Незабравима (Кремена Стоева)

На моето момиче

На моята прекрасна дъщеря.
На моето завършено творение.
За всяка малка, кактусна сълза,
пролята от виновно отчаяние.
За всяка болка свита във юмрук, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2022-12-20T11:10:04+02:00 1.5K 5 9

Твърде дълго

Аз съм тази, която си тръгва,
тук мирише на теб и на пясък.
Няма драма и думи в излишък.
Няма нужда и обич в остатък.
Твърде дълго отлагах раздялата ...

Незабравима

Поезия » Друга

2021-02-16T10:20:17+02:00 1.3K 7 26

Четири

Къде ли са снеговете на изминалите зими? Снеговете, които обличаха дървото на живота ми с белота и навяваха преспи със смисъл в тях. Имам спомен, за студена снежинкова утрин, която кара косата ми да настръхва, леденият под е като жарава за нежната кожа на стъпалата ми, а аз имам скучно, тегаво, прос ...

Незабравима

Проза » Други

2020-06-10T08:45:19+03:00 2.3K 1

Брой до три

Нали поиска, днес, да поговорим,
а после да пресметнем как мълчим
равнението - (киска се във скоби) =
аз много в плюс и много в минус ти.
Във теб ще тлее Тя, като поличба, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2020-04-24T19:40:22+03:00 3K 10 20

Когато...

...
Когато най-последното умира...
когато няма да сме само аз... и ти.
Когато искам силно да заплача,
когато два куплета, ще са три... ...

Незабравима

Поезия » Друга

2019-12-22T17:02:22+02:00 1.5K 7 12

Три...

Очите ти, момиче, са хартиени топчета, от онези, белите листи (формат номер четири)... (извадени от принтера на някое от случайните ти работни места), за да надраскаш поредното - в напреднала бременност умопомрачение. Да почерниш белотата им с глупостите си, та чак докато узрее вечерта, когато се пр ...

Незабравима

Проза » Други

2019-06-08T17:12:43+03:00 1.5K 1 7

Две...

Емоционалното влюбване е като емоционалното изчукване. Събличаш душата си, изваждаш го това сърце с две ръце на показ, казваш му да се изпъчи така, че да направи впечатление, оставяш го самичко, за да се възползват от него, да му платят с любов и да го захвърлят като полуфабрикат, който има липса на ...

Незабравима

Проза » Други

2019-06-07T21:13:22+03:00 1.3K 2 4

Едно...

Опитваш се да ме обичаш, с онова, невъзможното обичане, което мирише на презрял пъпеш и прецъфтяла липа. Тръгваш..., връщаш се към вратата, която всеки път подритваш с “майната ти”... и не знаеш коя посока да прегърнеш, защото не виждаш с прелелите си очи от снощното малиново вино. Домът ти е там, с ...

Незабравима

Проза » Други

2019-06-06T14:07:17+03:00 1.3K 3 4

Писък

Аз днес съм тук, а ти си там
и няма никакво значение.
Вървяхме по съвместен път,
пълзяхме чак... до отчаяние.
Сърцето ми при теб изстина - ...

Незабравима

Поезия » Друга

2018-09-28T00:50:41+03:00 1.5K 5 9

Октомври

Октомври беше, ти като замина.
(И дядо си замина през октомври...)
И аз прегърнах дишащата зима,
която всяка вечер с него спори.
Остана само споменът за лято. ...

Незабравима

Поезия » Друга

2018-02-07T08:48:17+02:00 2.4K 10 10

Без път

Проклетата разкъсваща вина
и всичките и глупави последствия...
Цъфтят сълзи, увяхват имена,
със тях дори и нашето присъствие.
Вратите се отвориха без път, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2016-12-29T09:50:28+02:00 2K 7 14

Без криле...

На дъщеря ми.
Едничката ми малка дъщеря
порасна до голямото си утре.
Превърната от късче голота
във болка, от която да се пръсне ...

Незабравима

Поезия » Друга

2016-05-16T13:16:27+03:00 2.9K 10 17

След дъжда...

