M1234567891
432 резултата
Душата ми е суха пепел
и въглен в нея не гори,
от ранно утро до късна вечер
все студен лежи, лежи.
Щурчето под прозореца ми нощем ...
и въглен в нея не гори,
от ранно утро до късна вечер
все студен лежи, лежи.
Щурчето под прозореца ми нощем ...
588
6
Градът прилича на пещера
с каменните къщи заледени,
кристално чиста тишина
изплита приказни дантели.
От стрехите ледени висулки ...
с каменните къщи заледени,
кристално чиста тишина
изплита приказни дантели.
От стрехите ледени висулки ...
477
2
Нощта изпъна нежната си струна
и увисна в прегръдката до мен,
тялото ми сладко се отпусна
и запламтя като пролетен ден.
От градината ми райска на сърцето ...
и увисна в прегръдката до мен,
тялото ми сладко се отпусна
и запламтя като пролетен ден.
От градината ми райска на сърцето ...
622
6
Не зная вече колко пъти
се прибирам в стаята си уморена,
имам чувството, че е мъртва -
без шепот, без говор, винаги студена.
Печката, същински кошер пуст, ...
се прибирам в стаята си уморена,
имам чувството, че е мъртва -
без шепот, без говор, винаги студена.
Печката, същински кошер пуст, ...
902
7
Хоризонтът изтъня, като алена нишка,
и зората сякаш ù запали края.
Небето запламтя, заприлича на огнище,
от което старите къщи огньовете палят.
Чувам ги сутрин с птиците да говорят, ...
и зората сякаш ù запали края.
Небето запламтя, заприлича на огнище,
от което старите къщи огньовете палят.
Чувам ги сутрин с птиците да говорят, ...
892
13
Те пораснаха заедно в бърлогата,
заветрена от клони и листа,
прегърнати в пухкавата козина
далече от очите на града.
Пътека, отъпкана от вълчицата, ...
заветрена от клони и листа,
прегърнати в пухкавата козина
далече от очите на града.
Пътека, отъпкана от вълчицата, ...
1004
7
Ще те търся аз, там, където нощта
в пречудливите си сенки
потулила е любовта.
Там, където жарава пропуква
вечер в снега, ...
в пречудливите си сенки
потулила е любовта.
Там, където жарава пропуква
вечер в снега, ...
732
10
Денят бледнее бавно и умира,
отпущат се уморените криле,
пада нощ - нощна пеперуда
свива се и чезне в глухото поле.
И пак сама поглеждам към небето, ...
отпущат се уморените криле,
пада нощ - нощна пеперуда
свива се и чезне в глухото поле.
И пак сама поглеждам към небето, ...
489
5
При пълнолуние трудно заспивам,
дори не затварям очи.
Поглеждам луната, изгряла в небето
сред хиляди ярки звезди.
А в стаята ми сенки се преплитат, ...
дори не затварям очи.
Поглеждам луната, изгряла в небето
сред хиляди ярки звезди.
А в стаята ми сенки се преплитат, ...
760
12
Тя пристига винаги
по едно и също време
години, години наред
и всеки коленичи пред нея
с молба за здраве и късмет. ...
по едно и също време
години, години наред
и всеки коленичи пред нея
с молба за здраве и късмет. ...
624
10
Не искам да правя зелена улица
на дяволските стъпки, в които
попива сълза на вдовица,
от безмерната скръб – убита.
Не искам воал от престъпни дела ...
на дяволските стъпки, в които
попива сълза на вдовица,
от безмерната скръб – убита.
Не искам воал от престъпни дела ...
557
9
Вълшебно нещо е тишината.
Спокойствие... Красота...
Сама съм, следобед е, няма вятър
да се блъска в моите стъкла.
В такива благодатни часове ...
Спокойствие... Красота...
Сама съм, следобед е, няма вятър
да се блъска в моите стъкла.
В такива благодатни часове ...
529
8
Наоколо всичко е бяло, невинно,
сгушено в студена тишина,
с топли чувства душата залива,
спомен, доплувал в нощта.
Невидима длан ме повежда нататък ...
