M1234567891
416 резултата
Поднасям душата си в дар,
песента, мечтите и своя чар,
поднасям любовта си, като
роза, която безкрайно цъфти.
Пролетта украса дарява, на ...
  601  16 
Нощта се спусна като пеперуда,
до прозореца потънал в тишина,
с целувката си изумрудена
целуна набръчканата самота.
Тя в този миг, като видение ...
  619  11 
Гларусът се спусна от високо,
докосна леко моите устни,
сви крилете си бели,
погледна ме и остана.
А вълните буйни обливаха ...
  439  13 
След време, всяка страст угасва,
над хълма преди на падне нощ,
и най- силният с ръка замахва
и постепенно губи своята мощ.
Само ти не гаснеш, Любов! ...
  740  10 
Тази нощ съм замислена пак,
към безкрая далечен загледана
и сякаш малък ,наивен хлапак,
във възторг е духът ми, в надежда.
Зная, че съм създадена, за живот, ...
  233  14 
Малък сечко се намръщи,
хукна разгневен от къщи,
там под старата хралупа,
сняг отново да натрупа.
Кълвач почуква от зарана, ...
  706  24 
Малък сечко си облече
вече късият кожух
и побягна надалече
щом гласът на Мечо чу.
Рано той се бе събудил ...
  438  18 
Мисълта ми с крила на бяла птица,
към вас полита, мои милички деца,
от малки милвам нежните главици,
като две зелени клонки на лоза.
Цъфнали сте в зората ви щастлива, ...
  729 
Ромоли поточе и пръска роса,
по воалите тъмни на здрача,
а зайчето бяло подало глава,
до нозете на слънцето скача.
От камъка сив огрян от лъчите, ...
  662  35 
Сякаш беше вчера, там в парка,
случайно те срещнах – нали,
близостта от нашата среща,
още усещам, още в мене ехти.
Над нас кипарисът нещо прошепна ...
  1227  17 
Двамата вървяхме из гората,
тя цялата, ухаеше на мак,
кълвачът чоплеше кората,
весело подскачаше на крак.
Бисери предлагаше росата, ...
  887  25 
Небето днес отново е смръщено,
и няма да се покаже слънцето,
ще вали, но дъждът няма да е същият,
както тогава, когато ни къпеше,
щом двамата с теб се прегръщахме. ...
  796  14 
По склоновете пълзеше мъгла,
като балерина докосваше сухите вейки
обречена на вечност, бледа светлина,
на капки попиваше в сърцето ми.
Зареях поглед в далечината, ...
  840  15 
Хоризонтът отново потрива чело,
зад гъстата млечнобяла мъгла,
небето се продъни, заваля из ведро
изчезна в червено звездата голяма.
Пожълтяла е отсрещната дъбрава, ...
  909  17 
Тук всичко е прелест и радостен вик,
виж птичето малко с пискливо гласче,
оглася баира, разперва крилца
и буди ги всички, като със звънче.
Под сплетени вейки на белия храст, ...
  861  19 
Вечер когато вселената пада
в ръцете ми, се усмихвам,
усещам, как сърцето забавя
своя ритъм и притихва.
И нито звук се чува, нито звън, ...
  627  14 
Бие лудо сърцето ми
всяка година на този ден,
в очакване на чудото.
Изхвърлям лошите си
мисли и се надявам, ...
  316  16 
А щеше да бъде най-хубавото лято,
останало на двама ни в душите,
със шумът на реката, с птичето ято
с любовта ни, достигнала звездите.
Август счупи крилете ни, ти замина, ...
  892  10  19 
Как да те изтръгна от мислите,
щом опитам, по-силно боли,
по тъжни блещукат звездите,
по жадувани, твоите очи.
Казват, времето всичко лекува ...
  678  17 
Полунощ зад хоризонта се сви
и все по ярко трептят звездите,
в лъчи засияла, сърп магнетичен,
възторжено луната изви.
Красота и любов, тя лее навред ...
  857  13 
Пред прозореца ми клонче оголяло,
почерняло, от нестихващия сняг,
но отмине ли зимния сезон и отново
пъпчици ще се явят, ще разцъфнат,
в зелено, като море, заляло сухия бряг. ...
  922  12 
Тази сутрин слънцето късно се събуди и упорито търкаше клепачи, за да пропусне през миглите си денят. Птиците вече бяха напуснали гнездата си и накацали по дърветата, се търсеха, като припяваха чудни песни, от които и на нас със съпругът ми, ни ставаше хубаво под завивките. По това време на годината ...
  860  14 
Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...
  1244  11  43 
За миналото няма да плача,
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам, ...
  482  12 
Изтупа небето своето ложе,
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...
  1037  30 
Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...
  1352  27 
В средата на лятото сме, много от нас бяха в отпуск и един ден, решихме, да се разнообразим, като заминем някъде извън града и да си направим хубав пикник. Покрай града ни, има такива прекрасни местенца, където човек може, да се почувства, като, в рая, със шума на бистрата река и песента на птиците, ...
  793  15 
Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...
  978  12 
Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
  1124  28 
Свечерява се. Мека, къдрава
тъмнина, се свлече по огнените
нишки на звездите и угаси
светлините на залеза, а здрачът
потопи далечината в пустота. ...
  893  17 
Сякаш ме пърли леден среднощен
вятър, издъхва старото шосе на
деня, изядено от магистралата
на чувствата ми, ровейки дълбоко
в собствения си живот. ...
  970 
Виждам пак този черен облак,
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...
  1000  18 
Една нелепа случайност ме накара, да премисля целият си живот, да изкатеря отново върховете, където блестеше слънцето, да сляза в дълбокото и да пия от извора на началото. Пътувах във влака, сама в купето и тъкмо се радвах на спокойствието и на красотата, която съзерцаваха очите ми, на отсрещната се ...
  1166  25 
Когато ме завладява дълбока тъга,
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща, ...
  1116  27 
Есента напираше, необуздана, нито от студения вятър, нито от гълчавата на безброй играещи деца в парка. Те единствени, не се интересуваха, от бързо падащите листа, които засипваха земята. Бяха толкова весели и игриви, че не ми обръщаха никакво внимание, а аз загледана в грейналите им, от щастие, лиц ...
  1329  52 
Пак събрахме се на двора,
дузина палави хлапета,
зайчетата малки бели,
хрупат морковчета цели.
Баба каза с весел глас; ...
  1178  22 
С крачка бавна и превзета
се разхожда есента,
със корона многоцветна
от изсъхнали листа.
И по влажните павета, ...
  1016  24 
Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...
  869  20 
Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...
  1101  25 
Пианото мълчи, не отронва звук,
мехурчета набъбват по клавишите,
отразява луната небесния си лик,
в потайната утроба на огнището.
Вадички дъждовни по стъклата, ...
  353  16 
Предложения
: ??:??