perfanov (Явор Перфанов) - Произведения

Мъжки разказ

-Добре ли изглеждам? - попита Илия.
-Добре си - отговори съпругата му и се усмихна. - Ако искаш не слагай вратовръзката, при такива събирания е нужно да имаш въздух.
Бившият военен, сега пенсионер, се огледа още веднъж в огледалото, обърна се и погледна към часовника на стената.
-Аз излизам - каза т ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-04-10T14:13:42+03:00 625 1

Здравето в човека, който е болен

Автобусът се движеше по разписание. Разстоянието между двата съседни града не бе голямо. Шофьорът караше бавно, спираше на всяка пешеходна пътека, където весели деца пресичаха, за да стигнат до училище. На една от спирките, в автобуса се качи възрастна жена. Тя се подпираше на бастун и предпазливо с ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-03-31T20:09:00+03:00 490

Пролет

В първият ден на пролетта,
се будя от зимния леден сън.
Отварям очите си за любовта,
и виждам, колко е топло навън.
Пред мен изгрява чудна картина, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2019-03-23T09:09:20+02:00 592 1

Четиринадесет години до пролетта

Ирина се събуди както обикновено, рано сутринта. Направи си кафе и се доближи до прозореца на малката кухня. Погледна навън, след което се обърна и отиде до календара, закачен на стената. Премести квадратчето и се усмихна. Беше осми март. Толкова време чакаше този ден. Днес щяха да й звъннат приятел ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-03-09T05:42:01+02:00 536 1

Любов

Пет букви, които нямат нищо общо. Пет различни чувства, събрани в едно. Радост, тъга, вяра, болка и очакване. Това е то, любов, толкова е силна, че от седем милярда жители планета, се превръща в свят, само за двама. Влюбеният човек не се интересува от сезоните. Не вижда, как пролетта събужда дървета ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-02-10T15:45:57+02:00 1.1K

Цветята и последната тетрадка

Вторник. Обикновен делничен ден. Сутрин всички бързаха. Големите хора отиваха на работа, децата на училище. Никой не обръщаше внимание на топящия се сняг и идващата пролет. Беше в края на зимата и слънцето се показваше все по-често пред очите на човека. Близо до центъра на малкия град, се издигаше к ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-02-06T09:32:36+02:00 630 1

В очите на рибата

Евгени се събуди от алармата на телефона си. Беше четири часа. Направи си кафе и отвори вратата на детската стая.
-Добро утро, тате!-каза бодро шестгодишният му син Пламен.- Ще тръгваме ли?
-Ей сега – отговори Евгени. – Върви си измий очичките, ще закусим и тръгваме.
Днес щеше да се сбъдне една от м ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-01-10T11:31:53+02:00 786

Най-виждащите очи

-Никъде не ходим, сине - каза Васил. -Дори днес, на Нова година, когато хората празнуват, ние сме си тук. Ще се чуем с майка ти довечера да си честитим празника и толкова. Какви удоволствия имаме с теб?
Васил и синът му, Илиян живееха в малък апартамент, близо до центъра на града. Преди няколко годи ...

perfanov

Проза » Разкази

2019-01-01T09:41:59+02:00 1.3K 2

Празният стол

Коледа. Ден, в който около празнична трапеза се събираше цялото семейство. В къщата гореше не само огъня в камината, а топлина идваше и от споделените думи на хората, които в забързаното ежедневие живееха далеч един от друг.
Иван живееше в голяма къща, близо до центъра на малък град. Имаше син и дъщ ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-12-27T20:11:01+02:00 690 1 2

Топлата храна

В средата на декември, улиците бяха пълни с весели хора. Магазините светеха привлекателно. Деца се радваха на изпълнените от родителите им желания. Всички бързаха в очакване на празничните дни. Вървха с пълни чанти и неволно блъскаха някой, който се луташе без път и посока. Извиняваха се или просто ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-12-16T14:35:02+02:00 594 2 3

Моля те, говори ми по-често

Калин вървеше по неутъпкания сняг. Често спираше, оглеждаше стъпките си, след което ги заличаваше с тежките си обувки. Беше студен декемврийски ден и младият мъж срещаше малко хора по пустите улици. Идваха празници, а с тях и спомените за къщата му, в която само допреди няколко години цареше топлина ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-12-14T11:47:57+02:00 592 1

Писмото

Евгения отключи вратата и влезе в едно от помещенията на градската поща. Седна на стол зад бюрото. Погледна часовника на стената и включи компютъра. В стаята се чу звук от токчета на обувки.
- Добро утро! - каза колежката й, Марина.
- Добро утро! - отговори Евгения.
На един от шкафовете имаше две ка ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-12-11T07:56:46+02:00 665 2 2

