M1234567891 (Миночка Митева) - Произведения

Днеска беше тъй, а утре...

Слънцето в очите ми се спря,
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...

M1234567891

Поезия

2015-09-25T11:03:48+03:00 1.5K 9

Ранима е човешката душа

Ранима е човешката душа,
попарена от сланата детелина,
вибрира в нея звук и тишина,
а в утрото е пак неотразима.
Въпреки болката на старите рани ...

M1234567891

Поезия

2015-08-27T18:38:04+03:00 878 11

Цигуларят и детето

И тази сутрин беше бос,
в ръце с цигулка стара,
приветства нежно малък кос,
запалил последната цигара.
Погледна жадно към звездите, ...

M1234567891

Поезия

2015-07-23T23:36:57+03:00 1.5K 7

Мистично

Полетяла от необята капчица страст,
сътворила душата ми тук на земята,
незнайно кога и в кой ден и час
получи се здравата сплав под звездата.
Ден след ден я префасонирам, ...

M1234567891

Поезия

2015-07-15T20:08:15+03:00 598 10

Като буен огън ще те сгрея

Като буен огън ще те сгрея
и щом пресъхнат солените сълзи,
тъжните ти вопли ще изтлеят
от топлината на моите искри.
Като нежен бриз ще се промъкна ...

M1234567891

Поезия

2015-06-25T18:07:41+03:00 1.2K 10

Все още живи светят звездите

От години те нося в моето съзнание
образ прекрасен от вятър изваян,
все в съня ми надничаш отчаяно
онзи миг и до днес незабравил…
Беше отдавна, под липите омайни, ...

M1234567891

Поезия

2015-06-02T21:50:22+03:00 1.5K 9

За любовта ни от вихър отнесена

Все още и на мравката правя път,
независимо колко ми струва,
безброй пъти сама на кръстопът
единствен вятърът с мен се шегува.
Понякога спускат се облаци прах ...

M1234567891

Поезия

2015-05-27T23:22:08+03:00 1.3K 3

Щом се свие болката на дъното

Превърна се душата ми във угар
от слънцето силно обжарена,
изригнала мараня, като луда
върху стари рани стовари се.
И всяка рана по-силно кърви, ...

M1234567891

Поезия

2015-05-19T20:45:09+03:00 1.1K 6

По устните ми слънцето играе

Своята песен реката промени
и сякаш хиляди китари свирят,
привели клони плачещи върби
с ресници по вълните ù вибрират.
До днес пътувах в тъжен сън ...

M1234567891

Поезия

2015-03-24T20:51:50+02:00 1.5K 19

Любов обречена на вечност

Помниш ли първата ни среща
под шепота на белите брези,
в ръцете ти - въглени горещи
как къдреха се моите коси…
Като птица в прегръдката ти яка ...

M1234567891

Поезия

2015-03-13T12:27:35+02:00 642 8

Мимолетен миг

Застинала в света на чувствата
душата ми е мокра детелина,
все в сърцето ти полепва пустата
и то омеква като бяла глина.
Аз го вая във форми различни ...

M1234567891

Поезия

2015-02-13T21:07:41+02:00 1K 5

Бунт

Стягай пътната си чанта, капитане!
Този град за тебе е отровен.
Приличаш на потънал стар ”Титаник”…
Върни човешкия си облик с дух бунтовен!
Вдигай котва и назад не се обръщай! ...

M1234567891

Поезия

2015-01-22T21:20:36+02:00 714 11

Застинала човешка сълза

На прага до късно стоеше сама
привела главица нещастна,
самотна женица, с празна душа -
догаряща в мрака свещица.
В чужбина отдавна са двете деца, ...

M1234567891

Поезия » Друга

2015-01-14T20:01:50+02:00 1.3K 1 12

Късен влак

Дълго чаках да просветне в зелено
светофарът на любовната ми лира.
Стига толкова - минавам на червено!
Който иска, нека протестира.
Може би ще бъда по-щастлива ...