сгушено в студена тишина,
с топли чувства душата залива,
спомен, доплувал в нощта.
Невидима длан ме повежда нататък ...
472
11
Прелистих страницата на едно очакване,
изпъстрено със думи и ласки, с тъга.
Четирилистна детелина там подсказваше,
че някога била съм сам-сама.
Сега ме чака следващата страница, ...
изпъстрено със думи и ласки, с тъга.
Четирилистна детелина там подсказваше,
че някога била съм сам-сама.
Сега ме чака следващата страница, ...
474
5
Когато ми е тъжно
и няма с кой да споделя,
си лягам във леглото
и се опитвам да заспя.
В ръцете на сън вълшебен ...
и няма с кой да споделя,
си лягам във леглото
и се опитвам да заспя.
В ръцете на сън вълшебен ...
2337
1
11
В гнездото на старата птица
надникна смутено нощта,
дочула най-тъжните звуци
на птицата от песента...
- Съдба си жестока и вечно ...
надникна смутено нощта,
дочула най-тъжните звуци
на птицата от песента...
- Съдба си жестока и вечно ...
477
1
9
Помниш ли юнските нощи,
горещи, вълнуващи, с мирис богат,
старата пейка и нашите страсти
в един отдавна забравен град.
Помниш ли шепота мил на сърцата, ...
горещи, вълнуващи, с мирис богат,
старата пейка и нашите страсти
в един отдавна забравен град.
Помниш ли шепота мил на сърцата, ...
489
8
Заваля дъждът, небето се намръщи,
на пръсти наднича нощта,
едри капки в земята се пръсват
на хиляди кристални зърна.
Покрива всичко - пелерина, ...
на пръсти наднича нощта,
едри капки в земята се пръсват
на хиляди кристални зърна.
Покрива всичко - пелерина, ...
552
10
На нея винаги съм ù подвластна,
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица, ...
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица, ...
1285
1
7
Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален,
хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Ноември е - смарагдово дърво ...
върху клона гол на залеза запален,
хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Ноември е - смарагдово дърво ...
1007
16
На другите в очите се променям,
задъхани годините - летят.
Какво жестоко, тъжно откровение -
ехо, без следи по грапавия път.
Часовете гонят мойте мисли, ...
задъхани годините - летят.
Какво жестоко, тъжно откровение -
ехо, без следи по грапавия път.
Часовете гонят мойте мисли, ...
481
12
Помниш ли онази вейка
с воал от падащи шубраци,
гласът на птица песнопойка
как разплака здрача?
Наднича със око на крадец - ...
с воал от падащи шубраци,
гласът на птица песнопойка
как разплака здрача?
Наднича със око на крадец - ...
578
10
Вълшебнико, нарамил свойте дарби,
сред пустинята от хора се поспри,
виж в душите им - загнездила се жажда,
как ги мъчи, дави и руши.
Дай им дарба – сила да се борят, ...
сред пустинята от хора се поспри,
виж в душите им - загнездила се жажда,
как ги мъчи, дави и руши.
Дай им дарба – сила да се борят, ...
486
6
Не съм мечтала аз
диаманти, ни всемира -
пеперуда е душата ми,
щом те винаги намира.
Не сам мечтала аз ...
диаманти, ни всемира -
пеперуда е душата ми,
щом те винаги намира.
Не сам мечтала аз ...
497
14
Остани само миг.
Като огън стопли ме.
Като лъч прободи пелената
от мрак.
В този свят - безумна стихия, ...
Като огън стопли ме.
Като лъч прободи пелената
от мрак.
В този свят - безумна стихия, ...
725
9
Среднощен час. Среднощен вик,
над нас - луната бледа,
а ние двамата защо мълчим
виновно в нозете си загледани?
Нима като изгарящ метеор, ...
над нас - луната бледа,
а ние двамата защо мълчим
виновно в нозете си загледани?
Нима като изгарящ метеор, ...
647
13
Като шарена змия се точи,
гърчи се, издува гръб,
от очите бликнало поточе,
дълбае в острия му ръб.
Бариери спъват ме и падам, ...