Как изгарят цветята

Всеки човек иска да живее, да вярва, да се радва и да бъде щастлив. Но често се случва и да си мисли за това, което ще стане след като напусне този свят. И тайничко се надява да попадне в рая, където добротата е навсякъде, няма пари, злоба и завист и има всичко, което толкова трудно се намира на зем ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-12-09T21:23:12+02:00 560

В името на живота

Ани стана от пейката, хвана за ръка съпруга си и каза:
-Хайде, да излезем за малко навън. Искам да подишам чист въздух, много ми е напрегнато.
Излязоха пред болницата и спряха до една от линейките. Жената погледна към пътя зад оградата. Минаваха коли и хора. В града живота бе толкова динамичен, че е ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-12-07T08:40:53+02:00 658

Рожден ден

В малкият град, зимата освен студ и сняг, носи и тишина. Улиците опустяват и повечето от тях остават заледени докато се затопли времето. Хората бързат да се приберат по домовете си. Вървят с вдигнати яки по тротоарите, дори не виждат кой минава покрай тях. Единствено украсените магазини и заведения ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-12-05T07:11:17+02:00 819 3 2

Човече от сняг

Навсякъде сняг,
тихичко трупа.
Със снежинките в такт,
сърцето ми тупа.
И дъхът ми горещ ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2018-11-30T09:41:42+02:00 1.1K 1 1

Отлетялото ято

Отдавна затворих вратата на лятото,
и вече съм в стаята на есента.
Птиците бързо си взеха изпятото,
скриха и нотите на песента.
А толкова хубаво, всички те пееха, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2018-11-29T08:34:48+02:00 684

Усмивката у дома

Сутрин. Ивайло се беше събудил рано. Направи кафе, сложи две чашки на масата и погледна към телефона си. Взе кафеварката и наля кафето в чашките. Вратата се отвори и в стаята влезе неговата съпруга, Яна. Все още сънена, тя седна на стола зад масата, разтърка очи и погледна през прозореца. В стаята б ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-11-28T13:44:32+02:00 853 3 2

Есенен залез

Дори в тези студени есенни дни,
залезът плахо протяга гореща ръка.
Докосва ни нежно, да не изгори,
замръзнали от тишината сърца.
А тук, на земята, е гъста мъгла, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2018-11-28T07:55:07+02:00 572

Цветята през зимата

Къде са се скрили цветята през зимата,
къде са заровили хубост неземна.
Защо са оставили пуста градината,
с обич богата, а сега бедна.
И как ще направя букет щом се влюбя, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2018-11-25T12:49:06+02:00 645 1

Лицето на нуждата

Ноември. В студената сутрин улиците бяха пусти. Марин и петнадесетгодишната му дъщеря Надежда, слязоха от автобуса и се запътиха към чакалнята на гарата. Вратите се отвориха автоматично и голямото помещение приюти двамата пътници. Наредиха се на гишето. Изчакаха няколко човека и си купиха билети. Не ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-11-24T06:13:32+02:00 704 2 1

Не мога да замръзна

Ако ми пуснеш ръката,
дали ще замръзна,
под ледени капки
на късната есен.
Не виждаш в мъглата ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2018-11-21T09:06:28+02:00 670

Когато дъждът в сняг се превръща

Вали.
И в дъждовната вечер,
търся следи,
да ме водят далече
от този сух свят, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2018-11-20T07:53:58+02:00 634

Така ме обичай

Не ме обичай толкова страстно,
превръщам се в пепел, когато гори.
Сърцето те иска, но някак... на тясно,
не може да топли и само дими.
Не ме обичай толкова лудо, ...

perfanov

Поезия » Любовна

2018-11-18T09:40:00+02:00 540 2

Топлината, когато сме заедно

Петя и Румен, живееха в квартал на голям град, заедно с дъщеря си Емилия. Двамата родители близо двадесет години бяха работили в различни фирми. Сменяха работата си, трудеха се и на по две места, само и само да получават по-добри доходи, но успяваха да изкарат колкото да оцелеят. Детето растеше, раз ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-11-17T11:41:52+02:00 690 3

Пътят на чистото сърце

Мария, около тридесет годишна жена живееше заедно с осемгодишния си син и своята майка, в малък апартамент. Наскоро беше съкратена от работа и семейството усещаше на плещите си недоимъка и със сетни сили, едва се справяше с обикновените ежедневни нужди. Младата жена се бе разделила със съпруга си. Д ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-11-13T08:41:20+02:00 778 2 6

