернен е до небето,
обичта човешка не е мила.
Хората търгуват със лъжата, ...
700
9
15
Хладно стана, ще вали,
млъкват птици и мухи,
виж цветята и тревата
слана ги вече ослани…
Тъй разказваше ми баба ...
млъкват птици и мухи,
виж цветята и тревата
слана ги вече ослани…
Тъй разказваше ми баба ...
1159
6
28
Дъхът ми спря пред къдравия здрач
повлякъл се по нишки на звездите,
угасна той – самотен стар ездач,
заседнал там в плиткото на дните.
И страстно ме целуват ветрове, ...
повлякъл се по нишки на звездите,
угасна той – самотен стар ездач,
заседнал там в плиткото на дните.
И страстно ме целуват ветрове, ...
755
5
15
Майко моя, в твоите топли очи,
аз прочетох не една тревога,
ти страдаш, устата ти мълчи,
но никога не каза“ Не, не мога“.
Ти даде ми дори душата своя, ...
аз прочетох не една тревога,
ти страдаш, устата ти мълчи,
но никога не каза“ Не, не мога“.
Ти даде ми дори душата своя, ...
1069
11
20
Накуцва денят, като прегърбен кон
по пътека обрасла в треволяци,
пръхти и издува устни във стон,
свирепо полазван от паяци.
Вече загърби дълбоки въздишки, ...
по пътека обрасла в треволяци,
пръхти и издува устни във стон,
свирепо полазван от паяци.
Вече загърби дълбоки въздишки, ...
1144
7
12
Колко бързо времето минава, сякаш летен бриз повява над живота,
обгръща го, веднъж нежно, друг път бурно и оставя следи, за всеки живял на тази земя. И колкото, да се стараем, да го живеем нормално, все от някъде ще изскочи някоя неприятност и го обръща с хастара на вън…
Познавах ги отдавна, семейст ...
обгръща го, веднъж нежно, друг път бурно и оставя следи, за всеки живял на тази земя. И колкото, да се стараем, да го живеем нормално, все от някъде ще изскочи някоя неприятност и го обръща с хастара на вън…
Познавах ги отдавна, семейст ...
1503
7
28
На този мъж не помня даже името,
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала, ...
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала, ...
625
2
8
Лъчите на слънцето галят баира.
Денят се задава усмихнат, щастлив.
Мечтите се раждат, а радост напира
пчелици във кошер на танца игрив.
Просторът наднича, а в погледа свежест, ...
Денят се задава усмихнат, щастлив.
Мечтите се раждат, а радост напира
пчелици във кошер на танца игрив.
Просторът наднича, а в погледа свежест, ...
812
10
23
Като прелестна нимфа денят,
е изплувал от пазви на мрака,
тъй загадъчен става лесът,
със прокапала обич ни чака.
А ветрец гъделичка кръвта, ...
е изплувал от пазви на мрака,
тъй загадъчен става лесът,
със прокапала обич ни чака.
А ветрец гъделичка кръвта, ...
1226
9
19
Като червена искра самотата
запали пространството точно пред мен,
пропила през кожата, чак до душата,
и я остави на пепел във плен.
Със тъжни акорди проплака пияно, ...
запали пространството точно пред мен,
пропила през кожата, чак до душата,
и я остави на пепел във плен.
Със тъжни акорди проплака пияно, ...
721
5
11
Текат минути, часове и дни,
в неспирен бяг далече отлетели,
сред мрака в тези четири стени,
пулсират мислите ти подивели.
И чакаш някого. Но ето идва миг, ...
в неспирен бяг далече отлетели,
сред мрака в тези четири стени,
пулсират мислите ти подивели.
И чакаш някого. Но ето идва миг, ...
1440
8
23
Сърцето е за теб, живот. Без власт
над него са майка и любови,
че нямам власт над него, даже аз,
а аз понякога съм тъй отровена.
Пронизваха го бурни ветрове ...
над него са майка и любови,
че нямам власт над него, даже аз,
а аз понякога съм тъй отровена.
Пронизваха го бурни ветрове ...
1193
5
15
След мен животът ще е дълъг
и по-вълнуващ, може би…
Ще гука гарван, като гълъб,
в пейзаж със плачещи върби.
Протегнал мисъл към всемира, ...
и по-вълнуващ, може би…
Ще гука гарван, като гълъб,
в пейзаж със плачещи върби.
Протегнал мисъл към всемира, ...
2415
30
76
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