Във дните ни - все повече живот.
Във нощите ни - нищичко за даване.
Езикът ми - безмилостен циник,
изсъсква с препинателно старание.
И нищо, че оттук до есента…, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2016-04-01T20:07:58+03:00 1.8K 1 20

Дъжд

"така завършва всеки дъжд:
описан от добри поети."
Така завършва всеки летен дъжд,
със малки срички, вплетени в куплети.
Със лека нотка на тъга… и мъж, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2015-06-05T13:48:57+03:00 2.2K 1 28

Безлюбовно

"И тази нощ не правихме любов!
Уж... искахме... но някак се размина..."
Нели Вангелова
Не правихме любов и тази нощ...
във въздуха висеше запетая. ...

Незабравима

Поезия » Друга

2014-10-16T20:21:03+03:00 1.8K 2 16

Когато разбера

Обичам те, когато сняг вали
в най-тъмното на бялата ми кожа.
Изплюти, белоснежните следи
от устните ти парят много, даже
ме карат ей така... да замълча, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2014-02-27T20:01:43+02:00 2K 1 14

Nobody Said It Was Easy

Последната преглътната вина,
след краткото (болящо) многоточие.
Не ме вини, такава съм била,
такава и ще бъда, хайде, моля те,
вземи обратно сладката нега ...

Незабравима

Поезия

2012-09-09T11:28:17+03:00 2.5K 1 34

Слепота

"Слепотата на мисълта е по-лоша от слепотата на очите."
В девет без десет умира денят,
сърцето започва да бие по-бавно
с тихия стон, заприличал на плач,
напиращ навън, а заседнал отляво... ...

Незабравима

Поезия » Друга

2012-01-25T14:26:21+02:00 3.4K 1 40

Имитация

Не може да спре да боли, когато очите не плачат!
Когато съм тук - там си ти и вече сълзите не значат -
една споделена любов, разкъсала времето с длани,
нахранила с болка... греха, отнела ни всичко... до нямане.
Не може да спре да боли... и няма, не трябва, не искам – ...

Незабравима

Поезия » Друга

2011-07-28T22:35:27+03:00 3K 2 34

Предай нататък 3 :)

Недей да питаш що е любовта,
когато във очите ти се взира,
когато трепка порива... до зов
и после във сърцето ти умира.
Недей да питаш, само усети ...

Незабравима

Поезия » Друга

2011-05-30T12:51:17+03:00 2.8K 28

... само толкова

Днес и Господ дори не ме слуша,
спи в небесната си катедрала.
Аз отново морето сънувам,
виждам себе си – стара... и бяла,
как събличам платната на залеза, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2011-01-29T20:26:58+02:00 2.7K 42

Не се научих...

Научи ме да бъда като болката,
в душата ми оставила пролука.
Привикна ме да бъда в тебе вярваща,
наивно-детски, глупава... до скука.
Дари ме с необятността на степите, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2010-12-22T23:13:48+02:00 3K 28

Посредствено... като за теб

Приличаш на голямо изключение.
Причината да нямаш е, че имаш
безбройности от мъжки оправдания
прецизно на петите си да плюеш.
Аз тихичко по вените ти стичах се ...

Незабравима

Поезия » Друга

2010-10-13T21:36:45+03:00 3.5K 62

Силует

Кристална тишина, а аз замислено
за теб рисувам бяла хризантема.
Отива ми нагледно да съм тъжна,
такава съм, откакто съм родена.
Но тази зима просто ми се случи, ...

Незабравима

Поезия

2010-05-09T19:29:53+03:00 3.8K 47

Пепелни сънища

Сърцето ти тактува неприсъствие,
а аз съм там - приседнала отляво.
Омръзна ми във теб да бъда влюбена,
да лъжа всеки ден, за да ти вярвам.
Плета мечти от пепелните сънища ...

Незабравима

Поезия » Друга

2010-02-24T19:25:38+02:00 2.9K 46

На... някого

Брутално беше да те засиля
към две случайни плоскости на взора ми.
От нечие безумство си измислен
и все така си ничий в кръгозорите.
Безпомощен удавник във окото ...

Незабравима

Поезия » Друга

2010-02-10T21:14:25+02:00 3K 28

Сърцето ти...

