perfanov (Явор Перфанов) - Произведения

Шоколад

Шоколад
По целия свят,
и за стар, и за млад,
няма по-сладко
от шоколад. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-08T21:14:37+03:00 861

Целувката и хората

Тя не може от света да се скрие,
нито с лъжа или с преструвка.
Щом сърцето, като него второ открие,
двете прегръщат се само с целувка.
Копнеем за обич, любов и милувка, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-07T11:15:43+03:00 800

Споделени редове от живота

Писателят Горан Буков бе поканен да представи творчеството си в родния си град. Отраснал в малкото градче, той живееше и работеше далеч. Бе станал популярен с няколко издадени книги. Хората четяха и купуваха сборниците му. Творецът бе дошъл по-рано и пушеше на стъпалата пред читалището. Оглеждаше ми ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-07-04T07:51:46+03:00 888 1

Отворени прозорци

Отворени прозорци
Очите, залепнали от толкова спомени,
не виждат, че слънцето за всички нас грее.
Лято е, прозорците са отворени,
вдишва човекът, издишва, живее. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-03T07:54:41+03:00 833 1 1

В по-различни дни

В по-различни дни
Ако потъвам или нещо лошо ми се случи,
дали всички ще се отдръпнат от мен?
Казват, че човек от грешките се учи,
но е човешко да ги повтарям ден подир ден. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-02T11:23:04+03:00 847 1

Моят роден град

Моят роден град
Разхождам се в моят чуден малък град,
тих и спокоен, взел сърцето ми в плен.
С всяка стъпка откривам свят непознат,
с възхита, не само защото тук съм роден. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-07-01T10:57:50+03:00 1.5K 1

Свърши

Свърши,
и тъгата, и всичко, което
на живота клоните кърши.
И след дъжд,
колко е ясно небето. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-06-26T10:09:28+03:00 944

Прежалени

Прежалени
Гърмя, трещя,
сякаш събрало тъгата
на целия свят.
Дървета, цветя, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-06-24T23:46:40+03:00 762 1

Красиво е

Красиво е
Красиво е, когато от залеза чуеш това,
че зад теб е останал един смислен ден.
И в него е имало радост тъга,
дори самота, а и миг споделен. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-06-23T07:40:19+03:00 1.5K 1

Топлата дума

Каквото е имало, няма го вече,
на всяко начало, идва му края.
Има ли по-хубаво в юнската вечер,
от една топла дума, кажи ми, не зная.
Нека вали, дори да не спира, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-06-19T06:05:12+03:00 878 2

В капчици нежност

В капчици нежност
Паркът бе пуст, нямаше хора,
така, както сърцето често пустее.
От страх, тъга, или просто умора,
затворен вкъщи животът сивее. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-06-14T08:01:24+03:00 970 1

Лъжичка сол, лъжичка захар

perfanov

Книги

10,00 лв.

2020-06-12T14:55:16+03:00 1.9K 1

Душата да е в бяло

Душата да е в бяло
Притъмня небето, така изведнъж,
сякаш с години не беше валяло.
Надвиснаха облаци над младия мъж,
нека душата му, поне да е в бяло. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-06-12T10:49:44+03:00 840 1 2

До следващото влюбване

perfanov

Книги

12,00 лв.

2020-06-06T13:17:13+03:00 2.1K 2

Нещата, които си струват

perfanov

Книги

12,00 лв.

2020-06-04T15:40:06+03:00 2.1K 1

Бримките на живота

perfanov

Книги

9,00 лв.

