M1234567891 (Миночка Митева) - Произведения

Билет за влак

Билет за влак, не е само дума,
а вик към път далече от шума,
към райски кътчета и друми,
посока нова към твоята душа.
Лотарията, само сън в надежда, ...

M1234567891

Поезия

2025-05-09T12:25:30+03:00 661 4 23

В стъпките на влюбените

Ако душата ми се прероди,
нека бъда дива, силна трева,
земята с обич да ме пие,
и хора да ме тъпчат с любовта.
Да съм в сянката на бор зелен, ...

M1234567891

Поезия

2025-05-07T11:30:25+03:00 511 11 23

Разкъсана душа

Да беше стих, да беше проза,
а то - разкъсана душа,
подхвърлян сред вълните кораб,
в ураганна суета.
И пак продъни се небето, ...

M1234567891

Поезия

2025-05-04T21:56:05+03:00 406 9 18

Поет

Страшно е огън да бъдеш,
приет и изгонен от всякъде,
да умираш и бавно да гаснеш
и да се родиш от някого.
Душата на поета е пламък, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-30T20:35:32+03:00 397 9 21

Сънувах сън

Сънувах сън, в който те обичах,
ревнив безкраят гледаше във мен,
прегръдката ти по вените изтича,
като мелодия със звук съвършен.
Ръцете ти са струни на китара, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-27T20:58:55+03:00 463 7 14

В дъжда се върнах

Заваля внезапен, топъл дъжд,
а очите ми с болката се борят,
да срещна светли хора изведнъж,
за миг да спра, с човек да поговоря.
А вятърът ми шепне нежно име, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-25T21:19:16+03:00 444 8 21

Падаща звезда

Видях звездица падна,
послание за смърт на нечия душа,
последен земен вик откраднат,
изтръгнат корен от пръстта.
И в мрака нощен се разплака, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-22T10:52:10+03:00 498 8 22

Изгрев

Ти си в зората на всеки мой ден,
в лъчите, които ме галят,
в любовта, която дълбоко във мен,
като пепел в огнище изгаря.
Всеки изгрев – сияйна зеница, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-19T20:36:12+03:00 399 8 16

Танцът на душата

Щом притихне в мрак тишината,
душата се плъзва, без тяло и звук,
пленена на звездите от светлината,
се слива с вълните на вятъра глух.
По ръб на въздишка омайно танцува, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-18T09:47:22+03:00 499 9 24

Размисъл

Красива е земята и богата,
тук призвани сме да сме добри,
да познаем добротата на сълзата
и стойността на земните си дни.
Ние обичаме преходни неща, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-15T20:02:17+03:00 385 6 17

Пикник

Със семейството ми всяка събота или неделя си устройвахме забавления от които всички се чувствахме много добре. Беше неделя, решихме заедно с децата, да си направим пикник в планината.
Децата въодушевени от идеята, започнаха да си събират нужни неща с които да се забавляват. Синът ни взе фотоапарат, ...

M1234567891

Проза

2025-04-12T18:15:20+03:00 590 3 22

Съседката

Съседката от този блок,
всяка сутрин става рано,
гледам я с коса на кок
и шалчето през рамо.
Отпива от горещото кафе ...

M1234567891

Поезия

2025-04-10T22:01:09+03:00 628 6 20

Случка

Баба Пена и дядо Пешо,
съседи са във този блок,
весели са, само дето,
имат котка със порок.
Дядо Пешо пийва бира, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-09T09:40:31+03:00 662 4 26

Ехото стене

Щом се спуснат звездите среднощни
и вятърът стихне в клоните стари,
луната закръглена и кротка все още,
земята с лъчите си отново ще гали.
Потрепва въздухът пак от въздишки, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-07T00:34:50+03:00 409 6 18

Буря в душата

Вали. Светът е мрачен и студен,
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-04T09:23:58+03:00 423 8 19

Великденско дихание

M1234567891

Приложни Изкуства

2025-04-03T11:00:16+03:00 735 7 18

Бездомник

Вървеше сам, като сянка бездомна,
по мрачните улици, потънали в кал,
в старо палто - душата огромна,
притихва смутена под облака бял.
В парка се свива на пейка студена, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-02T12:46:59+03:00 409 10 29

Безсъние

Колко бавно нощта се стопява,
сред играещи сенки в стените.
Натежалата мисъл сън пресява,
както песъчинки - вълните.
Тиктака часовникът и отброява, ...

M1234567891

Поезия

2025-04-01T05:44:33+03:00 400 6 18

Дъх на забрава

Вятърът свири в комини смълчани,
сенки се вихрят по покриви рухнали,
заглъхват нощите в спомен заспали,
търсят глас сред завесите спуснати.
Тук хора живяха с ръце неуморни ...

M1234567891

Поезия

2025-03-29T21:00:59+02:00 385 6 19

Когато те докосне споменът

Много образи от миналото се завръщат, за да ни напомнят за някоя случка , която може да ни натъжи или развесели. Или да ни накара да се замислим, какво сме преживели, или какво пропуснали. А може би просто споменът, да докосне отново сърцето и да го накара, да укроти своя ритъм ,за да открие тихия б ...

