M1234567891
434 резултата
Колко му е нужно на човек?
Две очи за - красотата,
Две ръце - за любещия вятър,
Две нозе - да стъпва здраво
по земята, ...
  599  19 
Пътувах дълго във времето
и достигнах земната повърхност,
взех образа първо на бебето,
за да свикна с нейната същност.
Изгубих ключът на сътворението, ...
  2048  12  27 
Птицо моя, прошепна вятъра,
подслони ме под крилото,
с любов донесла от необята,
в зеницата си на окото.
Търсех близост със мъглите ...
  1346  14 
Небето в еротични мрежи
изненадващо ни улови,
когато боси и небрежни,
брояхме падащи звезди.
Тишината бавно се съблича, ...
  1333  23 
Беше студено на вън.Севернякът се бе распасал днес, та за кратко време застели тротоарите с листа.Зимата май наднича вече зад баира.Мислех си, за баба Шина.
В такова време, едва ли ще е излязла , а аз ще мога да се прибера навреме в къщи.Да направя някаква вечера, да се представя добре пред семейств ...
  1057  12 
Живея, като за последно,
за миналото затворих очи,
било е цветен сън, изчезна,
а бъдното, химера е, уви!
Сега съм в този миг,усмислен, ...
  1225  12 
Вървях към къщи и си мислех, за баба Шина, дали е още на пейката, или се е прибрала вече.Видях е там сама, в очакване някой да я заговори, но освен мен по улицата никой не вървеше и като ме видя, така се зарадва, че чак подскочи от нетърпение.Приближих се и седнах до нея.Загледах я, беше такава лъче ...
  1063 
Натежал от умора, тръгна денят
по пътека на стръмното било,
пожела лека нощ, на които ще спят,
а други целуна с медено жило.
В бара лудеят пияни от страст ...
  1167  16 
И този ден, както обикновенно се връщах от работа и по навик или от желание, да поприказвам с баба Шина, седнах на пейката пред къщтичката, в която живееше. Винаги, когато времето беше хубаво, тя сядаше на нея и с дългия си бастун, си правеше закачки с минувачите по тротоара. Не знам от къде извираш ...
  1287 
Нощта разтвори наметало
и светът възбуден приюти,
вибрира странно мойто тяло
и отказва да се подчини.
Тишината и звездният покой, ...
  1031 
Гризеш живота до побъркване,
като корица плесенясал хляб,
подхвърлен я от милосърдие,
я от злоба, или на инат.
Зъбите се оказват здрави ...
  1959  15  28 
Там, зад мъглите, до поточе пенливо,
в което се взират нощем звездите,
малката къща, боядисана в сиво,
пази грижливо на детството дните.
Асмата на двора все още е жива, ...
  2721  20  42 
Моята муза и днес е унила,
плаче тъжна от тиха печал.
Зима е. На кълбо се е свила
душата ми и зъзне в цветен шал.
Пазят алеите целувки от лятото, ...
  588 
Виновно ли е цветето,когато,
озарено от сноп слънчеви лъчи,
намира в пурпурна позлата
свойте най-приказни мечти?
Виновна ли съм аз,че властно ...
  617  14 
Пламъче сред леден свят,
трептиш в световната неволя
и с твоя пламък, непознат,
но силен в светлата си роля.
Тънка струна е душата, ...
  394 
Прашинка съм в нозете на луната,
изплувала над сребърния връх,
докосвам с челото си земята,
и устните целуват пухкав мъх.
И бездиханна, няма, непозната ...
  638 
Дядо Коледа пристига
със чувалче на гърба,
весело с очи намигва,
на послушните деца.
Чакаме те Дядо Коледа, ...
  646 
Небето се отвори,заваля,
плахи капки целуват душата,
от короната на старата липа,
прокапват спомени в земята.
Животът се стопява,блещука, ...
  1378 
Останах за миг под дъжда,
в лудия бяг на капките свита,
закъснели, последни листа
с тиха страст целуват мечтите.
