M1234567891
432 резултата
Баба Шина отдавна не помнеше колко години е навършила, а като я попиташе някой, махаше небрежно с ръка и си почесваше набръчканото чело.Поглеждаше шеговито и с леко изкривената си усмивка казваше, да попитаме ”Оня горе”,посочваше към небето с пръст и закачливо удряше по стъпалото на старата скърцаща ...
1158
1
7
Ранявахте се двамата взаимно
лоши думи казвахте през ден,
сърцето ме болеше, но безумно
чувствата бушуваха във мен.
Към двамата изпитвах силна обич ...
лоши думи казвахте през ден,
сърцето ме болеше, но безумно
чувствата бушуваха във мен.
Към двамата изпитвах силна обич ...
526
1
14
Промъкна се небето в моя сън
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад ...
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад ...
581
11
Съдбата в коридора на времето
с лъчистоструйна светлина,
прашец златист нехайно пръсна
в зародиша на моята душа.
И чух на ехото отсреща име ...
с лъчистоструйна светлина,
прашец златист нехайно пръсна
в зародиша на моята душа.
И чух на ехото отсреща име ...
1277
12
Нощта постели меки кичури
над уморените ми рамена,
навлезе хаотична и притури
сладостни тръпки в съня…
В сянката на старата къща ...
над уморените ми рамена,
навлезе хаотична и притури
сладостни тръпки в съня…
В сянката на старата къща ...
981
10
През ресниците на лятото
изтичат слънчевите дни,
заслушана в шума на ятото
есента часовете си брои.
Скрита жадна зад скалите ...
изтичат слънчевите дни,
заслушана в шума на ятото
есента часовете си брои.
Скрита жадна зад скалите ...
1301
1
13
Нощта препуска като луда
през пустинята на моя сън,
нито клонче, даже пеперуда
не докосват вратата ми отвън.
Бушуват вълните на чувствата ...
през пустинята на моя сън,
нито клонче, даже пеперуда
не докосват вратата ми отвън.
Бушуват вълните на чувствата ...
1123
13
Заспива вятъра на птиците в гнездата,
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла.
Тази вечер си лягам със светла мечта ...
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла.
Тази вечер си лягам със светла мечта ...
558
8
Жива съм и все още кретам
на живота в пристъпите бесни,
стъпките изрониха пътеката,
в калдъръмени улейчета тесни.
Ще се катурна мисля си, но ето, ...
на живота в пристъпите бесни,
стъпките изрониха пътеката,
в калдъръмени улейчета тесни.
Ще се катурна мисля си, но ето, ...
670
12
Вятър по пътеките житейски,
неуморимо брули храсти цветове,
отекват в звездното небе навеки
опустошени човешки гласове.
С бодлива тел е моята ограда ...
неуморимо брули храсти цветове,
отекват в звездното небе навеки
опустошени човешки гласове.
С бодлива тел е моята ограда ...
729
8
Седнала на пейката във парка,
врачка хвърля бобени зърна
и пръстите ù кокалести мачкат
тъмносивата, студена тишина.
Ще ти врачувам, рече ми и стана, ...
врачка хвърля бобени зърна
и пръстите ù кокалести мачкат
тъмносивата, студена тишина.
Ще ти врачувам, рече ми и стана, ...
682
1
7
Много години търсих отговор на един въпрос ”какво ми се случи тогава” и до ден днешен не го открих, но реших да споделя преживяното и ако някой реши, че има отговор, може да ми пише.
Свекърва ми беше още жива и е дошла на гости. Дъщеря ми тогава навършваше 4 години и празнувахме рождения ù ден. След ...
Свекърва ми беше още жива и е дошла на гости. Дъщеря ми тогава навършваше 4 години и празнувахме рождения ù ден. След ...
1126
10
Дъждът ме гали с уморени пръсти,
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...
1109
6
Ако в света на хората
бе отредено щастието
с майчини ръце да се раздава,
ако възможно е било да се дарява
сърце човешко със любов голяма, ...
бе отредено щастието
с майчини ръце да се раздава,
ако възможно е било да се дарява
сърце човешко със любов голяма, ...
2680
6
Легенда за самодивите
Прозираше слънцето зад високите дървета и хвърляше шарена сянка по стръмната пътека, която се извиваше, като дъга по билото. Вървяхме мълчаливо,
облечени в топли дрехи, и само кучетата издаваха от време на време шум от счупени съчки. Носеше се мирис на влага от натрупаната шума ...
