M1234567891

527 резултата

Моята мечта

Ще докосна синевата,
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия » За деца, Акростихове
702 8 25

Приятелство

Когато в мрака падна уморен
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
412 5 18

Ода за обичта

О, обич дивна, светъл лъч във мрака,
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
474 6 20

Ода за пролетта

Когато хладен зимен сън попие
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
515 5 15

Дар от тишината

Димитър беше самотен млад мъж, който живееше в малка планинска хижа, далеч от шума на града и забързаното ежедневие на света. Хората в близкото село го смятаха за странник. Той рядко слизаше в селото, а когато го правеше, беше само за най – необходимото – брашно. свещи, малко сол.
Неговият свят беше ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Проза
934 10 29

Щом обичах, значи бях

Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
1.1K 15 38

Малък любопитко

Аз съм малък любопитко,
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия » За деца
764 6 20

Изборът

Пътят в живота ни не е само един,
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
686 5 18

Корабът на тайните

На хоризонта слънцето се спускаше бавно, оцветявайки небето в оранжево и златно. Ветрецът носеше соления аромат на морето, а вълните пееха своята безкрайна песен.
Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, т ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Проза
813 5 15

Равносметка

Като листа от вятъра отнесени,
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
416 5 12

За грешката и прошката

Грешките – те са нашите вечни уроци,
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
766 7 15

Обичаният човек

Обичаният човек е светлина в нощта тиха,
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
462 9 19

Коледно

Настана суматоха вкъщи
пред коледната ни елха,
Мими скача и се мръщи,
без играчка останала тя.
Хайде како, покажи ми, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
673 3 17

Детска приказка

По пътечката позната
Зайо весело подскача,
остро камъче в тревата
разплака малкото юначе.
Къде е мама да ме носи, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия » За деца
615 9 24

Мечта

Щом се върнах у дома
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
792 5 22

Есенна песен

Безшумно ронят се листата,
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
870 5 24

Есенно

Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
845 5 19

Безсънна нощ

Навсякъде е тъмно. Нощ е.
Спят птиците в сънни гнезда.
Градът сънен тъмнее все още,
под блясъка тих на звезда.
Отначало самотни и бледи, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
484 6 11

Странностите на живота

Живеехме в махала гъсто населена и повечето от хората бяха роднини. Така се беше стекъл животът на всички, че взаимно се уважаваха и когато се случеше трагедия с някого, включваха се да помагат, кой с каквото може. До нашата къща живееха току-що оженили се моя братовчедка Ирен и Румен – спортист и х ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Проза
537 7 15

С топли спомени

С усмивка слънцето погали
на кутрето малката главица.
Подухна вятър и подкани
в полет шарената птица.
Седнала на прага баба, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
993 6 25

По следите на спомените

Надвиснаха спомените, като салкъми от старата асма на двора. В тази тиха лятна нощ се носеше мирис на окосена трева, която бе изкласила по пътеката калдъръмена на двора. Бабината къща се беше сгушила в сянката на старата череша и прегърнала в кепенците на прозорците, онези мили случки, които никога ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Проза
1.1K 7 20

Кралска пита

Приготви баба вкусна пита,
подхождала била за крал
и неговата гладна свита,
с която в замъка живял.
Таланта рече, ще заложа, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
1.1K 4 19

Желая ли да бъда крал

От тълпата мен ме някой пита,
желая ли да бъда крал.
С приближена, достолепна свита,
какъв живот ли бих живял!
Реших, на истината ще заложа, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
891 8 22

Изповед

В храма на душата пламъче запалих,
молитвено, безмълвно постоях.
За всички грешки горещо се разкаях,
за всеки сторен необмислен грях.
И някак си от ствола на тишината ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
692 6 18

Без нея душата е без блясък

На нея винаги съм ù подвластна,
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
1.3K 12 27

Истинска история

Животът винаги ни оставя вратичка през която да излезем, ако случайно сме се озовали в сложна и на пръв поглед, дори много трудна ситуация. В такава се бях озовала, когато завършвах основното си образование.
За директор на училището ни назначиха, дошъл наскоро със семейството си учителят Иванов. Жен ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Проза
957 6 27

Роля

Сцена е животът ни голяма,
хората артисти са добри.
Влизат бързо в кадър и играят
със изтерзани, немощни души.
Животът ни поставя своя роля ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
1.5K 15 45

С мисъл за теб

Сред прозрачна тежка мъгла
червена изплува луната.
Неспокойна вие моята душа
във вибрация на самотата.
Нощта ще смръщи черни вежди ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
859 8 15

С вкус на младо вино

Целувката ти бе безкрайна.
Тя имаше вкуса на младо вино.
На глътки отпивах, оставах жадна,
надигаше се в мене нещо диво.
Опиваше ме бързо и тогава, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Поезия
1.3K 8 19