Тръгвам нататък, без брод, ...
  1357 
От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш, ...
  840 
Тя носи старомодни обувки
с изкривени от времето токчета,
не носи чадър и косите си буйни,
не сресва от калта на локвите.
Тя не обича луксозни огради ...
  4148  24  81 
В тягостно мълчание и тишина
смирена очи към теб повдигам,
аз, Небе, разбирам, че е така,
ти даваш ми и радост, и вериги.
Когато бяга от очите ми съня, ...
  891 
Пясъчен часовник е живота,
отброява всеки земен миг,
а ние се лутаме без посока,
срещу вятъра надали вик.
От въпроси мозъкът се пука, ...
  1557 
Ще се слеем двамата и тази нощ,
макар че простора стене в мрака,
на душите с непреходната мощ,
ще полетим нагоре, без да чакаме.
Измъкнем ли се от битието земно, ...
  477 
Заспиваме допрели потни длани
и сърцата с пулса ни се сливат,
от днешното, пред есенно послание,
листопади в душите ни угниват.
Утре …може би ще си тръгнем, ...
  630  11 
Все в тоя град ще се завръщам,
макар и само мислено, в съня.
Ще диря в прашните му кътища
от стъпките ми паднала следа.
По улиците тихи пак ще скитам ...
  495 
Ние с теб сме човешки същества
с пороци и грешки тъй зрими,
но хванем ли се двама ръка в рака
всичко друго става невидимо.
И няма начин да се променим ...
  1186 
Слънцето в очите ми се спря,
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...
  1263 
Ранима е човешката душа,
попарена от сланата детелина,
вибрира в нея звук и тишина,
а в утрото е пак неотразима.
Въпреки болката на старите рани ...
  765  11 
И тази сутрин беше бос,
в ръце с цигулка стара,
приветства нежно малък кос,
запалил последната цигара.
Погледна жадно към звездите, ...
  1229 
Полетяла от необята капчица страст,
сътворила душата ми тук на земята,
незнайно кога и в кой ден и час
получи се здравата сплав под звездата.
Ден след ден я префасонирам, ...
  459  10 
Като буен огън ще те сгрея
и щом пресъхнат солените сълзи,
тъжните ти вопли ще изтлеят
от топлината на моите искри.
Като нежен бриз ще се промъкна ...
  1036  10 
От години те нося в моето съзнание
образ прекрасен от вятър изваян,
все в съня ми надничаш отчаяно
онзи миг и до днес незабравил…
Беше отдавна, под липите омайни, ...
  1260 
Все още и на мравката правя път,
независимо колко ми струва,
безброй пъти сама на кръстопът
единствен вятърът с мен се шегува.
Понякога спускат се облаци прах ...
  1133 
Превърна се душата ми във угар
от слънцето силно обжарена,
изригнала мараня, като луда
върху стари рани стовари се.
И всяка рана по-силно кърви, ...
  884 
Своята песен реката промени
и сякаш хиляди китари свирят,
привели клони плачещи върби
с ресници по вълните ù вибрират.
До днес пътувах в тъжен сън ...
  1223  19 
Помниш ли първата ни среща
под шепота на белите брези,
в ръцете ти - въглени горещи
как къдреха се моите коси…
Като птица в прегръдката ти яка ...
  515 
Застинала в света на чувствата
душата ми е мокра детелина,
все в сърцето ти полепва пустата
и то омеква като бяла глина.
Аз го вая във форми различни ...
  832 
Стягай пътната си чанта, капитане!
Този град за тебе е отровен.
Приличаш на потънал стар ”Титаник”…
Върни човешкия си облик с дух бунтовен!
Вдигай котва и назад не се обръщай! ...
  556  11 
На прага до късно стоеше сама
привела главица нещастна,
самотна женица, с празна душа -
догаряща в мрака свещица.
В чужбина отдавна са двете деца, ...
  1118  12 
Предложения
: ??:??