Прозираше слънцето зад високите дървета и хвърляше шарена сянка по стръмната пътека, която се извиваше, като дъга по билото. Вървяхме мълчаливо,
облечени в топли дрехи, и само кучетата издаваха от време на време шум от счупени съчки. Носеше се мирис на влага от натрупаната шума ...
876
1
3
Тя е винаги готова да царува
щом престол за нея изградим,
нощем под звездите ще мъдрува,
ако ние с теб от обич изгорим.
Тя навлиза в нашето съзнание, ...
щом престол за нея изградим,
нощем под звездите ще мъдрува,
ако ние с теб от обич изгорим.
Тя навлиза в нашето съзнание, ...
629
9
До днес не бях забелязала,
колко бързо времето лети,
зад баира превалят залези,
а слънце още в мене блести.
Дали защото от обич пленено, ...
колко бързо времето лети,
зад баира превалят залези,
а слънце още в мене блести.
Дали защото от обич пленено, ...
972
1
11
Нощта полегна над птичите гнезда
с надежда да прогони самотата,
а вятърът със флейта във уста
с мелодична песен приспа гората.
И настъпи приказната тишина, ...
с надежда да прогони самотата,
а вятърът със флейта във уста
с мелодична песен приспа гората.
И настъпи приказната тишина, ...
612
7
Срещнах непознато родопско момиче,
тъй ненадейно се случи това.
Прелестно, бяло кокиче,
къде си било до сега?
И защо са твоите очи натъжени? ...
тъй ненадейно се случи това.
Прелестно, бяло кокиче,
къде си било до сега?
И защо са твоите очи натъжени? ...
499
3
На прашната улица в дъното
малка къща дочака нощта,
отекна под стряхата в тъмното
гласът на самотна жена.
Бедност попива в основите ...
малка къща дочака нощта,
отекна под стряхата в тъмното
гласът на самотна жена.
Бедност попива в основите ...
465
2
Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...
767
10
В стъпките студени на нощта
се спусна тържествуваща мъглата,
погали малкото стъпало на жена
преди да се изгуби в тишината.
Прегъната на две с къдрици руси ...
се спусна тържествуваща мъглата,
погали малкото стъпало на жена
преди да се изгуби в тишината.
Прегъната на две с къдрици руси ...
1406
14
Забълбука напевно душата
и радостна бягам навън,
сред дъха на горски шубраци
да поседна на стария пън.
Затрептява просторът, ухае, ...
и радостна бягам навън,
сред дъха на горски шубраци
да поседна на стария пън.
Затрептява просторът, ухае, ...
1592
9
Аз се лутам в мъгли и горят ме огньове,
изгарят ми тялото цяло, не стихва тръпката,
попива до костите и ги смила на прах, отколе,
откакто докосна в тишината среднощна,
прималяла душата ми в бяло. ...
изгарят ми тялото цяло, не стихва тръпката,
попива до костите и ги смила на прах, отколе,
откакто докосна в тишината среднощна,
прималяла душата ми в бяло. ...
1419
4
Беше една от онези зими, които помня още от дете. С накачулени от снежни преспи борове, като белобради старци накацали по склона на връх Персенк. Застинали в студена тишина, от която оживява пред очите ти ледена приказка.
От там се открива величествена картина към безкрая, в който диша Родопа планин ...
От там се открива величествена картина към безкрая, в който диша Родопа планин ...
1240
7
Ти си обич за мене омайна
животът за тебе съм аз,
огън гори ни отдавна
в пламък превърнах се аз.
В сърцето ми трепет почуква, ...
животът за тебе съм аз,
огън гори ни отдавна
в пламък превърнах се аз.
В сърцето ми трепет почуква, ...
679
8
Развълнуваха се клетките във мене
нещо тайно нощес ги покори,
невиждани, примамливи вселени
подпалиха в очите ми звезди.
Надигнах се на пръсти да погледна ...
нещо тайно нощес ги покори,
невиждани, примамливи вселени
подпалиха в очите ми звезди.
Надигнах се на пръсти да погледна ...
697
13
Скала съм аз, а ручеят си ти,
от години душата ми дълбаеш,
нагъна тялото с безброй следи
по тях и в тъмното да те позная.