На скъпата ми...
Защо крещиш, събуди и детето... и нашата врата не е от ляво.
Бутилката поне да бе изхвърлил, или пък да се бе прибрал по-рано.
Не ме докосвай! – чужди са ръцете ти, които в мен се впиват... до изгнило.
Какво ми се лигавиш? (стига псува) Поне да бе изтрил това червило. ...

Незабравима

Поезия

2010-01-26T21:36:47+02:00 2.6K 24

... към нищото

Пътуваш днес към нищото, любими. На лодката веслата окъсяха.
Морето не е вече до колене... на дъното му няма почитатели.
Илюзията не е чудна приказка... и ти, прощавай, не, не си писател.
Днес думите са груби... по презумпция - левашко харакири за душата.
Не знам защо ти пиша, имах нужда от малко зл ...

Незабравима

Поезия

2009-11-24T19:04:07+02:00 3K 2 39

Следи

Луната сърповидно се изпъчи
над хълма, заприличал на гърбица.
Очите ми - дълбоки като стомни,
препълних със тъга... и не те виждах.
А колко късно всъщност е, за Бога, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2009-10-27T19:39:12+02:00 2.6K 32

Заключение

"“Къде си ти, не свети в твойта стая...” -
съвсем не бих стояла под прозореца ти.
Преди да пиша, слагам запетая,
а ти ще дочетеш след многоточието..."
Отново ще нареждам... по дифолт. ...

Незабравима

Поезия » Друга

2009-10-02T17:57:17+03:00 2.8K 42

Аз ще съм най-отгоре...:)

Незабравима

Фотография » Природа

2009-09-20T15:08:40+03:00 4.3K 27

Краен срок

Той имаше по няколко лица
и краен срок за всяко безразличие.
Децата му... не са му и деца,
жените му са луди многоточия.
Глупакът – заприличал на глупак, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2009-09-16T12:31:38+03:00 2.4K 1 29

Цяла вечност

“Не вярваше във мен, а аз във теб
ковях изкусно своя пунктуация -
мастилена... за твоето сърце,
което заслужава ампутация.”
И бавно ще си тръгне любовта, ...

Незабравима

Поезия

2009-09-14T16:26:56+03:00 2.4K 34

Повика ли ме?

“Сърце ти трябва, за да ме обичаш
и две очи, в които да потъна...”
Повика ли ме?
Тихо, че ще чуят -
приятели, съседите... сърцето. ...

Незабравима

Поезия

2009-08-09T16:49:23+03:00 2.9K 63

... някога

Тази нощ бе последна... Нали?
Тихо скрих любовта под чаршафите.
Беше мой. Не, по-скоро бе чужд.
Огледалният лик на омразата.
Пожела да си тръгнеш... а аз, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2009-07-22T21:45:15+03:00 2.3K 2 29

Последният ми свят

Може би, когато съм до там,
там, където времето ми свършва,
ти ще си последният ми свят,
(в мислите си) който ще потърся.
В дирите на плахите слова, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2009-07-05T14:17:06+03:00 2.4K 41

Присъствие

Днес ръцете ми плахо целуват клавишите.
(не си тръгвай, дори ще попея)
И съвсем нелогична и толкова глупава,
аз навъпреки... пак те живея.
Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2009-06-05T20:38:05+03:00 2.5K 48

... като минало

Не знам дали сте лягали на синор,
до прясно изорана черна нива.
Болезнен ден се раждал... първороден
и тихичко угасвал... като минало.
Тогава тъжно песните отеквали ...

Незабравима

Поезия » Друга

2009-05-30T13:05:17+03:00 2.4K 26

Всяка глътка вина

Живот – заприличал на бяло платно.
В дланта ми се ронят безбройните нощи.
Очите ми давят се в твоите две,
а топлите устни приканват за още
зловещи въздишки (лишени от звук). ...

Незабравима

Поезия » Друга

2009-05-11T14:57:52+03:00 2.4K 36

Само ние

Сбогува се денят… като сираче.
Прихлупвайки каскета, закуцука
към следващото утро. После здрачът
приспа нощта със Моцарт на цигулка.
А ние бяхме там като свидетели, ...

Незабравима

Поезия » Друга

2009-04-30T19:02:38+03:00 2.3K 24