гърчи се, издува гръб,
от очите бликнало поточе,
дълбае в острия му ръб.
Бариери спъват ме и падам, ...
820
10
Бавно ронят се листата
във среднощна тишина,
потънали са в суетата
пътеките на любовта.
Като кладенчета малки ...
във среднощна тишина,
потънали са в суетата
пътеките на любовта.
Като кладенчета малки ...
1158
5
Като дъга пълзеше край върбите
помъдряла от годините река,
с монотонен плясък падаха листите,
заскрежени от есенна слана.
В сребърните им сърца пулсира ...
помъдряла от годините река,
с монотонен плясък падаха листите,
заскрежени от есенна слана.
В сребърните им сърца пулсира ...
1203
10
В този свят препущат шеметни мигове,
викове завладяват оголели души,
позор и раздор нахлува във времето,
в пропаст дълбока животът се сви.
Колко е истинска днешното време, ...
викове завладяват оголели души,
позор и раздор нахлува във времето,
в пропаст дълбока животът се сви.
Колко е истинска днешното време, ...
584
10
Обичам нощите, когато
луната през прозореца наднича,
изпепелена от любов - душата
отново в нея да се врича.
Обичам сутрин очите да отворя, ...
луната през прозореца наднича,
изпепелена от любов - душата
отново в нея да се врича.
Обичам сутрин очите да отворя, ...
509
9
Безшумно ронят се листата
в прозрачна есенна роса,
застилат улицата стара -
безброй слънчеви гнезда.
Небето в тях се отразява, ...
в прозрачна есенна роса,
застилат улицата стара -
безброй слънчеви гнезда.
Небето в тях се отразява, ...
1165
12
Познавам девинския вятър -
усещам първа, щом нахлуе в долината.
Прилича на момче, което по земята тича,
но гони детството на птиците с крилата.
Той свири дръзко в белите комини, ...
усещам първа, щом нахлуе в долината.
Прилича на момче, което по земята тича,
но гони детството на птиците с крилата.
Той свири дръзко в белите комини, ...
530
11
Ще те накажа веднъж и завинаги
с най-чистата, свещената любов.
Като камък воденичен на шията
ще я носиш чак до своя гроб.
Ще те накажа веднъж и завинаги ...
с най-чистата, свещената любов.
Като камък воденичен на шията
ще я носиш чак до своя гроб.
Ще те накажа веднъж и завинаги ...
589
10
Красива и горда планина,
съдба променлива, сложна,
тя пази спомена за древността,
гласа Орфеев, на Омир - възторга.
Девствен лес, непристъпни зъбери, ...
съдба променлива, сложна,
тя пази спомена за древността,
гласа Орфеев, на Омир - възторга.
Девствен лес, непристъпни зъбери, ...
4120
5
Дъждът засвири есенна мелодия,
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение, ...
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение, ...
1009
1
11
В нозете ми умилкват се вълните
на реката, погалена от вятъра,
долавям воплите на дните,
стопили се в житейското ми бягане.
Лъкатушещата сянка на върбата ...
на реката, погалена от вятъра,
долавям воплите на дните,
стопили се в житейското ми бягане.
Лъкатушещата сянка на върбата ...
1123
11
Аз моля се в студ и пек,
над мен листата разпиляла,
любов, докосвай ме с воала лек,
люлей ме в люлката си бяла.
Претискай ме с корава нежност, ...
над мен листата разпиляла,
любов, докосвай ме с воала лек,
люлей ме в люлката си бяла.
Претискай ме с корава нежност, ...
700
8
Шумят върховете от студ посивели,
вихрушки огъват млади ели,
в любовна прегръдка корени сплели,
като сплав от огнени лъчи...
Завихря се буря - избухва пожар, ...
вихрушки огъват млади ели,
в любовна прегръдка корени сплели,
като сплав от огнени лъчи...
Завихря се буря - избухва пожар, ...
898
11
Сутринта допълзяла откъм балкана
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна ...
пред прозореца ми спря мъгла,
в душата ми надникна и остана
неканена, влажна и зла.
В сиво безразличие потъна ...
2763
1
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