Надвесена над тебе още крехка ...
от години душата ми дълбаеш,
нагъна тялото с безброй следи
по тях и в тъмното да те позная.
Надвесена над тебе още крехка ...
1378
11
На перваза два гълъба бели
се докосват с човки небрежно,
край тях ветровете са спрели
и гугугат си нежно... нежно.
Потрепват телцата им крехки, ...
се докосват с човки небрежно,
край тях ветровете са спрели
и гугугат си нежно... нежно.
Потрепват телцата им крехки, ...
1481
14
Побягна есента по билото високо
и в своя бяг ограби всичките листа,
подплаши птиците, съюзи се с вятъра
и затръшна плътно моята врата.
Под стряхата ми две гнезда сиротни ...
и в своя бяг ограби всичките листа,
подплаши птиците, съюзи се с вятъра
и затръшна плътно моята врата.
Под стряхата ми две гнезда сиротни ...
635
8
Запей, китаро, в този късен час
и нека се разплаче тишината,
от години ти си между нас
и с теб възпявах любовта си.
Запей сега, когато вън е есен ...
и нека се разплаче тишината,
от години ти си между нас
и с теб възпявах любовта си.
Запей сега, когато вън е есен ...
1340
9
Пред мене застана в нов тоалет,
ехидно надникна в очите,
по стария смачкан - летен каскет
се влачеха тежки мъглите.
Неподготвена бях за среща със него, ...
ехидно надникна в очите,
по стария смачкан - летен каскет
се влачеха тежки мъглите.
Неподготвена бях за среща със него, ...
873
9
На ехото през бурята преминах
оставила в тревата следа,
бисерна роса в корените впита
скрила в себе си хиляди слънца.
Образът ми в тях да се оглежда ...
оставила в тревата следа,
бисерна роса в корените впита
скрила в себе си хиляди слънца.
Образът ми в тях да се оглежда ...
643
6
Завързах в душата торбичка,
спомени в нея складирам,
с кръвта ми измити са всички,
сърцето ми с тях релаксира.
Ветрец ли подухва над мене ...
спомени в нея складирам,
с кръвта ми измити са всички,
сърцето ми с тях релаксира.
Ветрец ли подухва над мене ...
1351
9
Какво от туй че вече помъдрях,
по-умна ли съм, или остаряла,
колко много до днеска преживях
сякаш нищо в мене няма цяло.
Дали не съм дърво без корен, ...
по-умна ли съм, или остаряла,
колко много до днеска преживях
сякаш нищо в мене няма цяло.
Дали не съм дърво без корен, ...
2225
2
25
Да отворя старата ракла не смея,
надиплени спомени в нея мълчат,
наднича небето и нежно синее
по прашния ръб на детския кът.
И хиляди пъти тръгвам към нея, ...
надиплени спомени в нея мълчат,
наднича небето и нежно синее
по прашния ръб на детския кът.
И хиляди пъти тръгвам към нея, ...
1903
1
14
От бурята родена съм, ми каза върбата,
от вятъра донесъл семена,
от любовта вдъхновявала вечно реката,
да ме полива от утрото, до вечерта.
Сега израснала с короната високо, ...
от вятъра донесъл семена,
от любовта вдъхновявала вечно реката,
да ме полива от утрото, до вечерта.
Сега израснала с короната високо, ...
791
7
Трева съм аз, полегнала от вятър,
с косите си леглото ти застилам
и както дъждът попива в земята,
така и аз до дъно те изпивам.
Като листо отронено във мрака ...
с косите си леглото ти застилам
и както дъждът попива в земята,
така и аз до дъно те изпивам.
Като листо отронено във мрака ...
1471
18
Светлина в тунела
Пред мене изви се огромен тунел
и навлязох със ужас във него,
вървях по стария разбит коловоз
обвита на мрака със страшното було. ...
Пред мене изви се огромен тунел
и навлязох със ужас във него,
вървях по стария разбит коловоз
обвита на мрака със страшното було. ...
1284
7
Молитва
Звездите пак в прозореца надничат,
като гадателка стара луната мълви,
с безумни сенки по стените тича
и очертава в мрака твоите очи... ...
Звездите пак в прозореца надничат,
като гадателка стара луната мълви,
с безумни сенки по стените тича
и очертава в мрака твоите очи... ...
808
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
