Mimka80
126 резултата
Бримка пусна по мъглата
животът мой със остър ръб.
Изрязана до кръв, съдбата
отново вижда кръстопът…
Спъва се – над ней вали ...
  452 
Безмълвна ме остави тази нощ
присмиваща се с твоят смях.
С една интрига за разкош
прободе мислите ми с грях.
А бе април – валеше цвят, ...
  463 
Не ме позна в мъглата гъста -
сянка от притихнала тъга.
Пристъпила до теб на пръсти -
влизам в облаче сега...
Цялата си мъка извалях ...
  435 
Днес ще дойда, бабо, с бяло цвете
да видя снимката ти през сълзи.
Както някога да си говорим двете
без тъга по теб да ме души...
Питка да разчупя - помен бял, ...
  459 
Прошка искам, прошка давам
с олекнало от грях сърце.
Усмихната и чиста поздравявам
довчерашните врагове.
Дарявам им любов и обич, ...
  393 
Грешна съм пред дявола и Бога,
виновна съм пред хората добри.
Но аз не искам и не мога
да избегна кръста и "- Разпни!".
Смело острите пирони, ...
  397 
Немирни, като вятър се обичаме,
отпили глътка волна свобода.
Забраните човешки не отричаме,
отрече ги родена любовта
в чашите препълнени със вино, ...
  397 
Ухая... на любов ухая...
ароматно спускам се над теб.
С косите ти тъй вятърно играя
и пръсти сплитам в пирует
пред влажния ти поглед мъжки, ...
  535  14 
Разгаряха се нощни клади
в измислено от гняв небе,
ала само той пострада,
този, който всичко ми отне...
Невинност, нежност, доброта ...
  451 
Не вярваш в мен, защото съм различна,
защото черпя въздух от мъгли,
защото възприемам всичко лично,
защото ти показвам как боли...
Не вярваш в мен, защото крия бури ...
  1184 
Народът на думи въстанал
наля си пореден стакан.
Да бъде пиян не престана –
в пусто очакване взрян...
А някъде в минало славно ...
  524 
Налей ни по едно, Съдба!
Чашата за ви́ното жадува.
И знам, горчиво го избра,
нещо май ти се тъгува...
Виж, пия до последна капка ...
  659 
Случва се... от тъжен плач
да бликне изворна вода.
Случва се... и зъл палач
да помилва любовта.
Случва се... зад облак черен ...
  349 
Когато я създаваше поетът,
изникна аромат на лято
и в дъхавите листи на букети
цъфтеше в зимата тревата.
Докосват римите с мастило, ...
  329 
(посветено)
Път към теб сега измислям
над него ореол от ангели блести.
Дъжд в очите тъжно плиснал
търси с болка твоите следи... ...
  537 
Когато във разлистената книга,
докосваш с пръсти нечий стих,
открил това, което все не стига
в момента нетипично тих
спомни си как те галеха очите ...
  325 
Невидимо докосва слънчев лъч
дремещия, есенен следобед,
а веселата, детска глъч
прилича на вълшебен полет.
Този топъл октомврийски ден ...
  370 
Животът ни е чудна бъркотия
и дните шеметно изчезват в смях.
А в тази луда, огнена стихия
АЗ НЕ СЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО БЯХ!!!
Жена съм – руйно вино. ...
  388 
Той отдавна беше никой –
сянка по бездушен калдъръм.
Угаснал в погледа светлика
тлееше в съдбовен гръм,
сразил дървото на живеца, ...
  405  12 
Когато си говоря странно с птиците
и стигам с мисъл греещи звезди,
спуснала над поглед тих ресниците
недей се чудиш и не ме кори...
Не знаеш колко ми е нужна ...
  354 
Обичам изгреви по съмнало,
докоснали света с любов
на цвете в чуден аромат потънало
и вятър палав за шеги готов.
Обичам тишината на мига, ...
  362 
КОЛКО СТРУВА ЛЮБОВТА?
И как с аршин да я измериш?
Доколко дивната и́ красота
в полета и́ ще намериш...
Залепени, счупени сърца, ...
  423 
Писък на ранени птици,
синьо-бял в нощта рефрен.
На живота тъй коравата десница
с шамар събуди моят ден.
Посява в буря нови рими ...
  412  11 
Тя беше първата му глътка кафе сутрин, пареща, дръзка и огнена. Дяволито се плъзваше по езика му оставяйки ароматната си следа по него преди да бъде погълната с удоволствие. Тя беше първото заглавие на вестника, с който той слагаше началото на претоварения си ден. Тя беше първият лъч слънце погалил ...
  1377 
Цикъл: ПРОЛЕТ
Сонет 1.
Ще цъфне пролет бяла, вдъхновена
в пазвата на скрита, в тайна, гръд,
а минута алена на пошла скръб ...
  595 
В ръцете ти съм вишнев цвят,
по устните ти лепна, като захар.
Разцъфнах в чудният ти свят -
цвете малко, галено от вятър.
В прегръдката ти огнена горя. ...
  307 
И някога, когато си отида,
забулена от мрак и тъмнина,
забравила и болка, и обида,
потънала във облак светлина
попитайте за мен цветята, ...
  1422  11 
Написа на тефтера ми съдбата:
"Трудности те чакат занапред!"
Погледнах я, не сведох си главата,
а продължих да пиша своя ред
по листи лунни в нощ красива, ...
  270 
Къпе се лятото в синьо море,
пясъчна дреха съблякло.
Шепотът тих на мо́дро небе
тъжния миг е отвлякло.
Смеят се чайки в простора, ...
  388  11 
Денят се усмихва,
разперил крила,
от утро да литне
към сто чудеса...
Прерязал окови – ...
  375  11 
Билки омайни
от нощните тайни
плахо надничат...
Вещици бродят
към извора ходят ...
  291  11 
Момичето до розите мълчеше,
облякло дреха – бяла тишина.
Погледът ѝ в тъмното тъчеше
нишки звездно-лунна светлина.
Момичето до розите застана – ...
  274 
Не успявах все да те обичам,
скрита зад съмнения и сто вини.
И светлото, усмихнато момиче
в облаци дъждовни се стопи.
Безпомощно протягаше ръцете си ...
  203 
Ти не помниш първата целувка,
ти забрави любовта…
Забравил тази слънчева милувка,
погуби в мене пролетта…
И в синьо давят се вълните, ...
  306 
Утрото сяда тихо до мен,
с чаша кафе за загрявка.
Разлиства се новият ден -
в цитати любими на Кафка.
Моцарт повтаря рефрен ...
  238 
Когато срещнах любовта
навън миришеше на лято,
а аз обвита в зимна самота
чаках полета на птиче ято.
Когато срещнах любовта ...
  312  10 
Сбрали са се днеска на мегдана
бабичките Пена, Гюра, Гана.
Тихо нещо трите си шушукат,
налегнала ги страшна скука.
-Мари, Пено - вика Гюра - ...
  491 
Не късай ти нишките лунни
на сънуван от елфите сън!
Лира звучи тънкострунна,
превръщаща думите в звън.
И спират да свирят щурците ...
  1621  13 
Тя бързаше към огън лунен –
жаравата под нея заблестя.
И не във лудостта безумна,
а в римите се разгоря...
Тя думите ориса с обич, ...
  1435  11 
Не плаче дъждът, но вали.
Рани лекуват с него цветята.
Със струи дъждовни - игли
шие радостен изгрев дъгата.
Сега е тъй мрачен денят, ...
  288 
Предложения
: ??:??