M1234567891
492 резултата
Небето се смръщи, ще вали,
по склоновете плъзна мъгла,
над вейки със запустели гнезда,
се трупаха черни гарвани.
Чу се злокобен камбанен звън, ...
  1331  16 
Чакай, мое безумно сърце,
спри с тези спомени парещи,
като пеперудено пъстро перце,
потрепват нечакани, мамещи…
Бавно разплиташе мракът, ...
  1331  12 
Кажи ми душа, като кристал,
дълбоко свита в моето тяло,
колко години, без милост и жал,
аз те носех ранена, но цяла.
Не те познавах като млада, ...
  801  13 
Трепкат листата, крила на пеперуди,
докосвани от полъх на слънчеви лъчи,
въздиша вятърът в полите на юни,
плисира ги бавно и нежно шепти.
Ето го, идва знойното лято, ...
  1593  12 
Юнското слънце още от рано подсказа, че денят ще бъде топъл и приятен. От сутринта птички огласяха простора и на душата ми ставаше леко, леко, сякаш се издигах на горе към облаците и изпадах в безтегловност.
Обичах да ходя на ранчото, там има всичките удобства от които се нуждае човек, а на близо ре ...
  1850  25 
Спри време своя бесен ход,
ти цялата отдавна ме премаза,
разшивам вече смъртния ти бод,
който избродира на талази.
И твоя силен рев – проглуши ме, ...
  549  10  31 
Ще приседна на пейката, където,
за първи път почувствах любовта,
тогава толкоз синьо бе небето,
сякаш девствена морска вълна…
Той внезапно до мен застана, ...
  729 
Времето залезе, зад тъмната
завеса на облаците,
ръждясал натежалия следобед,
бавно се слива със залеза.
Припламна тишината, като димяща ...
  819  14 
Ръми. По стъклото се спускат
вадички и капка по капка,
попиват в душата ми, сгушена,
като голо пиленце в мрака.
И потропват: туп, туп, туп, ...
  754  12 
Може ли някой да режисира
човешката мъка, да подреди
онова виене на душата,
което не познава прегради,
онова трепкане на сърцето, ...
  978  16 
И ето, слънцето залезе,
зад вече потъмнялата гора
и сърцето в обръч железен,
лъчите на тишината събра.
Тази нощ ще приспя в самотата ...
  1185  19 
От скулите на времето целувка изпросих
и нарамих на рамо слънчев товар,
обух със блянове краката си боси,
уловила внезапно небесния чар.
И чувам в ехото, отминали страсти, ...
  929  12  38 
И този ден навън е мрачно,
облаци драскат хоризонта мъглив,
на сърцето по стените прозрачни,
спускат се капки от живота горчив.
Пред очите ми белее баирът, ...
  1027  12 
Докосвам те с мислите си бавно,
по плътта ти, като вятър минавам,
острият връх на сърцето ми - плавно,
до твоето сърце с обич застава.
И времето се свива, като молекула, ...
  1440  16 
Склоних глава на твойто рамо
и отпих от свежият ти дъх,
ти промълви две думи само,
опияняващи, като горски мъх.
Потънах в трепета ти нежен, ...
  1197 
Небето с хиляди очи ме гледа,
земята тайнствено мълчи,
тя чака твоето мелодично име,
сърцето ми да промълви.
Да гръмна с хиляди врати ...
  1331  13 
Денят прегаряше вече зад хълма и птиците се прибраха в гнездата си. Шумът на реката, монотонен , като приспивна песен унасяше в сън. Зад хълма горе луната бавно показваше наедрялото си тяло и се канеше, да ме държи будна цяла нощ. Потънала в мисли, се досетих за бай Стоил, ковача. Къщата му много ма ...
  2598  10  34 
Обичам Балкана, с белите гугли,
подпалени от розови облаци,
дървета вековни, с клоните смугли,
красиви момински образи.
Гледам смирена реката от хълма, ...
  1130  13 
Бяла, бяла, като сняг,
липата пак е разцъфтяла,
а пчеличката – юнак,
с кошничка е долетяла.
Ще събира тя прашец ...