Живот ли е, мой си е

Тръгнал по пътя,
по който мъдрецът се връща.
Водата ми мътят,
но и ме прегръщат.
И няма да спра, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2018-11-07T08:35:49+02:00 625

Щом носиш ми обич

О т сутрин до вечер,
Б ез да го искам.
И да си далече,
Ч увствам те близка.
А з, на обич обречен, ...

perfanov

Поезия » Любовна

2018-11-06T10:34:14+02:00 528 1

Маниерите на Господ

Румяна почистваше кухнята, когато вратата се отвори и седемгодишният Васил влезе.
-Мамо! -каза той. - сега е осем часа, след колко ще дойдат баба и дядо?
-Още малко, Васко, не припирай! -отговори майката и прибра препарата за почистване в шкафа. -Върви и виж дали татко ти е станал и му кажи да побър ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-11-04T12:21:44+02:00 707 1 1

Студ у дома, а топло навън

В началото на ноември, късната есен ни даряваше с красиви и топли дни. Вечерите бяха студени, но се усещаше топлината от слънчевите лъчи. Денят бе къс, а нощите дълги и може би заради повечето тъмнина, хората усещаха тъга и самотата ги обземаше, дори да си имаха някой до себе си.
Павел се прибра от ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-11-02T06:59:54+02:00 718 1 2

Понякога, мамо

Понякога, мамо,
така ми се плаче,
затова, че те няма
и без теб съм сираче.
А твоето рамо, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2018-10-25T09:11:10+03:00 693 1

Още ли ме обичаш

Ако решиш, с тишина да заключиш
към мен любовта, в сърцето си ледено.
Тогава отнякъде ти ще научиш,
че моето, от друга жена е намерено.
От нея ще чувам думите чакани, ...

perfanov

Поезия » Любовна

2018-10-21T09:31:32+03:00 600 1 1

Търсих те

Търсих те в думи написани в стих,
в наша тетрадка, вече затворена.
Търсих те и каквото открих,
че любовта ни отдавна е в спомена.
Търсих те в някое разказче мое, ...

perfanov

Поезия » Любовна

2018-10-16T16:11:59+03:00 596

Какво ще кажат другите

Марин, седемдесет годишен мъж, живееше в голяма къща, близо до центъра на града. Беше се пенсионирал преди няколко години и дните му минаваха в грижи за дома. Сутрин се събуждаше рано. Излизаше навън. Поглеждаше към двора. Правеше си план, какво можеше да свърши. Закусваше и започваше своята работа. ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-10-14T12:47:22+03:00 734 1 4

Забравените тлеещи мигове

Анелия и Димитър се запознаха в началото на лятото,на рождения ден на техен общ приятел. На партито имаше много хора, но когато ги представиха един на друг, между двамата като че ли бе прехвръкнала искра. До края на вечерта си говореха на различни теми. Излизаха на терасата. Гледаха звездите. Сподел ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-10-06T22:59:46+03:00 748 1

Раздяла, с добро

Раздяла, с добро
Все някога, ти ще дойдеш при мен,
с очи насълзени ще седнеш отсреща.
Ще кажеш, че това е последния ден
от нашата обич, била тъй гореща. ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2018-10-05T01:06:52+03:00 655

Концерт за цял живот

Михаил седеше с лице към прозореца. Облегнат на пианото, той слушаше как дъщеря му Гергана свиреше. Тя беше на петнадесет години и като възпитаник на музикална школа имаше годишни концерти, на които всички участници показваха своите умения. След трудова злополука, младият мъж беше загубил зрението с ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-09-23T16:32:54+03:00 696 1 1

Носталгично за лятото

Лятото мина край нас, дори не ни пита,
дали искаме то да си тръгне.
Остави ни слънцето, тук, до насита
да грее след утрото, за да не мръзнем.
Наивно до болка, то доверчиво, ...

perfanov

Поезия » Гражданска

2018-09-20T22:02:24+03:00 602 1

Първи учебен ден

Светла се събуди рано. Навън още беше тъмно. Отвори прозореца на спалнята и усети хладния септемврийски въздух. Отиде в детската стая. Седна на леглото на седемгодишния си син Николай. Погали спящото дете по главата и каза:
- Ники, хайде мамо, време е за ставане!
Детето отвори очи, обърна се на друг ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-09-17T12:06:45+03:00 2.2K 1

Златната есен

В малкото селце живота беше тих и спокоен. Намираше се близо до града и в почивните дни се оживяваше. Идваха си хора, които имаха имоти, работеха по тях и помагаха на възрастните си родители. Чистият въздух и красивите поляни около селото не бяха достатъчни да задържат младите. Те имаха нужда от пре ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-09-13T13:33:52+03:00 2K 1 2