M1234567891

Поезия

2015-01-07T00:03:33+02:00 667 1 9

Тъй нежно шумоли в душата

Тъй нежно шумоли в душата
този есенен жълт листопад,
че попива в синева сълзата,
за да бликне в пролетен цвят.
Герданче от спомени нанизах ...

M1234567891

Поезия

2014-11-28T15:58:47+02:00 1.6K 18

От спомените на баба Шина - 1

Баба Шина отдавна не помнеше колко години е навършила, а като я попиташе някой, махаше небрежно с ръка и си почесваше набръчканото чело.Поглеждаше шеговито и с леко изкривената си усмивка казваше, да попитаме ”Оня горе”,посочваше към небето с пръст и закачливо удряше по стъпалото на старата скърцаща ...

M1234567891

Проза

2014-11-23T11:33:52+02:00 1.4K 1 7

Една сълза ще свети като ден

Ранявахте се двамата взаимно
лоши думи казвахте през ден,
сърцето ме болеше, но безумно
чувствата бушуваха във мен.
Към двамата изпитвах силна обич ...

M1234567891

Поезия

2014-11-13T18:09:43+02:00 651 1 14

Надежда

Промъкна се небето в моя сън
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад ...

M1234567891

Поезия

2014-11-04T13:10:38+02:00 722 11

Кодирана е душата ми да страда

Съдбата в коридора на времето
с лъчистоструйна светлина,
прашец златист нехайно пръсна
в зародиша на моята душа.
И чух на ехото отсреща име ...

M1234567891

Поезия

2014-09-30T10:45:56+03:00 1.4K 12

Нощта постели меки кичури

Нощта постели меки кичури
над уморените ми рамена,
навлезе хаотична и притури
сладостни тръпки в съня…
В сянката на старата къща ...

M1234567891

Поезия

2014-09-23T18:00:42+03:00 1.2K 10

Ако двамата с теб се разминем

През ресниците на лятото
изтичат слънчевите дни,
заслушана в шума на ятото
есента часовете си брои.
Скрита жадна зад скалите ...

M1234567891

Поезия

2014-09-04T17:45:59+03:00 1.6K 1 13

Ще се свия в съня ти уютно

Нощта препуска като луда
през пустинята на моя сън,
нито клонче, даже пеперуда
не докосват вратата ми отвън.
Бушуват вълните на чувствата ...

M1234567891

Поезия

2014-08-20T15:22:19+03:00 1.4K 13

Подавам ти длан

Заспива вятъра на птиците в гнездата,
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла.
Тази вечер си лягам със светла мечта ...

M1234567891

Поезия

2014-08-15T16:20:38+03:00 721 8

Жива съм

Жива съм и все още кретам
на живота в пристъпите бесни,
стъпките изрониха пътеката,
в калдъръмени улейчета тесни.
Ще се катурна мисля си, но ето, ...

M1234567891

Поезия

2014-07-31T22:02:15+03:00 833 12

Вълшебната лампа

Вятър по пътеките житейски,
неуморимо брули храсти цветове,
отекват в звездното небе навеки
опустошени човешки гласове.
С бодлива тел е моята ограда ...

M1234567891

Поезия

2014-07-22T23:25:15+03:00 863 8

Гадаене под звездите

Седнала на пейката във парка,
врачка хвърля бобени зърна
и пръстите ù кокалести мачкат
тъмносивата, студена тишина.
Ще ти врачувам, рече ми и стана, ...

M1234567891

Поезия

2014-07-15T20:26:54+03:00 817 1 7

Загадка

Много години търсих отговор на един въпрос ”какво ми се случи тогава” и до ден днешен не го открих, но реших да споделя преживяното и ако някой реши, че има отговор, може да ми пише.
Свекърва ми беше още жива и е дошла на гости. Дъщеря ми тогава навършваше 4 години и празнувахме рождения ù ден. След ...