2020-06-02T09:16:32+03:00 2.8K 1

В края на май

И в края на май отново вали,
нека да бъде така и през юни!
Да изчисти земята от прах и мъгли,
които застават до нас, помежду ни.
И тази свежест в дъждовните капки, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-06-01T03:29:35+03:00 1K

След бурята

След бурята
Оставих прозорците леко отворени,
да не бъде задушно, да няма и хлад.
Да излизат навън всичките спомени,
без тях чувствам се толкова млад. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-05-30T10:15:16+03:00 787

Скитане

До някое време се скитах навън,
останах със себе си за кратък монолог.
Поисках, за миг, което красиво било е насън,
да се случи наяве, но да няма залог.
Поскитах час, два, колко точно не знам, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-05-24T23:00:59+03:00 962

Дъждовни прегръдки

И дъждът, като нас, за прегръдки копнее,
докосва земята, тихо ръми.
Дали ще обича, щом слънце изгрее,
или ще е влюбен докато вали?
Толкова силно обикнал земята, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-05-22T06:40:34+03:00 1K 1

Прошарени дни

Прошарени дни
И днес, слънцето небето прошари,
но се скри, заедно с моята обич, от вятър изгонени.
Там, до залеза, топло е, може би пари,
а при мен е студено, сред ледени спомени. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-05-20T07:34:21+03:00 1.7K

Заради другите

Вярваш на другите, а те боли,
всъщност, не виждаш кой те обича.
Далеч от теб, в близкия ъгъл стои,
между пръстите ти любовта му изтича.
Вярваш на другите, след уроци безброй, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-05-17T23:54:56+03:00 889

Неизречени слова

Как да хвърлиш на вятъра това,
което прави сърцето щастливо.
Спри! Има неизречени още слова,
премълчаната дума – за обич огниво.
А вятърът незнайно къде ще пилее ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-05-15T12:44:37+03:00 1.1K

Обич без страх

Обич без страх
Всеки човек се страхува. През есента и зимата, тези страхове са най-силни. Навън е студено. Денят е по-къс, нощите дълги. Хората са облечени с дебели дрехи, а под тях е бельото от страх. Не се вижда от околните. Но се чува от сърцето, което бие учестено и неспокойно. Страх за оцеляван ...

perfanov

Есета » Граждански

2020-05-14T06:42:07+03:00 1.2K 1 1

Сватба

На сватбата на жената, в която си влюбен,
букетът е хвърлен и паднал в нищото.
Излитат три гълъба бели, а ти си учуден,
че вятърът от крилата им разпалва огнището.
С първият гълъб отлита надеждата, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-05-10T10:01:14+03:00 797 1

Историите на Топлийката/ Забравеният бележник

Като всяко дете, Топлийката не ходил на училище с желание и претупвал набързо уроците и домашните работи. Не искал да разочарова родителите си и давал вид, че пише вкъщи и се подготвя за другия ден, но в главата му са се вихрили щуротии, които чакали ред да бъдат осъществени. По онова време, уважени ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-05-03T12:57:45+03:00 777

Гонен без грях

Историите на Топлийката
Гонен без грях
Тази вечер Илия се чувстваше спокоен. На връщане от работа се отби в парка. Седна на пейка, близо до входа. Слънчево, тихо и спокойно. Времето, което Топлийката харесваше. Беше си взел кафе в пластмасова чаша. Отпи от горещата напитка. И както се наслаждаваше н ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-05-02T06:46:35+03:00 798

Историите на Топлийката / Страх

Страх
Нито млад, нито стар. Нито беден, ни богат. Ерген. Не бе грозен, но не и красив. Той беше от тези мъже, с които след като се разминеш, веднага щеше забравиш. И ако го срещнеше утре отново, нямаше да ти се стори познат. Илия живееше в малък град. Обикновен мъж, с незнайни за повечето хора навиц ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-05-01T07:36:52+03:00 777

Когато Април си тръгне

Скоро и Април ще се скрие,
за да се върне догодина, в началото на пролетта.
И тогава, кой друг, ако не ние
ще разкажем за чудната сила на любовта?
И когато си спомням този Април, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-04-28T11:04:22+03:00 704 1

Мястото ни в живота на другите

Мястото ни в живота на другите хора
Това, което ни прави щастливи е да се чувстваме нужни. Някой да си мисли за нас. Да преживява това, което ни вълнува в даден момент. Тогава усещаме подкрепата му и се радваме на всичко, което постигаме. И трудностите, които неизбежно срещаме изглеждат по-леки. Но ...