  1101  21 
Увисват залези, в края на небето,
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...
  869 
Тя е цъфнала снощи в съня ми,
стара вишня в лек розов цвят,
от роса цветче заблестя ми,
не - стотици цветчета блестят.
А на клона учудено птиче, ...
  797  27 
Той винаги идва в съня ми
и ме гледа с нажалени очи,
посочва ми място, да седна,
сяда до мен и мълчи.
Когато се наситя да ме гледа, ...
  792  13 
Неистово желание ме разлюлява
и аз потрепвам от вълнение,
странен шепот ме завладява,
на прегарящо слънце, мечтание.
В баладична мелодия унесена, ...
  1289 
Сякаш става нещо с мене
не съм пила, а се чувствам пияна,
в жилите ми лудо вино тече,
в спомените пак съм се свряла.
Вървим притиснати един до друг, ...
  806  12 
Извадих въглените – спомени мили,
от огнището студено на живота,
а те внезапно са се подредили,
като голи снимки от цветен филм.
Виждам главната героиня зад завесата, ...
  624 
Залезът потъна в утробата на вечността
и нежен бриз, като вълна понесе,
ритъма вълнуващ на сърцето
и ето, сливат се и страст и огнена мощ,
под взора благосклонен на небето. ...
  1019 
В тези сложни времена,
тъй тревожно е да си жена,
усмихната сред сивотата,
надвиснала над дома.
Ръцете ти протегнати, ...
  790  14 
Тихо шумеше под моста реката
и бавно, бавно течеше,
светеше слънцето и във водата,
с клоните люлки плетеше.
Един измамлив свят от миражи, ...
  1317  20 
Прозираше слънцето зад старата гора
и сякаш ни подканваше подкупно,
да се събудим, вече започва деня,
и трябва малко, да се потрудим.
Решихме риба да си уловим, ...
  896  23 
Ако можеше стихът крила да има,
пребродил би, на шир и длъж света,
и ефирната безбрежност, на мига
ще достига, сякаш е птица с крила!
Би летял със скорост не измерима, ...
  1127  12 
Спомням си, беше ведра пролетта,
с разцъфнали гори, обсипани
със цвят, а птиците, как пееха,
за нас и с химни вдъхновени,
прославяха живота ни. ...
  1122  15 
От години пазех в избата си вино,
сякаш беше подарък за любим,
не намирах повод , нито думи,
да го отворя, да го споделим .
Зарекла бях се, когато оздравее, ...
  1422  20 
Понякога съдбата с нас си прави истински шеги, които нямат никаква логика но въпреки това, много често ги преживяваме и в миг, когато най малко го очакваме, споменът ни парва по душата. Срещнах съвсем случайно Живка, все още имаше приятен вид, времето бе оставило своя отпечатък, но веселият характер ...
  1462  27 
Слънцето залезе, зад голата гора,
подгони дърветата южният вятър,
в короните си топлят резеда
и носят, предчувствие за пролет.
Като ручей чист над пясъка шурти ...
  888  11 
Влажен вятърът разрошва
с чевръстите си дълги пръсти,
на нощта, полегнала свенлива,
черната й буйна грива.
А небето сякаш във вериги ...
  1231 
Бяхме с теб и светът беше с нас,
всичко се слива, в единствен глас,
на дълбоко се гмурнахме
намерихме брод и здравият корен,
оплете сърцата ни. ...
  782  15 
Поднасям душата си в дар,
песента, мечтите и своя чар,
поднасям любовта си, като
роза, която безкрайно цъфти.
Пролетта украса дарява, на ...
  749  16 
Нощта се спусна като пеперуда,
до прозореца потънал в тишина,
с целувката си изумрудена
целуна набръчканата самота.
Тя в този миг, като видение ...
  770  11 
Гларусът се спусна от високо,
докосна леко моите устни,
сви крилете си бели,
погледна ме и остана.
А вълните буйни обливаха ...
  736  13 
След време, всяка страст угасва,
над хълма преди на падне нощ,
и най- силният с ръка замахва
и постепенно губи своята мощ.
Само ти не гаснеш, Любов! ...
  903  10 
Предложения
: ??:??