M1234567891

Проза

2014-07-03T16:27:04+03:00 1.3K 9

Дъждът ме гали с уморени пръсти

Дъждът ме гали с уморени пръсти,
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...

M1234567891

Поезия

2014-06-20T23:31:32+03:00 1.3K 6

Писмо до моя син

Ако в света на хората
бе отредено щастието
с майчини ръце да се раздава,
ако възможно е било да се дарява
сърце човешко със любов голяма, ...

M1234567891

Поезия

2014-06-12T12:42:40+03:00 2.9K 6

Легенда за самодивите

Легенда за самодивите
Прозираше слънцето зад високите дървета и хвърляше шарена сянка по стръмната пътека, която се извиваше, като дъга по билото. Вървяхме мълчаливо,
облечени в топли дрехи, и само кучетата издаваха от време на време шум от счупени съчки. Носеше се мирис на влага от натрупаната шума ...

M1234567891

Проза

2014-06-03T11:54:02+03:00 1.1K 1 3

Тя е винаги готова да царува

Тя е винаги готова да царува
щом престол за нея изградим,
нощем под звездите ще мъдрува,
ако ние с теб от обич изгорим.
Тя навлиза в нашето съзнание, ...

M1234567891

Поезия

2014-05-29T14:54:35+03:00 775 9

Колко бързо времето лети

До днес не бях забелязала,
колко бързо времето лети,
зад баира превалят залези,
а слънце още в мене блести.
Дали защото от обич пленено, ...

M1234567891

Поезия

2014-05-15T22:03:02+03:00 1.2K 1 11

Бащината усмивка на небето

Нощта полегна над птичите гнезда
с надежда да прогони самотата,
а вятърът със флейта във уста
с мелодична песен приспа гората.
И настъпи приказната тишина, ...

M1234567891

Поезия

2014-05-08T23:36:51+03:00 741 7

Неочаквано мило видение

Срещнах непознато родопско момиче,
тъй ненадейно се случи това.
Прелестно, бяло кокиче,
къде си било до сега?
И защо са твоите очи натъжени? ...

M1234567891

Поезия

2014-04-25T20:33:47+03:00 627 3

Съдбовна намеса

На прашната улица в дъното
малка къща дочака нощта,
отекна под стряхата в тъмното
гласът на самотна жена.
Бедност попива в основите ...

M1234567891

Поезия

2014-04-23T23:30:30+03:00 627 2

Светът е шарен, задъхан и тъжен

Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...

M1234567891

Поезия

2014-04-02T16:04:09+03:00 925 10

На непорочната нявга жена

В стъпките студени на нощта
се спусна тържествуваща мъглата,
погали малкото стъпало на жена
преди да се изгуби в тишината.
Прегъната на две с къдрици руси ...

M1234567891

Поезия

2014-03-20T21:10:39+02:00 1.6K 14

Пролетно

Забълбука напевно душата
и радостна бягам навън,
сред дъха на горски шубраци
да поседна на стария пън.
Затрептява просторът, ухае, ...

M1234567891

Поезия

2014-02-26T20:58:49+02:00 1.8K 9

Аз се лутам в мъгли и горят ме огнъове

Аз се лутам в мъгли и горят ме огньове,
изгарят ми тялото цяло, не стихва тръпката,
попива до костите и ги смила на прах, отколе,
откакто докосна в тишината среднощна,
прималяла душата ми в бяло. ...

M1234567891

Поезия

2014-02-14T21:16:22+02:00 1.6K 4

Самоубийството на конете

Беше една от онези зими, които помня още от дете. С накачулени от снежни преспи борове, като белобради старци накацали по склона на връх Персенк. Застинали в студена тишина, от която оживява пред очите ти ледена приказка.
От там се открива величествена картина към безкрая, в който диша Родопа планин ...

M1234567891

Проза

2014-01-17T23:02:05+02:00 1.4K 7