M1234567891

Проза

2025-03-28T12:30:29+02:00 431 7 17

Ехо от детството

По пътищата на живота все забързани вървим, но идват мигове, в които се връщаме в детството, сякаш там ще се скрием от ежедневието си. Защото детството е пъстра картина, рисувана с цветовете на смеха и невинните пакости. Понякога изглежда, като далечна приказка, друг път, като аромат на домашен хляб ...

M1234567891

Проза

2025-03-27T06:34:31+02:00 498 8 23

Сърцето на вълка

Вечер, когато се опитвам да заспя, изплуват спомени, които връхлитат, като галопиращи диви коне из саваната на моите мисли и рисуват картини, които вълнуват сърцето.
Бяхме деца и най обичахме приказки преди сън, разказани от дядо, а знаеше толкова много!
Той беше образован човек за времето си и мног ...

M1234567891

Проза

2025-03-25T04:59:31+02:00 541 7 25

Те са във всичко

Когато цъфнат вишните в двора
и в старата стряха вятърът спи,
сякаш дочувам забравен говор,
тихи стъпки през детски мечти.
Майка ми пее с гласа на листата, ...

M1234567891

Поезия

2025-03-23T14:47:42+02:00 462 6 24

Ти си

Ти си тук, в тишината край мене,
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...

M1234567891

Поезия

2025-03-21T20:05:55+02:00 451 8 22

Годините

Като снежинки топят се годините,
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки, ...

M1234567891

Поезия

2025-03-20T14:42:53+02:00 474 7 19

Доброта

Като лъч в мъглата е тя,
мехлем за ранената гръд,
птица спряла над вода,
за глътка от дългия път.
Тя е в шепота на клони, ...

M1234567891

Поезия

2025-03-18T17:25:37+02:00 393 4 17

Пролетна въздишка

С нежни струни докосва душата,
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони, ...

M1234567891

Поезия

2025-03-14T13:30:35+02:00 1.3K 8 43

Пролетни струни

Ставай бързо, викна мама,
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена, ...

M1234567891

Поезия

2025-03-12T17:43:12+02:00 672 2 21

Животът нарязва мечтите

Нощта притихва безлика, студена
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви, ...

M1234567891

Поезия

2025-03-12T08:43:49+02:00 601 5 16

Реалност

Реалността е ронлива пътека,
огъната в сенки и светъл контраст,
пулсът й – лудост и крехка утеха,
взрив от мечти и разбити стъкла.
Тя шепне със глас на надежда и мрак, ...

M1234567891

Поезия

2025-03-08T09:19:34+02:00 539 8 26

Странно същество е човекът

Странно същество е човекът,
нощем мечтае, денем руши.
Смее се над проблеми, клетият,
а после притиснат, сам се теши.
Тича след сенки, гони вятъра, ...

M1234567891

Поезия

2025-03-07T06:47:55+02:00 460 9 23

Животът диша в рими тихи

Животът диша в рими тихи,
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...

M1234567891

Поезия

2025-03-04T08:35:50+02:00 395 5 12

Наднича пролет във душата

Наднича пролет във душата
разплита зимните следи,
превръща всяка скръб в позлата
и всяка болка в светлини.
Запява утрото в черниците, ...

M1234567891

Поезия

2025-03-02T11:25:59+02:00 427 6 25

Самота

Само тя неизменно остава –
сянка без име, без дом,
тихо в сърцето ни плава,
глух резонанс в нощен тон.
Вечна е – в дните, в тъгата, ...

M1234567891

Поезия

2025-02-28T16:35:14+02:00 425 7 19

Време на сенки

Живеем в свят на бързи думи,
на зли погледи - сервилни.
Тревогите ни са безумни,
а дните - сламки тънкожилни.
Очи в екрани, ръце – окови, ...

M1234567891

Поезия

2025-02-25T13:57:35+02:00 443 5 15

Без теб

Без теб съм - вик в безкрая,
птица с прекършени криле.
Ветрецът, който ридае,
в смълчаното тъмно поле.
Очите ми търсят лицето ти, ...

M1234567891

Поезия

2025-02-24T06:57:56+02:00 393 7 18

Тревожен свят

Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...

M1234567891

Поезия

2025-02-22T10:11:11+02:00 442 12 20

Дните ме прегръщат

Сенки тихо шепнат спомени забравени,
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...

M1234567891

Поезия

2025-02-21T13:21:02+02:00 382 8 23

Кръстопът

Стоя на прага на съдбата,
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...

M1234567891

Поезия

2025-02-16T23:31:28+02:00 391 7 16

Светлини и сенки

Градът диша в сиви пулсации,
неонът проблясва в стъклени очи.
Тук времето бяга без навигация,
а хората – сенки сред светлини.
Ехо от стъпки в бетонни алеи, ...

M1234567891

Поезия

2025-02-15T01:13:50+02:00 402 6 15