M1234567891
468 резултата
Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...
  1523  27 
Свечерява се. Мека, къдрава
тъмнина, се свлече по огнените
нишки на звездите и угаси
светлините на залеза, а здрачът
потопи далечината в пустота. ...
  1333  16 
Сякаш ме пърли леден среднощен
вятър, издъхва старото шосе на
деня, изядено от магистралата
на чувствата ми, ровейки дълбоко
в собствения си живот. ...
  1365 
Виждам пак този черен облак,
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...
  1611  18 
Една нелепа случайност ме накара, да премисля целият си живот, да изкатеря отново върховете, където блестеше слънцето, да сляза в дълбокото и да пия от извора на началото. Пътувах във влака, сама в купето и тъкмо се радвах на спокойствието и на красотата, която съзерцаваха очите ми, на отсрещната се ...
  1526  25 
Когато ме завладява дълбока тъга,
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща, ...
  1729  27 
Есента напираше, необуздана, нито от студения вятър, нито от гълчавата на безброй играещи деца в парка. Те единствени, не се интересуваха, от бързо падащите листа, които засипваха земята. Бяха толкова весели и игриви, че не ми обръщаха никакво внимание, а аз загледана в грейналите им, от щастие, лиц ...
  2028  51 
Пак събрахме се на двора,
дузина палави хлапета,
зайчетата малки бели,
хрупат морковчета цели.
Баба каза с весел глас; ...
  1855  22 
С крачка бавна и превзета
се разхожда есента,
със корона многоцветна
от изсъхнали листа.
И по влажните павета, ...
  1393  23 
Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...
  1360  20 
Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...
  1642  25 
Пианото мълчи, не отронва звук,
мехурчета набъбват по клавишите,
отразява луната небесния си лик,
в потайната утроба на огнището.
Вадички дъждовни по стъклата, ...
  501  15 
По ледената сълза на зимата
невъзмутим се спусна вятърът,
от огнището грабна огнивото
до гърдите притисна го хищно.
Огъна атлетичното си тяло, ...
  1217  12 
Родиш се, за да отгледаш мечти,
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...
  851 
Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...
  368 
Когато се изгубиш сред хиляди листа,
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата, ...
  1214  13 
Облачно е. Вали и е студено,
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети, ...
  1330  28 
Самотата, по брега, като вълнá
със спомените в пясъка рисува,
в ръката ми, паднала звезда,
със сърцето поиска да пирува.
А то се свива на топка в гръдта ...
  1283  30 
Защо изплува споменът забравен
за тая някогашна дивна нощ,
над нас звездите в рой безкраен
създават вселенския разкош.
До теб полегнала съм кротко ...
  801  13 
Есен е, гората е черна и гола,
забравен дом с отворени врати,
едно гнездо, като самотен гълъб
през облаците срещу мен лети.
Няма край, ни пристан синевата, ...
  1204  21 
И тази нощ не мога да заспя,
нереална и дълбока е тишината,
по улея самотен, като дъжда,
попиват спомените в тъмнината.
Обхванали са, като огън кръвта ...
  961  24 
Опитвах се да заспя, но напразно. Луната се беше изцъклила над баира и осветяваше тавана, като с прожектор. А щурците се надпреварваха, кое по-хубава песен да подхване, та да ни държи будни през нощта. И се отказах от тази мъчителна борба за сън.
Съпругът ми пушеше на терасата цигара и загледан в но ...
  1231  21 
Защитната прегръдка на дола,
приютила бе лъвица с малко,
напрегнатата нощ до сутринта,
остави майката самотна, жалко!
Беше се прокраднала хиена, ...
  344 
Небето притиска морно тяло
в луната, от страст наедряла.
Оглупяла, въздиша нощта,
измамата му не осъзнала.
Флирт се усеща в безкрая, ...
  1482 
Когато го донесе синът ни у дома, беше на 30 дни. Току що проглеждаше с малките си очички. В къщи винаги сме гледали кучета, но Джоко, такова име му дадохме, се превърна в любимеца сред още четири които отглеждахме, само че в кучкарник.
Джоко имаше толкова подкупващ поглед, че не можехме нищо да му ...
  1360  24 
Нощта изпъна сънно тяло
като девственица бяла,
свита в мекото одеяло
все още не съм заспала.
В прозореца - самота, ...
  986  11 
Крачка по крачка, година след година
животът приближава своя край,
но душата мъдра спомени скрила,
настанила ги мило, като във рай!
На всеки е дала име на цвете ...
  1198 
Някакъв ромон чувам в съня
от недрата душевни извира,
бълбука край моя стара мечта
пред сърцето ти, да позирам.
Нощта ме целува със страст ...
  987  27 
Наливам ти горчиво кафе,
но чашата пълна остана,
самотата наднича, смее се
сутринта, още от рано.
Мъглата, покрива света, ...
  632  15 
Току що си бях помислила,
че вече всичко е наред
и хлопна капана на изненадата,
съсипа всичките ми планове.
Мислите ми станаха объркани, ...
  1251  10 
Какво се случва вече с нас,
уроците от миналото чезнат,
нищо човешко няма власт,
а цветните ни мисли вехнат.
Доволен от нас е Луцифер, ...
  1334  14 
Тя имаше големи сини очи
и руса плитка до кръста,
гледаше ни гальовно почти
подпряла брадичка на пръста.
Урокът започваше усмихната, ...
  1209  15 
Тя имаше големи сини очи
и руса плитка до кръста,
гледаше ни гальовно почти
подпряла брадичка на пръста.
Урокът започваше усмихната, ...
  436 
В началото не те познавах,
дори се мъничко смутих,
когато на чина от ляво
седна със червен молив.
Грешките ми ти поправи ...
  1660  28 
Отдавна баба Шина не излизаше на двора. Започнала беше да се оплаква от различни болежки но нямаше какво да се направи, стари ставни изменения.
Видя ме и започна да се провиква от прозореца. Отидох да я поздравя, а тя с такова нетърпение ме задърпа да седна, че се видях в чудо. Попитах я, какво я на ...
  468 
На земята с тебе двамата,
създавахме денят
и всяка негова минута.
Сами си го сглобявахме
с радостен вик ...
  1116 
Липсваш ми
Безмълвен остана дни наред,
с поглед далечен, блуждаещ,
стискаше в шепа малко късмет,
но не ти стигна до края... ...
  957  29 
Няма повече какво да искам
освен едно – да бъдеш с мен,
в дни когато дъжд ме плиска,
в самотна вечер, в ден студен.
С мен ли си, то значи имам всичко, ...
  445 
От моята нравствена сграда
се откъртва камък след камък,
от нея, не трябва нищо да пада,
за да бъде душата ми замък.
Но, падат камъни, леки и тежки ...
  1047  13 
Аз не искам да ставам звезда,
без друго, на небето, без брой са,
искам, в душата, да грее една,
когато тъгувам, да каже, не бой се!
Аз не искам, да ставам луна, ...
  422  19 
Предложения
: ??:??