perfanov

Есета » Социални

2020-04-24T15:14:50+03:00 1.8K 3 1

Компромисите

Всеки човек върви по своя път в живота. И неизменно по него среща много хора. В някои от тях се влюбва. Други влизат в приятелския му кръг. А с трети, просто се разминава. За да продължи да върви напред, понякога е нужно да коригира походката си, да забави своите крачки. Да запази себе си и другите. ...

perfanov

Есета » Социални

2020-04-18T09:23:18+03:00 1.8K

Истинска роза

Аз няма да тръгна да търся изкуствени рози,
ще чакам на края на пътя трънлив, да се роди истински цвят.
Да може да имаш до себе си не друг, а същият този,
в когото откри преди време, своя красив с любовта си свят.
Само тук ще видиш как капка роса, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-04-15T07:31:06+03:00 771 1

Печат на мъдростта

Тя не поиска и глътка вода,
а само миг, за да си почине.
На гърба си носеше снопче с дърва,
и заедно с него много години.
Бавно вървеше, с глава до земята, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-04-11T09:47:15+03:00 756

Кошче за душевни отпадъци

Едно от трудните неща в живота е човек да се научи да изслушва. Умеят го малко хора. А тънкост в това е и да запази споделеното в тайна. Всеки има нужда да споделя. Обикновено това са неща, които са му причинили тъга. Хората, които изслушват са готови по всяко време на денонощието да чуят какво мъчи ...

perfanov

Есета » Социални

2020-04-10T09:08:33+03:00 1.6K 2 2

Добрите хора

Добротата не е титла. И хората, които я носят в сърцата си не се нуждаят от поклони до земята и фалшиви усмивки. Не се дава по наследство и не се учи с годините. Добродушният човек е този, който живее с мисълта, че е допринесъл за това, някой да се чувства по-добре. Прави го безкористно. Без дори да ...

perfanov

Есета » Социални

2020-04-09T10:06:08+03:00 4.7K 5 2

В чуждите обувки

Идва време, когато човек разбира, че за да върви напред, е нужно да се води от малко, но съществени неща. И осъзнава, че едно от тях е да обикне себе си. Ограничава света до най-близките си хора и не вижда нио друго. Така, той е убеден, че когато обича себе си, може да помага и на тези, които са око ...

perfanov

Есета » Социални

2020-04-08T07:14:49+03:00 3.1K 5 1

Случайните хора в живота

Всеки от нас има потребност да общува. Да говори с някого. Да споделя. Да бъде нужен. Тръгваме по път, по който не можем да вървим сами. Необходими са ни опора и споделеност. И в търсенето си, ние срещаме различни хора. Доверяваме им се до такава степен, че споделяме неща, които стряскат самите нас. ...

perfanov

Есета » Социални

2020-04-07T07:44:50+03:00 2.1K 3

Вместо мен

Нека слънцето днес, вместо мен те прегърне,
и лъчите докоснат душата, някъде обич изгубила.
Любовта, по-мъдра, но със същият пламък при теб да се върне,
няма жена по-красива от тази, която се е влюбила.
Вместо мен, нека луната докосва очите ти нощем, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2020-04-04T06:23:17+03:00 596

Паметта на камъчетата

В първите дни на пролетта, времето е променливо. Така, както и настроенията на човека. Ту слънчево, ту вали дъжд. Понякога дори и снегът наднича, сякаш е забравил да вземе последните снежинки и да ги прибере до следващата зима. Но все пак е пролет и слънчевите дни са повече. В един такъв ден, Емилия ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-04-03T09:49:22+03:00 594

Ден за ден

Още от детството си, човекът е подготвян да гради бъдещето си последователно, стъпка по стъпка и с мисълта за по-добър живот с години напред. Родителите му говорят, че за да работи престижна работа, която да му носи доходи и самочувствие, трябва да учи и да е постоянен. Расте с мечти да има по-хубав ...

perfanov

Проза » Разкази

2020-04-01T07:55:40+03:00 561